Решение № 990 от 02.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Варна, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502907 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 295808/05.08.2021 г., от М. Н. П., действаща чрез процесуален представител адв. М. К. Д., срещу Решение № 262204/07.07.2021 г. по гр. дело № 2740/2020 г. по описа на ВРС, в частите, с които са отхвърлените предявените от жалбоподателя срещу Народно читалище „Искра-1924“, гр.

Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както следва: да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед № 13/27.12.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди преустановяване на трудовото правоотношение длъжност „Читалищен секретар“ в Народно читалище „Искра 1924 г.“ гр. Варна, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 7 410.00 лева за период от 6 месеца, считано от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която страната е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати в полза на ответника сумата от 1050.00 лева за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се изразява становище за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се отправя искане за неговото обезсилване, или в условията на евентуалност отмяната му в обжалваните части и уважаване на исковете с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че е налице валидно взето с решение на Настоятелството, обективирано в протокол от 12 август 2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като счита, че такова решение никога не е било вземано.

Гласувано било единствено предложението на К. Б. да се сезират компетентните органи за да понесат отговорност виновните лица, но не и М. П. да бъде освободена от заеманата длъжност. В допълнение сочи, че протоколът е воден от лице, което не е член на читалището, като счита, че същият е фалшифициран чрез подмяна на листи. Освен, че липсвало решение за прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката, в протокола отсъствали констатации за липса на качества, а се говорело за липса на отзивчивост да приеме новата си длъжностна характеристика, ведно със споразумение към договора. Счита, че поведението на Председателя на Настоятелството да я принуждава да приеме посочените изменения с цел намаляване на трудовото възнаграждение е незаконно и противоречи на императивни норми на КТ.

На следващо място въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че с последващо решение от 26.09.2019 г. отново било взето решение, като излага твърдения, че и на това събрание не е вземано такова. Счита, че изразената в протокола воля на членовете на Настоятелството била заседанието да бъде закрито, а не трудовото му правоотношение да бъде прекратено, както неправилно възприел съда. Погрешна била преценката на последния още, че се е провело „извънредно събрание на действащите членове на Настоятелството" на 27.11.2019 г., както и че същото е било свикано и проведено редовно, респ., взетите от него решения били легитимни

Варненският районен съд не взел предвид още, че не може лице, на което липсва комуникативност, организираност, отзивчивост и дисциплинираност да организира в продължение на повече от 8 години такива мащабни събития, като концерт във варненски МОЛ, фестивали, поетични вечери, в присъствието на водещи представители на културата, литературата, музикалното изкуство в национален и международен мащаб. Като показателен за това бил фактът, че след уволнението само незначителна част от тези събития са продължили да се провеждат.

На следващо място излага твърдения, че заемайки изборна длъжност читалищен секретар, никой член на Настоятелството и самото Настоятелство не може да реши самостоятелно да прекрати трудовия договор без санкцията на Общото събрание на читалището. В този смисъл останал неразгледан и поради това и неразрешен въпросът относно правомерността на действията на Председателя на Настоятелството Н.К. и члена на Настоятелството - К. Б., както и на Председателя на Проверителната комисия И.И., както и относно възможността те да дават оценка относно качествата на служителката.

Жалбоподателката твърди още, че не е уведомена за провеждане на заседанието на Настоятелството от 27.11.2019 г., като оспорва и доводите на ответната страна, че другият 2 член А.М. също не е уведомена поради направен писмен отвод. Липсвали разумни обяснения защо не е връчена покана и на Р.У. за заседанието. От събраните гласни доказателства в производството се установявало, че покани на тримата членове не били изготвяни. Обосновава твърдението си за нарушение на ЗНЧ и Устава на читалището по твърдения, че Председателят е длъжен при свикване на заседания на Настоятелството да уведоми всички негови членове, независимо дали те искат, не искат или не могат да присъстват. Въз основа на изложеното оспорва извода на съда за законосъобразност на свикването и провеждането на заседанието, доколкото от общо пет члена на Настоятелството на него присъствали само двама, а други трима изобщо не били уведомявани за него. В същото време членът на Проверителната комисия И.И. не можела да бъде включена във вземането на решения на Настоятелството.

На следващо място въззивникът счита, че жалбите на които се е позовал съда са изфабрикувани и не установяват липсата на качества за изпълнение на длъжността читалищен секретар, а касаят изявления относно тази на библиотекар. Оспорва, че е следвало да борави и с касовия апарат, тъй като същото не било включено в длъжностната характеристика. От друга страна, представената от ответната страната такава характеристика за длъжността секретар-библиотекар не била подписана от служителката, поради което позоваването на нея от страна на първоинстанционния съд водило до необоснованост на решението му. П. отказала да я подпише, защото същата никога не е била обсъждана и приемана от Настоятелтвото. Не отговаряло и на действителността твърдението на ответника, че изготвянето на нова длъжностна характеристика се дължало на обстоятелството, че предходната не носила подпис и печат на работодателя.

Преповтаряйки възраженията си относно действителността на решенията на Настоятелството по протоколи от 12.08.2019 г. и 26.09.2019 г., счита, че дори и същите да се приемат за законосъобразни, отново заявява, че трудовият и договор може да бъде прекратен единствено след решение на Общото събрание, което се явява неин работодател.

Още веднъж жалбоподателката оспорва констатацията, че липсват необходимите качества за ефективно изпълнение на заеманата длъжност по твърдения, че за период от 8 години, благодарение инициативността,упоритостта и ефективната работа е извършен ремонт на репетиционната зала на читалището,какъвто не е правен от 40г., организирано е преместването и подреждането на фонда на библиотеката, обзавеждане читалището с всички необходими материални ресурси за ефективна работа, и са създадени 13 нови форми на работа в читалището, както и са привлечени художествени ръководители на съставите.

По посочените съображения счита, че заповедта за уволнението ѝ е необоснована, а периода, за който се твърди, че имало оплаквания спрямо нея в по-голямата си част тя била в отпуск по болест.

Посочва, че не е налице разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.

Поддържайки изложените възражения за незаконосъобразност на свикването и 3 провеждането на заседанията на Настоятелството на читалището, счита, че са налице пороците, касаещи липса на форма и липса на компетентност на органа, издал заповедта. С оглед подробно изложените възражения въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Отправя доказателствени искания за провеждане на експертиза, прилагане на писмени доказателства, както и за задължаване на Председателя на Настоятелството на НЧ „Искра -1924“ да даде обяснения пред съда и да представи заверени преписи от отчетни доклади пред Общото събрание на читалището.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Народно читалище „Искра“, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Б.Ф., с който същата се оспорва като неоснователна, необоснована, несъстоятелна, като се твърди, че решението е правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което се моли за неговото потвърждаване.

Счита аргументите на въззивника за трудно разбираеми досежно разумните и съответни правни основания за несъгласие със съдебното решение, като излага становище и за тяхната неоснователност. Въззиваемият твърди, че за пръв път пред въззивната инстанция Протокол от 12.08.2019г. на ОС на Настоятелството е оспорван с твърдения за „вероятно фалшифициране" чрез подмяна на листи, както и такива за липса на подписи и за наличие на подписи на лица, които не са членове на настоятелството, поради което същите са преклудирани, а и не отговарят на обективната истина. Оспорва възражението на въззивника, че е освободен заради неприемането на новата длъжностна характеристика, като сочи, че отказа на страната да я подпише, видно от Протокол 5/27.11.2019г., в който ясно и конкретно са отбелязани качествата, които според работодателя, последната не притежава, не представлява основание за освобождаването й. От друга страна счита, че законът не ограничава работодателя да променя посочената в хода на трудовото правоотношение, ако същата е връчена на работника, което в настоящият случай е сторено.

На следващо място въззиваемият оспорва твърденията за нередовност при свикването на заседания на Натоятелството, доколкото липсват покани, тъй като по делото е приобщен като писмено доказателство Протокол от заседание на Настоятелството от 12.08.2019г., който обективира взето решение за извършване на уведомления за провеждане на заседания по телефона, с оглед постигане на финансова икономия. Именно предвид това до Угринова не е изпращано писмено уведомление, а последната, както и останалите членове на настоятелството, са поканени за участие по предвидения с цитираното решение ред.

По отношение на изложените във въззиваната жалба твърдения, касаещи разрешение за уволнението на М.П. от Инспекция по труда, въззиваемият твърди, че такова не е необходимо, както било установено по делото. В допълнение акцентира върху факта, че съобразно устава на читалището длъжността „читалищен секретар" се заема от лица, които се намират в членствено правоотношение с читалището, а г-жа П. към настоящият момент е изключена с Решение на ОС на НЧ„Икра 1924" Варна.

Предвид заемането в основна степен във ВЖ на съображения от естество на лични възприятия и съждения, в значителна степен демонстриращи липса на логическа последователност, безсъмнено преминаващи границата на изказвания разумната 4 допустимост, а и не кореспондиращи с характера на настоящото производство, счита че не следва в подробност да излага доводи по всяко едно от тях. Предвид изложеното обобщава становището си, че са правилни, законосъобразни и нетенденциозни правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи неоснователността на исковата претенция. По делото било приобщено легитимно взето Решение на Настоятелството за освобождаване на М.П. от длъжност, както и така и мотивирана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като от събраните доказателства се установявало, че неефективното изпълнение на трудовите задължения от ищцата е последица от недостатъчните й организираност, точност и прецизност. Видна от приложените протоколи от заседанията на Проверителната комисия и предишното Настоятелство, касаещи предходното освобождаване на М.П. от длъжност, била тенденциозностга в поведението при изпълнение на трудова дейност, респ, липсата на качества, като обективно и трайно състояние, представляващи пречка за ефективно изпълнение на трудовите й ангажименти.