Решение № 2 от 01.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 01.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110156783 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „Ай ти еф груп“ АД.

Ищецът твърди, че на 04.12.2023г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит от разстояние №617670. Сочи, че в самия договор не се съдържала информация за сумата на кредита, годишния лихвен процент и другите съществените елементи на правоотношението, като същите били посочени в отделно приложение към него. Заявява, че основните параметри на договора били следните: главница в размер на 300 лева, със срок на погасяване 1 месец, размер на погасителната вноска в размер на 340 лева с одобрено обезпечение и 399,10 лева без одобрено обезпечение. Твърди, че в чл.1 от Приложение №5 било посочено, че найкъсно до следващия ден кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като съгласно чл.4 в случай че не предостави исканото обезпечение, същият дължал неустойка в размер, посочен в погасителния план. Сочи, че съгласно погасителния план ищецът следвало да заплати сумата от общо 399,10 лева, от която 300 лева- главница, 10 лева- възнаградителна лихва, 30 лева- такса преференциално обслужване и неустойка в размер на 59,10 лева. Счита така уговорената клауза за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради неспазване на нормите на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, както и за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП. Поддържа, че същата представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорното задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение на чл.33 ЗПК. Обосновава, че така предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции, а именнообезщетителна, обезпечителна и санкционна, като с нея се нарушават основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. На следващо място, твърди, че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Твърди, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 и ал.4, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ответното дружество не е 1 включило в ГПР разходите за „допълнителна услуга“ „Преференциално (ВИП) обслужване“, която била свързана с отпускането, усвояването и управлението на заема и по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което следвало да е част от годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. Поддържа, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“ е част от управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира такси за нея – чл.10а ЗПК. Твърди, че в Приложение №3 били уговорени „Условия за ползване на Преференциално ВИП обслужване“. С посоченото приложение страните били уговорили на клиента да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено работно време – от 08:00 до 20:00ч, безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са налични, както и безплатно удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения. По отношение на услугата удължено работно време твърди, че липсва каквато и да е допълнителна услуга, тъй като от електронния сайт на търговеца се установява, че обичайното му работно време е от 08:00 до 20:00ч. Относно безплатното уведомяване за предстояща вноска застъпва тезата, че това е част от управлението на кредита и от обичайната дейност на кредитора; по т.3, 4 и 5, с които се предоставяла „услуга“ участие в томболи, включване в списък на лоялни клиенти, предоставяне на промоции и др. твърди, че организирането на томболи, игри, промоции и др. са действия на търговеца, насочени към привличането на нови клиенти, т.е. кредиторът събира от потребителя суми, с които да осъществи своя рекламна кампания, организирайки игри, томболи и промоции с цел привличане на нови потребители. Сочи, че т.6 предвижда като допълнителна услуга кредиторът да получава удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение безплатно. В същото време съгласно чл.11, ал.1, т.12 вр. чл.11, ал.3 ЗПК когато се прилага ал.1, т.12 кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, поради което визираната в т.6 услуга няма как да бъде възмездна. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит, като се излагат подробни съображения относно начина на неговото сключване. Оспорват се твърденията, че клаузата за неустойка в сключения между страните договор за кредит е нищожна, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и че договорът нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поддържа се, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е и процесният случай начисляването на неустойка се извършва поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция. Твърди се, че неустойката за непредоставено обезпечение следва да бъде разграничавана от забавата за плащане на паричните задължения по договора, поради което законовото ограничение за максимално обезщетение в размер на законната лихва за забавени парични задължения не следва да бъде прилагано по аналогия спрямо нея. Отбелязва се, че кредитополучателят изрично се е съгласил да ползва услугите по пакет „Преференциално ВИП обслужване“. Поддържа се, че допълнителният пакет от услуги не е задължително условие за сключване на договора, както и че включените в него услуги не касаят 2 управлението на кредита. Твърди се, че същите подобряват позицията на кредитополучателя по отношение на останалите кредитополучатели на дружеството.

Предвид изложеното се застъпва становище за действителност на договора. Оспорва се твърдението на ищеца за заплащане на претендираните в исковата молба суми. С оглед на това се отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

На 25.09.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, въз основа на която с протоколно определение от 02.10.2025г. съдът е допуснал изменение на предявения частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД чрез увеличаване до неговия пълен размер от 54 лева.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени от В. С. С. срещу „Ай ти еф груп“ АД са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че разпоредбата на чл.4 от Приложение №5 към Договор за потребителски кредит №617670 от 04.12.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на поръчител и разпоредбите на Приложение №3 към Договор за потребителски кредит №617670 от 04.12.2023г., предвиждащи заплащане на възнаграждение в размер на 30 лева за пакет „ВИП обслужване“ са нищожни, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 54 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от разстояние №617670 от 04.12.2023г.

За да бъдат същите основателни в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за потребителски кредит, неразделна част от който са и приложенията към него със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави, а по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

С определението по чл.140 ГПК съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1) че между тях е сключен Договор за кредит от разстояние №617670 от 04.12.2023г., както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание, неразделна част от който са Приложение №3, в което е уговорено заплащането на такса в размер на 30 лева за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и Приложение №5, в което е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1,97 лева средно на ден като неустойката не следва да надвишава 1% от главницата по кредита, както и че по сключения договор на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 300 лева.

Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства. Видно от погасителния план към Договор за потребителски кредит от разстояние №617670, предоставеният на ищеца кредит е в размер на 300 лева със срок за връщане до 03.01.2024г, при възнаградителна лихва за 3 срока на договора в размер от 10 лева, начислена такса в размер на 30 лева и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 59,10 лева.

Съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит от разстояние №617670 кредитният продукт е кредит до заплата; размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 340 лева, респ. без одобрено обезпечение –399,10 лева. В чл.7 е посочена годишна лихва за ползване на кредита 40,56%. В чл.9 е посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 65%.

Съгласно чл.1 от Приложение №5 към Договора за потребителски кредит от разстояние №617670 в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит /тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин/, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 340 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.

В чл.2, ал.1 от Приложение №5 са уредени и изискванията на кредитора към поръчителите, като е посочено, че двамата поръчители следва да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1 500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има- кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. В чл.3 от Приложение №5 са посочени и изискванията към банковата гаранция.