Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1707 от 12.12.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2452/2024
Вид
Решение № 1707
Подписан
12.12.2024
В сила
02.01.2025
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 293 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. Русе, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520102452 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „КРЕДИТО“ ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. С. С., твърди, че между дружеството и Н. А. И., бил сключен от разстояние индивидуален договор за паричен заем № ******* от 13.07.2022 г., с падеж 13.12.2022 г., във връзка с което на ответницата била предоставена заемна сума в размер на 800 лева. Договорът бил сключен, съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на Кредито ЕООД и направен избор за вида кредит, от „КРЕДИТО“ ЕООД бил изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорна информация и придружаващи го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла било посочено, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играел ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните. При подписване на договора с въвеждане на изпратения СМС се считало, че договорът е сключен от страна на клиента, а Кредито ЕООД получавало в програмата си статус на кредита „потвърден“.

Твърди се, че заемодателят е предоставил и съответно заемополучателят е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит.

Параметрите на кредита били слените: 1. Общ размер на кредита: 800.00 лева;

2. Лихвен процент по кредита: 32.08%; 3. ГПР 37.24%; 4. Такса експресно 1 разглеждане: 132.28 лева; 5. Неустойка: 198.43 лева; 6. Брой погасителни вноски: 5; 7. Размер на погасителната вноска: 239.20 лева; 8. Обща стойност на плащанията: 1196.00 лева; 9. Срок на кредита: 5 месеца. Към договора бил представен и погасителен план. Между страните била уговорена също така сума за експресно разглеждане на кредита като твърда сума от 132.28 лева, която била дължима въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, без да изчака срока до 20 дни за разглеждане на заявлението му. Тази такса не била включена от съда, издал заповедта за изпълнение, поради което не била предмет на настоящото производство.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не заплатил дължимите суми по заема, поради което дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу него, било образувано ч.гр.д. № *******г. по описа на РС Русе и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение произтичащо от договор за кредит № ******* от 13.07.2022 г. за следните суми: 358.49 лв. - неплатена главница по договор за кредит, 42.23 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 14.12.2022 г. до 29.11.2023 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. -разноски по делото за заплатена държавна такса и 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение по № 6281/202 3г. Връчването на заповедта било извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съгласно разпорежданията на съда, ищецът предявил настоящия установителен иск.

Ищецът твърди още, че ответницата е извършвала частични плащания по задължението си след настъпване на падежа /13.12.2022 г./ до настоящия момент, в резултат на което била погасена част от главницата. Счита, че до подаване на заявлението ответницата е бездействала виновно, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения от страна на ответното дружество. Виновното поведение на длъжника обусловило правния интерес на заемодателя да претендира и лихва за забава върху главницата за периода 14.12.2022 г. до 29.11.2023 г., изчислена с помощта на калкулатора на НАП, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. А. И. дължи на „КРЕДИТО“ ЕООД, гр.

София, следните суми: 358.49 лв. - неплатена главница по договор за кредит, 42.23 лв. лихва за забава върху главницата за периода 14.12.2022 г. до 29.11.2023 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски по делото за заплатена държавна такса и 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение, представляващи неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № ******* от 13.07.2022 г.

Моли също така, в случай, че бъде уважено възражението на ответната страна за нищожност на договора, съдът да признае за установено, че Н. А. И., дължи сума в размер на претендираната главница - 358.49 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 2 от ГПК до окончателното й изплащане.

Претендира и разноските, направени в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Ю. Д. – особен представител на ответницата Н. А. И., депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че не са налице доказателства дали на ответницата са предоставени общи условия на договора и тя запознала ли се е с тях и съответно приела. Счита също, че договорът е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Приложено е ч. гр. д. № ******* г. по описа на РРС, от което се установява, че по заявление на „Кредито“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска. Исковете са предявени в срока по чл.

415 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

По ч. гр. д. е представен индивидуален договор за потребителски кредит № ******* от 13.07.2022 г., погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Политика за защита на личните данни. В договора е посочено, че същият е индивидуален, тъй като не е сключен при Общи условия и на кредитополучателя е дадена възможност да договаря параметрите по кредита лично.

Предпоставка за уважаване на претенцията е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ищеца. Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.

3

Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК.

В т. 3 от договора за кредит е посочено, че сключването му става онлайн в личния профил на кредитополучателя. След коректно попълнена апликационна форма и в случай, че кредитополучателят е одобрен от кредитора, кредиторът изпраща на e-mail адреса на кредитополучателя проект на договора за кредит, съдържащ предложение по всички въпроси, касаещи страните. След получаване на проекто-договора, кредитополучателят има тридневен срок за правене на промени по цялото му съдържание. В случай, че кредитополучателят е съгласен с всички клаузи по договора и не желае промяна на нито една от тях, кредиторът му изпраща СМС потвърждаващ код, който след въвеждането си прави активен бутона Подпиши в профила на кредитополучателя. Чрез въвеждането на този код и след натискане на бутона Подпиши, кредитополучателят потвърждава желанието си за сключване на договора. Страните изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код, потвърждаващ приемането на договора за кредит да има силата на саморъчен подпис. С въвеждането на уникалния код се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница на договора за кредит. След сключването на договора за кредит, кредиторът незабавно превежда заемната сума по банковата сметка на кредитополучателя или по алтернативен начин, избран от кредитополучателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за кредит – договорът се счита за сключен и влиза в сила от въвеждането на уникалния код, който кредиторът е изпратил на кредитополучателя под формата на СМС.

Подписването на договора по реда предвиден в договора не се оспорва от ответника.

Към исковата молба е представено извлечение на хартиен носител от заявление за онлайн кандидатстване и от регистър искания за кредитно искане.

По делото е представена и разписка № ************ от Ипей АД, която удостоверява, че на 13.07.2022 г. в 15:55 ч. Н. А. И. е получила сумата от 800 лв. от наредител „Кредито“ ООД с основание за превода 63494 от 4

13.07.2022 г. (номера на договора), поради което съдът намира, че с получаването на сумата по договора за кредит е възникнало облигационното отношение между страните.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит съгласно уговорените параметри и условия.

Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл. 26 от договора страните се споразумяват, че в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да представи на кредитора обезпечение – две ФЛ – солидарни длъжници, като в случай че в деня на сключване на договора кредитополучателят не представи обезпечение той дължи неустойка в размер на 198.43 лв. Неустойката е предвидена като дължима и в погасителния план към договора, в който е посочено, че на всяка падежна дата кредитополучателят следва да плаща и сума в размер на 40.14 лв. – неустойка, като към последната погасителна вноска, неустойката е 37.87 лв.