Определение № 436 от 22.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Варна, 19.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000230 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.74 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Т. Т. А. с ЕГН ********** срещу определение № 115/02.04.24г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 80/23г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото предвид безспорно установеното, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело № 83/11г. на ЧСИ В.Р., рег. № 736 на КЧСИ, като задължението е цедирано на впоследствие конституирания по делото взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Наличието на издаден изпълнителен титул, намиращ се в държане на ответната страна, винаги според жалбоподателя е достатъчен повод за завеждане на установителен иск за недължимост на вземането, тъй като кредиторът във всеки момент може да предприеме действия по принудителното му събиране.

Счита, че дори и самото съществуване на изпълнителния лист накърнява правната сфера на длъжника, който има интерес да осуети възможността за 1 иницииране на ново изпълнително производство срещу него, както и всякакви други фактически и правни действия по този повод. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което да му бъдат присъдени дължимите разноски за адв.възнаграждение.

В законоустановени срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Основният аргумент се свежда до направеното от ответника признание на иска в отговора на исковата молба. Ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото предвид липсата на висящо изпълнително дело и инициирането на каквито и да е действия по принудително изпълнение срещу ищеца. Тъй като давността не се прилага служебно, ищецът не е предприел извънсъдебно действия за зачитане на изтеклата в негова полза погасителна давност от кредитори са, за да избегне съдебния спор.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения :

В отговора на исковата молба ответникът изрично признава иска, като заявява, че не оспорва факта, че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане. Потвърждава липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца въз основа на изпълнителния титул, посочен в исковата молба. Доли отправя покана до ищеца да получи изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.дело № 83/2011г. на ЧСИ В.Р.. Сочи, че ищецът не е отправял до него покана за връщане на изпълнителния титул.

Горното процесуално поведение съдът цени като признание на иска.

Счита още, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като липсват твърдения и доказателства за предприемане на действия по принудително събиране на вземането след последното такова на 2

23.10.17г. Самото наличие на изпълнителен титул не е повод за завеждане на делото. Следва да бъде преценено и поведението на кредитора, което в случая говори за доброволен отказ от принудително удовлетворяване на вземането му.

С оглед на горното следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че на осн.чл.78 ал.2 ГПК ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото;

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. Т. А. с ЕГН ********** срещу определение № 115/02.04.24г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 80/23г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от днес с частна жалба по реда на чл.248 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3