Решение № 1383 от 07.10.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1383

07.10.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пловдив

XVI наказателен състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Иванка А. Пиронкова

Николай З. Петров като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20205330205646 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-000772 от 13.07.2020г., издадено от Началник 03РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на С. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП и административно наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП.

Жалбоподателят К. в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.Г. която подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да се присъдят разноските по делото направени от доверителя й.Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ЧАСТИЧНО 1

ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 02.07.2020г. около 05.55 часа в гр.Пловдив, ул.Брезовско шосе номер 195, в посока север-юг, като водач лишен от СУМПС управлява л.а.БМВ 320 с рег. номер *** и след подаден сигнал със стоп-палка от полицейския служител св.В. не спрял и продължил движението на автомобила.За така описаните нарушения на водача К. бил съставен АУАН за гореописаните нарушения, като това че водача бил неправоспособен с отнет СУМПС било квалифицирано по чл.150А от ЗДВП, а за това че не спрял на стоп-палка по чл.103 от

ЗДВП.В съставения

АУАН

К. вписал, че има възражение.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.

Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.В.-актосъставител.От тях съда достигна до извода, че К. е управлявал МПС, без да е правоспособен водач и не е спрял на подадения му сигнал със стоп-палка.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.

Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното производство досежно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП изразяващи се в следното.На първо място е налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.150А от ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление, като нарушената норма е вписана чл.150А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено обвинение с акта и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под тази правна квалификация.Следва да се отбележи, че чл.150А от ЗДВП има две алинеи с няколко подточки. Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, като е нарушен и чл.42, т.5 от ЗАНН и не е посочена ясно правната норма която е нарушена от 2 жалбоподателя. Поради така изложените нарушения на процесуалните правила в тази част, досежно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП наказателното постановление следва да се отмени.

Относно нарушението по чл.103 от ЗДВП съда намира, че фактически възражения в тази част не се излагат, а от доказателствата по делото може да се направи извод, че това нарушение е извършено и законосъобразно е ангажирана отговорност по този текст на нарушителя.Досежно това нарушение според съда не са налице процесуални нарушения в хода на производството, правилно са приложени нарушената норма по чл.103 от ЗДВП и санкционната по чл.175, ал.1,т. 4 от ЗДВП.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.Нарушителя е ясно и точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата самоличност. Съгласно нормата на чл.175, ал.1,т.4 от ЗДВП за това нарушение се предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест месеца и глоба от 50 до 200лева.В случая на нарушителя са определени най-тежките санкции.Същевременно в наказателното постановление не са изложени мотиви защо е определена най-тежката санкция, липсват доказателства по преписката за отегчаващи вината обстоятелства.Ето защо наказанието е определено незаконосъобразно и в тази част наказателното постановление следва да бъде изменено като санкцията се намали на минималния предвиден в закона размер от 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Процесуалния представител на жалбоподателя е направи искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. В случая адвокатското възнаграждение е малко над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300лв, предвид размера на интереса от 500лева.В договора за правна помощ е посочено че е платено изцяло в брой.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна.Настоящото производство протече в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, бе разпитан само един свидетел.Следва да се отбележи обаче, че защитата е освен за административно наказание глоба и за наказание лишаване от права поради което, размера от 350лв. не се явява 3 прекомерен.Тъй като наказателното постановление следва да се отмени в едната част и измени в другата касателно размера на санкцията следва да се присъди възнаграждение в размер до 280лв., а не изцяло тъй като фактически досежно наличието на нарушение по чл.103 от ЗДВП наказателното постановление е законосъобразно, а неправилно определен е само размера на санкцията. Ето защо ОД на МВР-Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на К. сторените от него разноски по делото в размер до 280 лева.

Предвид това Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0438-000772 от 13.07.2020г., издадено от Началник 03РУ към ОД на МВР-Пловдив, в частта с която на С. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0438-000772 от 13.07.2020г., издадено от Началник 03РУ към ОД на МВР-Пловдив, в частта с която на С. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП като намалява размера на наложената глоба на 50/петдесет/лева и размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС на срок от 1/един/месец.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на С. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева за направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4