Акт от 04.04.2025, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№…..………..….

Гр.София, …………….г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Димитър Ковачев при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 7509 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258

– чл.256 от ГПК.

Обжалва се решение № 544587 от 25.11.2018г., постановено по гр. дело № 9891/2017г. на СРС, 57 състав в частта, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата от 1 427, 12лв., представляваща 4/6 от неиздължената цената на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот- ап.№ 49 в гр.София, ж.к.*********, ведно със законната лихва от 28.06.2016г.- до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 253,67лв.- мораторна лихва върху горепосочената главница, натрупана за периода 01.08.2013г.-

10.06.2016г., в частта, с която е признато за установено, че М.М.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 от ЗЗД- сумата от 368,02лв., представляваща 1/6 от неиздължената цената на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот- ап.№ 49 в гр.София, ж.к.*********, ведно със законната лихва от 28.06.2016г.- до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 63,42лв.- мораторна лихва върху горепосочената главница, натрупана за периода 01.08.2013г.-

10.06.2016г 15.09.2015г.- 25.04.2017г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 35116/2016г. по описа на СРС, 57 състав. Решението се обжалва и в частта, с която В.Г.М. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 436,44лв.- разноски за исковото производство и сумата от 60,96лв.- разноски за заповедното производство , на основание чл.78,ал.1 от ГПК и в частта, с която М.М.И. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД – сумата от 109,11лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково производство и сумата от 15,24лв.- разноски за заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивниците - ответници

В.Г.М. и М.М.И. заявяват искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната от тях част. Признават за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че между тях като собственици на процесния топлоснабден имот и ищеца съществува валидно облигационно правоотношение, но възразяват, че през исковия период от време не са живели в процесния топлоснабден имот и няма консумация на ТЕ и БГВ.

Възразяват, че начислените от ищеца суми са нереално високи и не отговарят на консумираната ТЕ , включително и за сградна инсталация и общите части на сградата. Твърдят, че дължат цената само на реално доставената ТЕ, а не на такава, чиято стойност е начислена по прогнозен дял, съгласно чл.13 от Директива на ЕС 2006/32/ЕО. Считат, че от ищеца не е доказана реално доставената ТЕ, тъй като такава не е отчетена , а е начислена служебно , поради неосигурен достъп. В тази връзка поддържат възражение, че от ищеца не е спазена процедурата по чл.52 от ОУ относно уведомяването за датите на отчет, липсват данни за лицето /лицата от ЕС, които имат правото да получат и предоставят на клиентите в ЕС на общата и индивидуалните изравнителни сметки, няма информация за датата на връчване на изравнителните сметки, удостоверени с подписа на упълномощено лице от ЕС. Възразяват, че от ищеца не са представени протоколите, удостоверяващи неосигуреният от тях достъп за отчет относно процесния имот. Въззивниците –ответници считат, че неправилно от първата инстанция е кредитирано заключението на СТЕ, без да е отчетено, че то почива на данни по документи, непредставени по делото. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивниците-ответници мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

„Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното производство заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство- юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност – при уважаване на жалбата, заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците.

Третото лице – помагач на ищеца

- „Б.“ ООД – не заявява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството на качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, като ответницата В.М.- в качеството й на собственик на 4/6 ид.ч от процесния топлоснабден имот, а ответницата М.И. – в качеството й на собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Притежанието на собствеността се признава изрично от ответниците, както и наличието на облигационна връзка между тях и ищеца, попадаща в приложното поле на чл.150, ал.1 от ЗЕ

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.- отм., но приложема към исковия период от време/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Начисляването на суми по прогнозен дял с една изравнителна сметка в края на отоплителния сезон е един от нормативно установените способи за отчет на доставената ТЕ /чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ/ , като целта на изравняването е установяване на точното и реално количество доставена ТЕ в края на отоплителния сезон. Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответниците, че начислените суми по прогнозен дял не отразяват реално доставеното количество ТЕ, тъй като количеството и стойностите по този прогнозен дял се съпоставят с данните от отчетите в края на отоплителния сезон, в които са отразени реално/действително / доставените количества ТЕ и стойността и въз основа на тази съпоставка се изготвя изравнителната сметка, по която като последица от горепосочената съпоставка клиентът на ТЕ може да дължи суми за доплащане или съответно- на него да му се дължат суми за възстановяване. За имота на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни сметки, като от тези документи, проверени от вещите лица и изготвените въз основа на тях заключения на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ на ССЕ се установява стойността на действително /реално/ доставената ТЕ за имота на ответниците за процесния период от време в размер на 2 208,20лв., в рамките на която съобразно притежаваният дял от собствеността върху процесния топлоснабден имот от 4/6 ид.ч. ответницата В.М. дължи сумата от 1 472,12лв., а ответницата М.И.- 368,02лв.- съответстваща на нейната 1/6 ид.ч. от процесния имот. От заключението на СТЕ е видно, че за исковия период от време за имота на ответниците е начислявана ТЕ по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/ по методиката на т.6.5 от Приложението към чл.61 , ал.1 от Наредбата от 2007г. /отм./, поради неосигурен достъп за отчет на разпределителните уреди , монтирани на отоплителните тела и узаконения водомер, удостоверен с протоколи от дати 29.05.2014г. /първа дата/ и 14.06.2014г. /втора дата/ за отоплителен сезон 2-13/2014г. и с дати 27.05.2015г. /първа дата/ и 16.06.2015г. /втора дата/ - за отоплителен сезон 2014/2015г.

Неоснователно се явява възражението на ответниците за необоснованост на решението на първоинстанционния съд, основано на експертното заключение на СТЕ при непредставяне по делото на документите, проверени от вещото лице. Експертните констатации и изводи не са оспорени от ответниците при приемане на заключението. Що се отнася до проверените от вещото лице документи, ответниците са разполагали с процесуалната възможност да поискат същите да бъдат приобщени като част от доказателствения материал чрез реализиране на процесуалното им право по чл.190 от ГПК , от което те не са се възползвали. Що се отнася до възраженията на ответниците, касаещи липсата на доказателства относно уведомяването за датите за отчет, с оглед неосигуреният достъп, както и липсата на доказателства за лицата и датите, на които са връчени индивидуалните отчети, изготвени от третото лице-помагач на ищеца, съдът намира, че те не следва да бъдат обсъждани като преклудирани. Тези възражения са заявени от ответниците за пръв път с въззивната им жалба и попадат в приложното поле на чл.266,ал.1 от ГПК.

Следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно са му известни влезлите в сила решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на

ВАС, обезсилено с решение № 2187/

11.02.2020г. на 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение № 8294/26.06.2020г. на 5 чл. състав на ВАС, като с последното влязло в сила решение са отменени нормите от методиката към Наредба № 16-334/ 2007г. , установяващи формулите за разпределение на ТЕ за сградна инсталация, както и решение № 7276 от 03.07.2023г. по адм.дело № 746/2021г. на 3 чл.състав на ВАС и решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д.№ 85/2024г. на 5 чл.състав, с което е потвърдено решението от 03.07.2023г.- за отмяна на т.6.1.1 от Методиката по Приложението към чл.61, ал.1 от Наредбата, но тази отмяна има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила /считано от 26.06.2020г.- за в бъдеще/, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават в сила за процесния минал /предходен / период, доколкото отмяната няма обратно действие.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение искът за главницата, представляваща стойността на доставената през исковия период ТЕ е уважен в рамките на доказания по делото размер, от който всяка от въззивниците-ответници дължат част съответна на притежаваната от тях идеална част от процесния топлоснабден имот. Неоснователно е възражението им за недължимост , основано на твърдението, че през исковия период от време не са ползвали фактически процесния имот, тъй като това не ги освобождава от нормативно установеното задължение чл.70,ал.2 от Наредбата от 2007г. /отм./ - за осигуряване на достъп за отчет на показанията по уредите за индивидуално разпределение и водомера. Правната последица от неизпълнението на това задължение е установена с разпоредбата на чл.70,ал.4 от Наредбата и тя свързана с приложението на формулата по т.6.5 от Методиката към Приложението по чл.61 от Наредбата размер , при която се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата и която формула в конкретният случай е спазена, съгласно заключението на СТЕ.