Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262089 от 24.06.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1743/2021
Вид
Решение № 262089
Подписан
24.06.2022
В сила
15.03.2023
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, ……..2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА

ПЕЙЧИНОВА мл. с. АДРИАНА

АТАНАСОВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 1743 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение №

20241080 от 02.11.2020г., постановено по гр.д. № 60455/2019г., по описа на

Софийски районен съд, ГО, 60- ти състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Н.С.Г., извършено със Заповед № РД15-1566/04.09.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, като Н.С.Г. е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в дирекция „Административно обслужване” на Министерството на земеделието, храните и горите.

Със същото решение Министерството на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на Н.С.Г. на основание чл.

344, ал.1 , т. 3, вр. с чл. 225 КТ, сумата 994,78 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 05.09.2019г. до 019.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда -21.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 994,78 лв. до пълния предявен размер от 1760 лв., както и за период от 10.10.2019г. до 04.11.2019г.

С решението е осъдено на основание чл. 78, ал.1 ГПК Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на Н.С.Г. направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 528, 17 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.С.Г. е осъдена да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите, направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100,56 лв. с ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Министерството на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 150 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Министерството на земеделието, храните и горите, чрез адв. С.Г. – САК, като счита решението за неправилно, тъй като същото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че ищцата е била запозната със съдържанието на докладна записка на Директора на дирекция „Административно обслужване” още преди да бъдат изискани на същата обяснения за извършените нарушения, поради което застъпва становището, че не е била налице неяснота на фактическата обстановка. Твърди, че в обясненията си ищцата прави признание на извършените нарушения на трудовата дисциплина и за същата не съществува възможност да не е наясно с извършените от нея такива. Поддържа, че свидетелските показания на свидетеля са кредитирани от съда, но същевременно първата инстанция нелогично е достигнала до извода, че въпреки това ищцата не е била наясно кои конкретни нарушения са били извършени от нея. Излага подробни съображения, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, като заявява, че искането на обяснения от работодателя е извършено в две форми - устна и писмена. Сочи, че дори ищцовата страна е била запозната с инициираното срещу нея дисциплинарно производство, макар и работодателят да няма такова задължение. Поддържа, че работодателят в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е издал надлежна заповед/ писмо за изискване на писмени обяснения, като счита за ирелевантно обстоятелството, че извършените от служителя нарушения са прецизирани в отделен документ, с който обаче ищцата е запозната. Сочи, че не е налице хипотезата на чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения от ищцата. Счита за неправилен и извода на районния съд, че по делото не са установени по безспорен начин извършени дисциплинарни нарушени, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че в конкретния случай е налице грубо нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ от страна на ищцата, поради което и съвсем основателно е наложено на същата дисциплинарното наказание „уволнение”. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ излага доводи за неговата неоснователност поради неоснователност и на главния иск, както и поради недоказаност на основанието за претенцията. Направени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н.С.Г. не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Министерството на земеделието, храните и горите е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, и чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

По делото страните не спорят, че между тях е имало сключено безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен специалист” в дирекция „Административно обслужване” при ответника. По делото не е спорно и че ищцата имала основното задължение, съгласно представената по делото длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност, връчена по надлежен начин на Г. на 26.07.2017г., да обслужва деловодно дейността на администрацията, а именно: да регистрира в автоматизираната информационна система (АИС) входящи, изходящи и вътрешни документи , като вписва в регистрационно – контролната карта (РКК) на документа необходимата информация и правилно да отразява движението му (т. 5.1 от длъжностната й характеристика); да спазва Вътрешните правила за обмена на документи по електронен път и документи на хартиен носител в МЗХГ (т. 5.12 от длъжностната характеристика).

По делото са приети като писмени доказателства, неоспорени от страните и Вътрешните правила за обмена на документи по електронен път и документи на хартиен носител в МЗХГ, утвърдени със Заповед № РД-09-656/23.08.2017г. на министъра, като съгласно чл. 5, ал. 1 от същите служителите на министерството са длъжни да познават и спазват разпоредбите на тези правила.

Видно от вътрешните правила деловодната дейност в министерството се извършва централизирано от служителите на дирекция „Административно обслужване”, имащи компетенции и задължения съгласно длъжностната характеристика във връзка с деловодното обслужване, наричани по – долу деловодители (чл. 12 от Вътрешните правила). От същите още се установява /чл. 13/, че деловодната дейност включва: приемане, техническа обработка и предаване на документите; регистриране на документите в АИС; текущо съхраняване на документите.

В чл. 16, ал.1 от Вътрешните правила е отразено, че приемането на документи на хартиен носител от гражданите и организациите, включително от администрациите, се извършва:

- чрез подаване на гише „Деловодство” в Приемната на министерството;

- чрез пощенски куриерски служби;

- чрез връчване на документи от съдилищата или други органи, съгласно предвидените в съответните закони случаи;

- по други начини, установени в специалните закони за предоставяните административни услуги.

Нещо повече, видно от ал. 2 на чл. 16 от правилата приемането, техническата обработка и предаването на входящи документи, получени в министерството чрез куриерска или пощенска услуга се извършва от куриерите на министерството. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба приемането и обработването на документи, получени от други министерства по електронен път, се извършва по реда на Раздел I на Глава четвърта, а съгласно ал. 4 приемането и обработването на документи, получени на обявения електронен адрес на министерството за приемане и издаване на документи, подписани с КЕП, се извършва по реда на Раздел II на Глава четвърта.

Видно от Раздел II на Глава четвърта /Обмен на документи в електронен вид чрез междуведомствения обмен. Приемане и издаване на документи, подписани с квалифициран електронен подпис/ и по - конкретно чл. 44 от раздела е, че дейностите по приемане и регистриране на документи, подписани с КЕП, чрез електронна поща, се осъществяват от определени със заповед на министъра длъжностни лица от дирекция „Административно обслужване”. В чл. 46 е посочено, че дейностите по приемане на документи, подписани с КЕП, включват: 1) приемане по електронната поща само на документи, подписани с КЕП; 2) приемане на документи на физически носител- преносима памет.

Видно от чл. 19 на регистриране подлежат всички входящи, изходящи и вътрешни документи, създадени от дейността на структурните звена в министерството, с изключение на посочените в чл. 20, ал. 1, като освен това всички входящи документи се регистрират в АИС и се насочват за разпределение чрез АИС. В правилата освен това в чл. 22, ал. 1 е предвидено и че регистрирането на документи в АИС се извършва от служителите в деловодството на министерството на датата на приемането им. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба регистрираните документи се вписват в опис, съгласно приложение № 2 и се разпределят в индивидуални папки на съответните структурни звена в системата на министерството.

На следващо място от същите Вътрешните правила в чл. 20, ал. 1 е предвидено, че не подлежат на регистриране следните документи и писмени материали: 1) периодични печатни издания (вестници, списания, бюлетини); 2) лична кореспонденция; 3) честитки, поздравления, покани, афиши и съобщения; 4) здравни документи; 5) призовки по съдебни дела; 6) финансово – счетоводни и статистически документи (регистрират се само съпроводителните писма, с които са изпратени); 7) решения и постановления на Министерски съвет на Република България; 8) известия за доставяне на документи (обратни разписки и др.)

Съгласно чл. 25, т.1 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите (приет с ПМС № 130 от 29.06.2017г., обн.

ДВ, бр. 55 от 07.07.2017г, отм. ДВ, бр. 82 от 18.10.2019г.) една от основните функции на Дирекция „Административно обслужване” е да организира и осъществява дейностите по регистрирането и движението на документалния фонд на министерството посредством Автоматизираната система за управление на документооборота. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Правилника входящите и създадените в резултат от дейността на министерството документи се регистрират в автоматизираната информационна система.

От представените по делото заявления и заповед № РД15-О-3472/06.08.2019г. се установява, че ищцата е поискала и съответно й е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 10 дни, считано от 19.08.2019г. до 30.08.2019г. В същата заповед за разрешаване на отпуска е вписан като заместващ ищцата служителката Х.Т. /свидетел в настоящото производство/.

На следващо място по делото е ангажирана като доказателство и докладна записка рег. № 93-5747/21.08.2019г., подадена от П.М.– директор на Дирекция „Административно обслужване”, като главният секретар на министерството бил уведомен, че на 20.08.2019г. служителката Х.Т., заместваща ищцата на гише „Деловодство“ в приемната на МЗХГ, предала на прекия си ръководител нерегистрирана входяща кореспонденция, която открила в шкаф на гишето. Откритата кореспонденция се състояла от 4 броя жалби на граждани и 2 заявления за издаване на служебни бележки от месец май;