Решение № 478 от 07.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Благоевград, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200422 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. М. с адрес в Б., срещу НП№244а60/24.01.2023г., издадено от Директора на ОДМВР-Благоевград, с което й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето /ЗЗД/.

С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че не е доказано извършването на описаното в НП административно нарушение от обективна страна . Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо до съда при изпращане на процесната преписка, изразява позиция за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.

1

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-ОДМВРБлагоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от 2 никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 20.02.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 02.03.2023г. /

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 16.09.2022г., след 22.00 часа, органите на ОДМВР-Благоевград са извършили полицейска проверка в обект–„Гоа премиум клуб“, находящ се в Благоевград, на бул.“Св.Св.Кирил и Методий“№1, във връзка с посещение на заведението от лица, ненавършили 18 години, които са без придружител. В проверката участвали и свидетелите Р. Х., М. А. и С. С., които били полицейски служители /инспектори/ при 01 РУ на МВР-Благоевград. Проверяващите лица посетили заведението, след което идентифицирали и снели самоличността на присъстващите лица . Сред тях установили и лицето Н. П. Б. с ЕГН ********** /навършил 14 години, но ненавършил 18 години/. Заради последното и след като счел, че Н. Б. е без придружител на това обществено място след 22.00 часа, на

16.09.2022г.,св.Х., в присъствието на св.А. и св.С., съставил АУАН№1899а86/19.09.2022г. на майката на детето, а именно жалбоподателката М.. В този акт било отразено, че й се вменява извършването на административно нарушение по чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето за това, че на 3

20.08.2022г., около 02.20 часа, в Благоевград, в обект „ГОА-Премиум клуб“, находящ се на посоченият адрес, при извършена проверка е установено, че същата като родител, който полага грижи за дете, не е придружила и не е осигурила придружител след 22.00 часа на непълнолетния си син Никола Бандев в това заведение . Акта е връчен лично срещу подпис на жалбоподателката на датата на съставянето му, като същата е отразила писмено, че ще подаде възражения срещу него.

Въз основа на АУАН, на 24.01.2023г., Директорът на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№244а-60, с което за посоченото в акта нарушение, на основание 45, ал.3, вр. с чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, е наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателката М. на 20.02.2023г.

При разпита на свидетелите по акта Х., А. и С., тримата потвърждават, че лично са участвали на процесната проверка в клуб „Гоа“.Твърдят също, че на място били идентифицирали множество непълнолетни лица, които се намирали в обекта след 22.00 часа. Според св. Х., сред тях бил и синът на жалбоподателката, като колегите му установили, че с него не бил родител или друг придружител, заради което и на жалбоподателката М., като родител на детето Никола, бил съставен процесният АУАН. От своя страна св.С. потвърждава, че действително при започване на полицейската проверка на процесната дата и място, тя видяла жалбоподателката пред проверяваният клуб . Спомня си също, че синът на жалбоподателката бил идентифициран в заведението, но както той, така и други непълнолетни лица от неговата компания съобщили, че детето Никола не е само, а с майка му. Св. С. казала, че ще проверят това, след което твърди, че видяла М. именно пред проверяваният клуб.

Разпитани в процеса са и свидетелите Р. и Ч., които установяват, че също са присъствали на процесната проверка в „Гоа клуб“, именно в качеството им на родители и придружители на техни непълнолетни деца. Видели се с М., а след това св.Ч. видяла жалбоподателката М. и пред заведението, когато излезли с други родители –придружители да пушат цигари. Св.Ч. също установява, че след започване на проверката от страна на полицейските служители, те не допуснали родители на деца, намиращи се в заведението, да влязат вътре, като тя самата била сред тези недопуснати в заведението родители, от страна 4 на проверяващите полицейски служители.

В своите обяснения жалбоподателката твърди, че не е извършила вмененото й с НП административно нарушение, тъй като лично тя е била придружител на непълнолетния си син Никола на процесната дата и място и дори е възприела извършването на процесната полицейска проверка в клуб „Гоа“. При започване на проверката се е намирала пред входа на клуба, където е пушела цигари с други придружители, докато синът й се намирал вътре в заведението. Опитала се да информира за това полицейските служители при започване на проверката, но те затворили входната врата на клуба и така изолирали намиращите се лица пред входа му, в това число и жалбоподателката М.. След отваряне на входната врата и приключване на проверката, тя влязла в заведението й уведомила полицейски служители, че е майка на детето Н., в това число и св.С., но въпреки това, полицейските служители го закарали в 01 РУ на МВР-Благоевград, издали й процесният АУАН и едва след това й казали да си вземе детето и тя заедно със сина си напуснала полицейското управление.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед №843824.03.2020г. на Директора на ОДМВР-Благоевград, с която този орган е делегирал на полицейските служители в дирекцията, правомощието за съставяне на АУАН при констатирани административни нарушения по чл.209а от ЗЗ. /Тази заповед съдът намира, че е непоносима към казуса, тъй като онагледява правомощия по контрол по ЗЗ, какъвто не е предмет на процесният спор./

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателката незаконосъобразно е санкционирана за административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето /ЗЗД./

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН, като в тях са включени всички задължителни реквизити за такива документи по смисъла на чл. 42 от ЗАНН/за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН/ за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на твърдяното нарушение, респ. период, фактическо описание на начина на извършване на нарушението, 5 правна квалификация на нарушението, както и доказателства, които го обосновават. От друга страна обаче съдът констатира, че с обжалваното НП на жалбоподателката са вменени на практика едновременно две нарушения, а именно : такова по чл. 8, ал.3 от ЗЗД и по чл.8, ал.4 от ЗЗД, за които в нормата на чл. 45, ал.3 от ЗЗД , законодателят е предвидил и отделни административни наказания. В такава хипотеза и по аргумент на чл.18 от ЗАНН, за всяко от твърдените административни нарушения, е следвало да се отмери отделно административно наказание, за да се предостави възможност за упражняване на право на защита срещу него от страна на жалбоподателката. Като не е сторено това, е накърнено в съществена степен правото на защита и последното обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП и процесуална назаконосъобразност на обжалваният акт. /В тази насока е и съдебната практика – ТР№77/29.11.1984г., постановено по н.д.№68/84г. на ОСНК , както и Решение №1040/12.05.2023г., постановено по кнахд№192/2023г. по описа на БлАС./

Наред с горното, съдът счита, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства не се доказа, че жалбоподателката е извършила от обектива страна административно нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, както и по чл.8, ал.4 от този Закон .

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, р одителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-годишна възраст , но не е навършило 18-годишна възраст.