Решение № 83 от 16.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ихтиман, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20251840200644 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от В. Д. Й., ЕГН ********** срещу

Наказателно постановление

№

25-1184000***/27.10.2025г., издадено от Началника на РУ – Костенец към ОДМВР – София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се отправя молба към съда, обжалваното наказателно постановление (НП) да бъде отмененo като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроцесуалните правила. Излага подробни съображения за твърдяната от негова страна незаконосъобразност на процесното НП като сочи основен аргумент за възраженията си срещу наложените наказания липсата на извършено от негова страна нарушение, тъй като не той е бил на шофьорското място и не е управлявал автомобила към момента на установяване на нарушението, а това е сторил неговият брат П. Й..

В проведените по делото два броя открити съдебни заседания, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат З. С., като поддържа жалбата.

1

Административнонаказващият орган – началника на РУ – Костенец, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

РС – Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.08.2025г., около 00:50 часа, на път № 8222 (Костенец-Ново селоОчуша) на 0.5 км с посока на движение към гр. Костенец жалбоподателят В.

Д. Й. е управлявал моторно превозно средство (МПС), лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *****, когато автомобилът е бил спрян за извършване на проверка от автоконтрольор А. М. и автоконтрольор Д. С. – и двамата служители в РУ – Костенец в Група „Охранителна полиция“.

Последните пътували в патрулен автомобил, тъй като били изпратени по сигнал за нарушаване на установените норми за ниво на шума след 22:00 часа в село Горна Василица.

При извършената проверка било установено от полицейските служители, че в превозното средство се намират двама души – жалбоподателят, както и неговият брат – П. Д. Й., пътуващ на предната дясна седалка.

Полицейските служители поискали документи за проверка на водача на лекия автомобил, който отказал да представи документи – нито тези за самоличност, нито такива на автомобила. Жалбоподателят бил поканен да бъде тестван за наличие за алкохол в кръвта, но същият, отново, отказал указано от страна на полицейския орган действие. Поради изложеното установеният на шофьорското място жалбоподател бил отведен в РУ – Костенец за установяване на самоличността на същия по реда на чл. 70, ал. 1 от Закона за МВР, като бил придружен и от другото лице, пътувало в автомобила – П. Д. Й..

Непосредствено след пристигането в районното управление и извършването на действия по установяване на самоличността на жалбоподателя, последният бил поканен да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест-дрегер 7510, но същият отказал, поради което му бил издаден Талон за изследване № 0171224, който талон жалбоподателят отказал да подпише и бил подписан от свидетеля И. Б., служител в ОДЧ в РУ – Костенец, който е бил на сменя по време на извършената проверка.

В талона за изследване е отразено, че проверяваното лице може да избира дали да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Избора следва да се отрази в талона с отбелязва и поставяне на подпис от проверяваното лице, какъвто подпис последното в случая не е 2 поставило. Посочено е, че трябва да се яви в ФСМП – Костенец до 45 минути от връчването на талона.

По делото не е спорно, че жалбоподателят отказал да а му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.

За отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство Алкотест-дрегер 7510 и неизпълнението на предписанието за тестване с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, актосъставителят А. М., на длъжност младши автоконтрольор при РУ – Костенец, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4178*** срещу В. Д. Й. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. С. и предявен на нарушителя срещу подпис. Такъв не бил положен от страна на санкционираното лице, поради което бил подписан от свидетеля И. Б..

Въз основа на АУАН-а е издадено и атакуваното наказателно постановление на началника на РУ – Костенец към ОДМВР – София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до оборване на установените в него факти и обстоятелства, талон за медицинско изследване № 0171***, заповеди, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител А. М., свидетеля Д. С. и свидетеля И. Б..

От показанията на свидетелите А. М. и свидетеля Д. С. се установява начина на извършване на проверката спрямо жалбоподателя.

Свидетелят А. М. посочва, че поддържа изложеното в съставения от него АУАН. Сочи още, че при първоначалния опит на полицейските служители да бъде спрян за проверка автомобилът, в който се е намирал жалбоподателят, чрез подаване на светлинен и звуков сигнал, процесното МПС не спряло веднага, а продължило движението си, като водачът не се подчинил. Поради това, полицейският автомобил обърнал посоката си на движение и започнал да следва автомобила на жалбоподателя и след още няколко опита да бъде спрян чрез подаване на светлинен и звуков сигнал, отбил от пътя. Съгласно показанията на свидетел М. при проверката, направена от двамата полицейски служители, на шофьорското място бил установен жалбоподателят като същият отказал да представи документи – свои за самоличност и такива за идентификация на МПС-то, като заявил, че нищо не е направил и не е управлявал автомобила, а това сторил брат му, който седял на предната 3 седалка, непосредствено до шофьора. След свалянето на прозореца на предна лява врата от колата се разнесла силна миризма на алкохол. Свидетелят сочи, че поради некооперативното и дори агресивно поведение на жалбоподателя, същият бил отведен в РУ – Костенец, за да бъде установена самоличността му.

Свидетелят излага, че в автомобила е имало още едно лице, от което е изисквано само да представи документ за самоличност, като спрямо него не са извършвани принудителни действия, а е бил поканен да дойде с жалбоподателя в районното управление.

От показанията на свидетел М. се установява, че веднъж жалбоподателят бил поканен да бъде тестван за алкохол към момента на проверката, а след това още веднъж и когато бил отведен в РУ – Костенец, където да бъде установена самоличността му, като и двата пъти категорично отказал, тъй като твърдял, че няма основание за извършване на исканото от полицейските служители изследване, поради обстоятелството, че не е той е управлявалия автомобила.

Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетел Д. С., която сочи, действително първоначалната реакция на водача на автомобила марка „Шкода“ е да не се подчини на подадения светлинен и звуков сигнал, както и че при извършването на проверката от купето на спрения за проверка автомобил се е разнесла миризма на алкохол. Потвърждава и показанията на своя колега, относно факта, че действително на шофьорското място по време на проверката се е намирал жалбоподателя по настоящото дело, както и обстоятелствата относно агресивното поведение на същия и отказа му да предостави каквито и да било документи, които идентифицират него или управляваното от него превозно средство, поради което се е наложило да бъде отведен в РУ – Костенец за извършване на задължителна проверки.

Свидетелката потвърждава и изявленията на А. М. относно отказа на В. Д. Й. да бъде тестван за употреба на алкохол както при извършване на първоначалната проверка, така и при установяване на самоличността му в районното управление. Свидетел С. сочи още, че заедно със задържаното лице е имало още един господин в автомобила, който господин е бил поканен да дойде също до полицейското управление, но принудително задържане по отношение на него не е извършвано, тъй като същият не е управлявал автомобила.

Съгласно показанията на свидетеля И. Б., който е служител в Група „Оперативна дежурна част“ към РУ – Костенец, полицейските служители А.

М. и Д. С. довели на 30.08.2025г., в ранните часове на деня, В. Д. Й., като му съобщили, че е последният отказал да даде проба за изследване относно концентрацията на алкохол в кръвта му. Повторен отказ за извършване на изследване за евентуална употреба на алкохол бил направен от страна на жалбоподателя и пред самия Б. в районното управление. Поради отказа на жалбоподателя да подпише който и да е от предоставените му документи, представляващи АУАН и талон за медицинско изследване, то същите подписал, в качеството си на свидетел, Б.. Твърди, че заедно с жалбоподателя имало и още едно лице при извършване на всички действия по установяване на самоличност, опити за извършване на изследване за концентрация на 4 алкохол в кръвта, както и изготвяне и връчване на АУАН и талони за изследване.

Другото лице, което се сочи от полицейските служители за спътник на жалбоподателя, а от последния – за действителен шофьор на процесния автомобил „*****“, е П. Й., който е брат на В. Й.. Съгласно неговите показания, дадени в качеството му на свидетел, същият твърди, че той е управлявал автомобила към момента на полицейската проверка, тъй като неговият брат е бил с бъбречни проблеми и са отивали към болницата в гр.

Костенец. Отрича да са употребявали алкохол в процесната вечер. Били спрени от полицията без подаването на каквито и да е светлинни или звукови сигнали, както и че били „засечени“ от полицейския автомобил в опит да бъдат принудително накарани да преустановят движението си по пътното платно. Твърди, че били отведени в полицията, без да са им искани документи на място, а чак когато били вече в районното управление, но не могли да им ги предоставят, тъй като се намирали в автомобила. Твърди, че не е била отправяна покана за тестване за алкохол нито към него, нито към жалбоподателя.

В своите обяснения, дадени от жалбоподателя в рамките на последното открито съдебно заседание, същият сочи, че лицето П. Й. е управлявал автомобил марка „*****“, както и че полицейският автомобил е бил с включени сигнални светлини, когато го видели за първи път по пътя към гр.

Костенец, но счели, че същите светлини били пуснати за друга кола, която твърди, че се намирала в лентата за движение в обратната посока. След това, по негови думи, били накарани да прекратят движението си по пътя, поради агресивно „засичане“ от патрулния автомобил, което всъщност била причината за нуждата от отвеждане на двамата пътници в районното управление. Там им искали документи за самоличност, но същите били в чанта на задната седалка в спрения автомобил, поради което не могли да ги представят. Твърди, че при проверка за самоличността на двете лица, същите предоставили на полицейските служители своите единни гражданско номера (ЕГН) като след като проверил ЕГН-то на жалбоподателя и установил, че същият има свидетелство за управление на МПС, полицай М. му заявил, че „той ще го отнесе“ и започнал да иска да даде проба за употреба на алкохол за първи път. В. Й. отказал с аргумента, че той не е управлявал автомобила, за да се налага да дава проба за алкохол. Заявява, че целта на пътуването им е била да стигне до болницата в гр. Костенец, поради получена от него бъбречна криза. Жалбоподателят сочи, че М. се е опитал да му връчи освен документите за установяване на нарушение и медицинския талон и фиш за извършено нарушение от преди това, но категорично отказал да получава каквото и да актове.