Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19838 от 22.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18004/2026
Вид
Решение № 19838
Подписан
22.10.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 19838 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110118004 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, чрез юрк. Д., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3751,40 евро, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ведно с включените ликвидационни разноски, за нанесени вреди на лек автомобил с рег. № ********, причинени при настъпило на 18.09.2022 г. пътнотранспортно произшествие на АМ „Тракия“, км 3+000, в посока от гр. София към Нови хан, при което автомобилът преминал през паднали клони на дърво, намиращи се на пътното платно, вследствие на което били увредени предната броня, гума и джанта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1436,50 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.06.2023 г. - 18.06.2026 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него и собственика на лек автомобил с рег. № ******** е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица, действаща към датата на процесното произшествие. Поддържа, че на 18.09.2022 г., около км 3+000 на АМ „Тракия“, в посока от гр. София към с.

1

Нови хан, застрахованият автомобил, управляван от водач, се е движил в рамките на разрешената скорост, когато е преминал през паднали клони на дърво, намиращи се върху платното за движение, представляващи необезопасено и несигнализирано препятствие на републикански път.

Вследствие на преминаването през препятствието били причинени материални вреди по автомобила, изразяващи се в увреждане на предната броня, гума и джанта. Твърди, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е бил съставен Протокол за ПТП № 1835753/18.09.2022 г., в който са отразени мястото, механизмът на настъпване на произшествието и причинените увреждания. Ищецът сочи, че след уведомяване на застрахователя е била образувана ликвидационна преписка, извършен е оглед на автомобила, описани са настъпилите увреждания, определен е размерът на необходимите разходи за възстановяването му и на застрахования е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3751,40 евро, включващо и ликвидационни разноски. Поддържа, че процесният участък от Автомагистрала „Тракия“ е част от републиканската пътна мрежа и съгласно Закона за пътищата неговото управление и поддържане е възложено на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в безопасно за движение състояние и да отстрани или своевременно сигнализира препятствието на пътното платно, поради което е налице противоправно бездействие на негови служители или лица, на които е възложена дейността по поддържане на пътя, за което ответникът отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД. С оглед извършеното плащане на застрахователното обезщетение ищецът твърди, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е встъпил в правата на увредения собственик срещу причинителя на вредите до размера на изплатеното обезщетение. Поради изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 3751,40 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1436,50 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 22.06.2023 г. 18.06.2026 г. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на необезопасено препятствие върху пътното платно, причинната връзка между твърдяното препятствие и уврежданията, както и материалната доказателствена сила на представения протокол за ПТП.

Оспорва доказването на покрит застрахователен риск, валидността и относимостта на представените общи условия към застрахователния договор, както и размера на изплатеното обезщетение. Поддържа, че не е доказано противоправно поведение на лица, за които ответникът отговаря. Релевира възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че водачът не е съобразил скоростта си с конкретната пътна обстановка.

Третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД, чрез юрк. С., е изразило 2 становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число и Застрахователна полица № 0306X0718240 от 10.04.2022 г., се установява, че ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е застраховател по застраховка „Каско“ на процесното моторно превозно средство „Тойота Ярис“, с рег. № ********, със срок на застраховката от 11.04.2022 г. до 10.04.2023 г.

От представените по делото писмени доказателства, в това число – Протокол за ПТП № 1835753 от 18.09.2022 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 20.09.2022 г., опис на щети, опис-заключение по щета, възлагателно писмо, приемо-предавателни протоколи, платежно нареждане за кредитен превод, както и от показанията на свидетеля Х. С. С., се установява, че на 18.09.2022 г., около 01:30ч., лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *****, се движил по Автомагистрала „Тракия“, с посока от гр. София към гр. Нови Хан и в района на км. 3 водачът реализирал ПТП с намиращите се на пътното платно необезопасени и несигнализирани клони от дърво, вследствие на което били причинени щети на процесното МПС.

Установява се, че на 20.09.2022 г. било подадено до ищеца заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по застраховка „Каско на МПС“, вследствие на което била образувана щета под № 10022030120283.

По щетата бил определен начин на обезщетяване по фактури от доверен сервиз, в частта относно ремонта. В частта относно подмяна на увредените части е определен начин на обезщетяване по фактури от доставчика „АГС Партс“ ЕООД. На 28.9.2022г. е издадено възлагателно писмо до доверения сервиз „Горов“ ЕООД (л.38 от делото). В съответствие с възлагането ремонтът е извършен и автомобилът - приет от представител на собственика без забележки, което е удостоверено в приемо - предавателен протокол от 23.11.2022 г. (л. 37 от делото). За този ремонт в дружеството е представена Фактура № 0000022234/23.11.2022г., издадена от „Горов“ ЕООД на стойност 1881.82 лв. с ДДС за ремонтните дейности (л.19 от делото). На 30.12.2022 г. застрахователят е платил с банков превод сумата от 1881.82 лв. (л.9 от делото) в полза на сервиза, с което е изплатил част от обезщетението по щета 10022030120283. Номерът на щетата е описан в представеното доказателство за банков превод. В частта относно авточастите пред дружеството е представена Фактура № 0000063723/8.11.2022г., издадена от „АГС Партс“ ЕООД на стойност 5445.29 лв. с ДДС (л.20 от делото). Стойността на фактурата е призната напълно от застрахователя, като с превод от 08.12.2022г.

(л.10 от делото) тя е погасена напълно с плащане извършено в полза на доставчика на частите за увредения автомобил. С това е изплатено напълно 3 обезщетението по щета 10022030120283.

От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че всички увреждания по л.а. марка „Тойота Ярис“, с рег. № ********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 3752,02 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.

Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема, че ищецът е доказал и спорните обстоятелства по делото, а именно механизма на ПТП, както и вредите и размера на същите, до който размер има право на регрес спрямо ответника.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и представената застрахователна полица се установява наличие на застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетеля Х. С. С., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за установено, че процесното произшествие е настъпило на посочените по – горе дата и място, като причина за настъпване на същото е необезопасяване на пътното платно. От допуснатата и приета САТЕ се установява също и причинно-следствената връзка.

Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод 4 изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа и обезопаси пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че пътят, на който е реализираното процесното ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП е задължен да осъществява дейностите по поддържането му. Агенция „Пътна инфраструктура” като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал.

1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Така съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, поради което задължение на Агенция „Пътна инфраструктура” е полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. В конкретния случай именно бездействието да поддържа републиканския път е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители (в този смисъл е и Решение № 265733 от 9.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4948/2020 г. и др.). Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.