Решение № 25 от 24.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Кюстендил, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Диана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Хр. К. Въззивно гражданско дело № 20251500500575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от К. Й. Л., ЕГН **********, като майка и законен представител на Р. К. Т., ЕГН **********, чрез адв. Й. Г., насочена против Решение № 604 от 17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1270/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143 СК за сумата над 300 лева до претендирА.те 440 лева.

Решението в обжалваната част се приема за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че след предстоящото увеличение на МРЗ, което е предвидено от 01.01.2026 г., така присъдената издръжка ще бъде под законовия минимум, при което отново ще бъдат налице законови предпоставки за нейното изменение чрез увеличение. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка не взел предвид наличния при детето здравословен проблем, налагащ провеждането на ортодонтско лечение, което било свързано със значителни разходи, в които бащата не участвал.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и увеличаване на размера на присъдената издръжка до претендирания от 440 лева. Алтернативно се заявява искане за обезсилване на първоинстанционното решение. Претендират се съдебни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – К. И. Т., чрез адв. А. К. - К. в който решението в обжалваната част се приема за правилно, като съобразено, както с нуждите на малолетното дете от издръжка, така и с възможностите на задълженото лице да я предостави. Сочи се, че изложените от ищцата твърдения за завишени нужди на детето от издръжка поради необходимостта от закупуване на учебници, помагала, книги, както и посещение на 1 извънкласни дейности и курсове, са недоказА.. Твърди се, че присъденият размер на издръжка е съобразен и с евентуалното бъдещо увеличение на МРЗ. Поддържа се искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението на районния съд в отхвърлителната му част. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа въззивната жалба, акцентира върху нуждата от допълнителни средства за здравословни грижи за детето както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст, с възможности за реализация на повисоки доходи и без никакви здравословни проблеми, без наличие на други низходящи, за които да се грижи.

В о.с.з. процесуалният представител на ответника оспорва въззивната жалба като неоснователна и акцентира, върху обстоятелството, че ответникът се грижи за възрастните си родители.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертА. с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районен съд е образувано по предявена искова молба от К. Й.

Л., в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Р. К. Т., родено на ** ** **** г. срещу К. И. Т., с която е предявен иск по чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК, а именно за изменение на размера на определената с Решение № 213/10.05.2022 г. по гр. д. № 379/2022 г. по описа на РС Дупница в полза на детето месечна издръжка като размерът на същата бъде увеличен на 440 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /10.07.2025 г./ до настъпване на обективни предпоставки за нейната промяна или прекратяване, ведно с законната лихва за всяка просрочена вноска.

От приобщените пред районния съд доказателства се установява, а и не се спори между страните, че К. Й. Л. и К. И. Т. са родители на малолетното дете Р. К. Т., родено на ** ** **** г.

Установено е по делото, че с Решение № 213/10.05.2022 г. по гр. д. № 379/2022 г. по описа на РС Дупница, ответникът К. И. Т. е осъден да заплаща на детето си Р. К. Т., чрез нейната майка и законен представител К. Й. Л. месечна издръжка в размер на 220 лв., считано от 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

Видно от удостоверение изх. № 322/07.07.2025 г., издадено от директора на ** "**** ****" гр. С., детето е записано като ученичка във втори клас, дневна форма на обучение за учебната 2025/2026 г.

Видно от приетото по делото удостоверение с № 188/03.07.2025 г. майката К. Л. работи на длъжност продавач- консултант в „"*****" **** гр. Д., като за периода от 01.07.2024- 30.04.2025 г. същата не е получавала трудово възнаграждение /няма посочен осигурителен доход/, за м. май 2025 г. осигурителният й доход е 461,64 лв./с нетно възнаграждение 358,22 лв./ а за м. юни 2025 г. осигурителният доход е в размер на 1077 лв.

/с нетно възнаграждение 814,27 лв./.

Представен е договор за ранно ортодонтско лечение на детето Р. Т. от 19.06.2025 г. за цена 3200 лв., по който са заплатени на два пъти суми – на 19.06.2025г. в размер 1600 лв.

/дължима съгласно условията на договора при подписването му/ и на 13.10.2025 г. в размер 700 лв., съгласно представени фискални бонове.

Видно от представеното удостоверение за доходи на К. Т., същият работи на длъжност специалист предпечатна подготовка като за периода от 01.08.2024-31.07.2025 г. е имал за последните 12 месеца средномесечен брутен доход в размер на 622,32 лв., респ. средномесечно нетно възнаграждение в размер 523,15 лв.

От представените от ответника изпълнителен лист и съобщение – покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 322/2025 по описа на ЧСИ Е. Х., се установява, че същият има задължения по цитираното изпълнително дело в полза на взискатели ТД НАП Кюстендил и АПС Бета България ЕООД в размер 8 405,46 лв. и 12847,44 лв. По изпълнителното дело е наложен от ЧСИ запор върху банковите сметки, МПС и трудово 2 възнаграждение на длъжника, както и и е насрочен опис на движими вещи.

Пред въззивната инстанция са допуснати нови доказателства – приет е като писмено доказателство фискален бон от 08.01.2026г. за сума в размер 460.16 евро – окончателно плащане по договора за ортодонтско лечение.

Изготвен и приет във въззивното производство е и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Дупница от 29.01.2026 г., от който се установява, че основните грижи за детето Р. се полагат от майката, която е осигурила добри условия за отглеждането му и задоволява здравните и образователните му потребности. Двете, заедно с второто дете на К. Л., живеят в жилище, собственост на бащата на съжителя на майката, с много добри хигиенно битови условия, детето е емоционално привързано към майка си и брат си и изградило емоционално-доверителна връзка с И. Д. - съжителят на майката, а връзката с бащата била прекъсната. В доклада се посочва, че майката е получавала обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст, а понастоящем е безработна, регистрирана в ДБТ, като е получавала обезщетение за безработица, а бащата е декларирал, че получава месечно възнаграждение в размер на 950 лв.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОСКюстендил, намира от правна страна следното:

Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указА.я по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

За да бъде изменен размерът на присъдена по- рано издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена (чл. 150 СК).

В тази връзка релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК). В принципен аспект нуждите на оправомощения да получи издръжка са детерминирА. от неговата възраст, образовА.е, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая.

В настоящия случай по делото няма спор, че са настъпили съществени изменения в нуждите на детето, както и че те имат траен и продължителен характер. Доводите във въззивната жалба касаят размера на присъдената издръжка, който въззивницата счита, че е занижен с оглед приложените по делото доказателства, които според нея обуславят извод за увеличаването му. В тази връзка следва да се посочи следното:

Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете" по отношение на претендиращия издръжката.

Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл. 142, ал.1 от СК, в зависимост от две величини - според нуждите на лицето, което има право на издръжка 3 и възможностите на лицето, което дължи издръжка, като същевременно чл. 142 ал. 2 СК определя само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент за 2026 г. е 1213 лв.

(620,20 eвро), или минимален размер на издръжка – 303,25 лв., (155,05 евро).

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образовА.е на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания

Няма спор по делото, предвид възрастта на Р. Т. и променените икономически условия на живот в страната от момента на предходно определяне на размера на издръжка – м. май, 2022 г., че нуждите на детето са се променили. Детето е започнало да посещава училище, което е свързано с повишени разходи; същевременно с оглед на растежа му е възникнала и необходимостта от провеждане на ортодонтско лечение, разходите за което са покривА. изцяло от майката.

Размерът на издръжката обаче не може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини да се определи нейния размер.

Задължението за издръжка се разпределя между родителите според възможностите им. Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образовА.е, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” (грижите и издръжката, доставяни в натура) от родителя, който упражнява родителските права. Според ППВС №5 не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които макар и трудоспособни неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от значение за случая. По повод възможностите за даване на издръжка е необходимо да се преценява още и задълженията на родителите, свързА. с издръжка на други правоимащи лица измежду визирА.те в чл. 141 от СК.