Решение № 246 от 07.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Кюстендил, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. П.а при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№5590/15.05.2025г., подадена от Д.

В. Й. с ЕГН **********, с адрес с.*****, чрез пълномощника й адв.Е. Й. от АККюстендил, насочена срещу решение рег.№519 от 28.04.2025г., постановено от Районен съд - Кюстендил по гр.д.№20241520102864 по описа на същия съд за 2024г.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявения от Д. В. Й. против Ц. В. И., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване нищожността, поради привидност, на договор за покупко-продажба на недвижим имот – 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-1235/13.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.*******, с площ от 1229 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план – 398, квартал – 31, парцел – VIII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори

***,

***,

***,

***,

*** и ***, ведно с построените в поземления имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи – 2, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи– 1, с предназначение – постройка на допълващото застрояване, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващото застрояване, обективиран в нотариален 1 акт №35, том II, рег.№1651, дело №226/2020г. от 20.07.2020г. по описа на нотариус Е.

П., рег.№188 в НК, с район на действие - Районен съд - Кюстендил, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№2178/20.07.2020г., акт №69, том IX, дело №1097/2020г., като неоснователен и недоказан.

Въззивницата навежда съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа, че безспорно установено по делото е, че процесната сделка е сключена между страните с една единствена цел – ищцата да се „обезимоти“, поради нейната изключителна финансова задлъжнялост. Твърди, че отразеното в нотариалния акт плащане на продажната цена не е било извършено, което обстоятелство смята за потвърдено индиректно чрез изразеното от ответника желание да върне процесния имот като го прехвърли безвъзмездно на детето й.

Счита, че в представени и приети по делото, неоспорени от ответника, писмени доказателства, обективиращи изходящи от ответника към ищцата и между ищцата и сестрата на ответника проведени разговори под форма на чат в приложението „Вайбър“, е изразена категорично воля на ответника, която припокрива като съдържание „обратното писмо“, приложимо към процесната сделка. Твърди, че е налице абсолютна симулация и договорът е нищожен на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД.

Прави разграничение между доказателственото значение на обратното писмо, като пълен обратен документ, и непълният обратен документ /начало на писмено доказателство/, като сочи, че докато обратното писмо доказва директно симулативност на атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само предпоставка за преодоляване на предвидената с чл.164 ал.1 т.6 от ГПК недопустимост на свидетелските показания, и се позовава на разпоредбата на чл.165 ал. 2 от ГПК.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор о т насрещната страна С. В. И.. В хода на устните състезания пред настоящата инстанция прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите и възраженията на страните, в рамките на своите правомощия, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

2

Първоинстанционното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Не се констатира допуснато от КнРС при постановяване на решението нарушение на императивни материално правни норми.

Атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован; районният съд не е допуснал нарушение на процесуални правила; правилно е приложил материалния закон; фактическите му констатации са основани на доказателствата по делото, а правните изводи са аргументирани и обосновани, поради което въззивният съд, в приложение на чл.272 от ГПК, препраща към мотивите, съдържащи се в обжалваното решение на КнРС.

По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност, съдът намира следното:

Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с предявен от Д. В. Й., чрез пълномощника й адв.Ев.Й. от АК-Кюстендил, срещу Ц. В. Й., установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за признаване за установено, че сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №35, том II, рег.№1651, дело №226/2020г. от 20.07.2020г. по описа на нотариус Е. П., рег.№188 по Регистъра на НК, с район на действие - Районен съд – Кюстендил, е нищожен, поради привидност.

Ищцата е твърдяла, че страните по договора не искали настъпване на правните последици от сключването му, а са целели създаване на привидност у третите лица за такива последици, поради обстоятелството, че ищцата, като продавач, е имала задължения към много кредитори и целта на страните по договора е била да се създаде привидност, че прехвърлителката се е освободила от притежавано имущество.

Ответникът по иска в срока за отговор, е оспорил иска, както и верността на твърденията, съдържащи се в исковата молба. Посочил е, че е заплатил продажната цена, както и, че след закупуването на недвижимия имот от ищцата е ремонтирал и поддържал същия.

Установено е от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, както и от съвпадащите твърдения на насрещните страни, че Д. Й. и Ц.

И. са живеели на съпружески начала в продължение на няколко години и през време на тяхното съжителство е била сключена процесната сделка. Също така е установено, че през този период ищцата е била длъжник по образувани срещу нея няколко заповедни производства, както и по образувани изпълнителни дела.

Не е спорно и се установява от представения от ищцата заверен препис на нотариален акт №35, том II, рег.№1651, дело №226/2020г. от 20.07.2020г. по описа на нотариус Е. П., рег.№188 в НК, с район на действие - Районен съд - Кюстендил, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№2178/20.07.2020г., акт №69, том IX, дело №1097/2020г., че на 20.07.2020г. Д. В. Й., като продавач, прехвърлила на Ц. В. И., като купувач, правото на собственост върху притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-1235/13.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.*******, с площ от 1229 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план – 398, квартал – 31, парцел – VIII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори

***,

***,

***,

***,

*** и ***, ведно с построените в поземления имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи – 3

2, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващото застрояване, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващото застрояване, за продажна цена в размер на размер на 4800 лева, която сума, според отразеното в нотариалния акт, продавачът е получил от купувача изцяло и в брой при подписване на договора.

По делото е представена кореспонденция от приложение Viber, водена в хода на висящността на съдебното производство, от една страна – между ищцата и ответника, а от друга – между ищцата и лице с име „***“, за което се твърди, че е сестра на ответника. От двете комуникации става ясно, че се обсъжда възможността Ц. И. да прехвърли къщата на ищцата или на нейното дете.

Симулацията е такъв порок на сделката, при който към момента на сключването й страните не желаят настъпването на правните последици, към които този вид сделка е насочена. Напротив, те целят единствено да създадат привидната представа у третите лица, че сделка е била надлежно сключена. Симулацията може да бъде абсолютна – когато страните в действителност изобщо не желаят да бъдат обвързани от каквато и да е правна сделка. Може да бъде и относителна – когато страните не желаят последиците на привидната сделка, но с нея прикриват друг вид сделка, чрез която реално са уредили отношенията помежду си.

При всички случаи, за да се уважи предявен установителен иск за прогласяване на нищожност на сделка поради симулация, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че съконтрагентите не са имали действително намерение да се обвържат от атакуваната сделка, а волята им е била да създадат единствено привидна представа у третите лица, че е сключена оспорваната сделка.

В конкретния случай, ищцата е основала иска си за прогласяване нищожността на сключения с ответника договор за покупко-продажба на твърдението, че този договор е привиден, тъй като страните по него не са желаели настъпване на правните последици от сделката, т.е. твърдението е за наличие на абсолютна симулация. Когато една от страните по сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в акта, обективиращ сделката, съгласие, било относно нейния характер, било относно нейния вид и последици, тази страна следва да докаже твърдението си. Ако страната разполага с писменото доказателство, което съдържа волеизявлението на двете страни по сделката, че тя е привидна, то това писмено доказателство – т.нар. „обратно писмо“, служи за пълно разкриване на симулативната сделка, а в случай, че има прикрита - и на действителните правоотношения между страните. Ако страната не разполага с „обратно писмо“ би могла да доказва симулацията със свидетелски показания, но тази възможност е ограничена от наличието на предпоставките на чл.165 ал.2 от ГПК - в делото да има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Разпоредбата на чл.165 ал.2 от ГПК урежда хипотеза, при която забраната по чл.164 ал.1 т.6 от ГПК се преодолява и против съгласието на страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността.

В настоящия казус, районният съд е счел, че липсва документ, който да разкрива напълно симулацията, както и не е приел, че по делото е наличен документ от категорията на посочените в чл.165 ал.2 от ГПК, обуславящ допустимостта на свидетелските показания като способ за доказване. Това разбиране беше споделено и от въззивния съд във връзка с необходимостта от произнасяне по доказателственото искане на жалбоподателката за допускане на свидетели до разпит в хипотезата на 4 чл.266 ал.3 от ГПК.