Решение № 735 от 07.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Варна, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500887 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 17015/14.03.2022 г., депозирана от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрк. С.П. срещу решение № 569 от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. № 6126/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. КР. Х., сумата от 1332,08 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 168,17 часа за периода от 1.07.2018 г. до 30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.04.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 220,15 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения в периода 1.11.2018 г. – 26.04.2021 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване на нормативната уредба, касаеща полагането и заплащането на нощен труд от държавни служители. Позовавайки се на съдебна практика намира за неприложима НСОРЗ, в частност чл. 9, ал. 2 от същата, доколкото се касае за служител на МВР. Сочи, че продължителността на работното време е в рамките на 8 часа и е заплащано 1 съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Счита, че по делото от заключението на вещото лице по ССЕ не се доказва полагането на отработени часове над нормата, съобразно разпоредбите на ЗМВР. Твърди, че целта на коефициент 1.143 е да определи възнаграждението на работника, който работи 7 часа през нощта, като получава трудово възнаграждение за 8 часа. В продължение на горното, счита, че не може 7 часа да се делят на 8 часа, за да се формира коефициент от 1.143, доколкото ищецът действително е полагал нощен труд от 8 часа.

Намира, че към спора е приложима императивната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, определяща 8 часа работно време при петдневна работна седмица. За необсъдена намира спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МРВ, доколкото по отношение на тях са предвидени редица компенсаторни механизми и допълнителни възнаграждения. Излага, че положеният нощен труд от ищеца е напълно заплатен от ответника при спазване на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., Заповед № 8121з1429/23.11.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която се отменя Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-153/5.02.2020 г. Оспорва превръщането на нощния труд в извънреден такъв, който е с по-висока стойност и реално не е бил положен.

Счита, че в ЗМВР липсва нормативна уредба за заплащане на нощния труд, положен съобразно графиците за дежурства като извънреден такъв. Позовавайки се на йерархията на нормативните актове, счита, че ЗМВР е с по-висша степен от НСОРЗ, от където извежда допълнителни доводи за неприложимостта на наредбата. Поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки на КТ, намира, че не следва да се допуска увеличаване на положения нощен труд с коефициента по чл. 9 НОСРЗ. Позовавайки се на постановеното Решение на СЕС по преюдициално дело С-262/20, счита, че в полза на тези работници следва да се предвидят други мерки за компенсация, които намира за уредени в ЗМВР.

Счита, че не е налице празнота в законодателството, която да обуслови приложението на КТ.

Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна – С. КР. Х..

В проведеното по делото открито съдебно заседание и в писмена защита, процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. Представя списък за разноските и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В о. с. з., както и в писмена защита, процесуалният представител на въззиваемия моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представя списък за разноските и възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 6126/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е 2 образувано по предявените от С. КР. Х. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1332,08 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 168,17 часа за периода от 1.07.2018 г. до 30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.04.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 220,15 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения в периода 1.11.2018 г. – 26.04.2021 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се излагат доводи, че в периода от 1.07.2018 г. до 30.06.2020 г. ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, като е изпълнявал длъжността „младши експерт“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Варна. Сочи, че за процесния период като държавен служител е положил общо 1176 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1,143, възлиза на 1344,17 часа. Твърди, че следва да му бъде заплатен извънреден труд от 168,17 часа, който изчислява на 1332,08 лв. Намира, че поради празнота в специалната уредба, на ЗМВР и подзаконовите актове, свързани с него, приложение следва да намерят общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излага доводи за дължимостта и на обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата в размер на 220,15 лв. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е бил в служебно правоотношение в МВР. За неприложими намира общите разпоредби на КТ и ЗДСл, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Счита, че нощният труд не следва да бъде преизчисляван с посочения в исковата молба коефициент от 1,143. В продължение излага, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, от където извежда доводи, че коефициентът е единица, а не претендирания такъв от 1,143. Сочи, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Позовавайки се на горните заповеди, излага доводи, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Твърди, че положеният от ищеца нощен труд е правилно определен и заплатен, поради което намира, че не е налице и основание за заплащане на извънреден труд. Предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава, също намира за неоснователен. Моли за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски.

3

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че С. КР. Х. в процесния период от 1.07.2018 г. - 30.06.2020 г. е заемал длъжността „пожарникар“ в група „Пожарна и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН – Варна.

От съдържанието на представена по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №8121з 791 от 28.10.2014г., се установява, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Към доказателствения материал по делото са приобщени протоколи за отчитане на видовете полаган труд от С.Х., както и преводни документи за заплащане на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от ищеца труд.

В първоинстанционното производство е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен материал. Вещото лице е посочило, че 1/. общият брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 1.01.2018 г.30.06.2020 г., възлиза на 1193 часа, 2/. като след преизчисляване на положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се получават 1363 часа, 3/. разликата след преизчисляване възлиза на 170 часа – дневен извънреден труд, които не са заплатени на ищеца за периода 1.01.2018 г. - 30.06.2020 г., 4/. общият размер на 170 часа извънреден труд възлиза на 1356,42 лв., а този на мораторната лихва за забава върху дължимата главница234,56 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявени са исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 168,17 часа за периода от 1.07.2018 г. до 30.06.2020 г., както обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения в периода 1.11.2018 г. – 26.04.2021 г.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд по аргумент от чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

4

На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.