Решение № 488 от 11.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Велико Търново, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500769 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260044/23.07.2021г., постановено по Гр. д.№747/2020г. по описа на РС –П., ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 ГПК по отношение на П. И. Е., с ЕГН **********, от гр.П., ул.“В.“ №11, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД /понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр.С. ж.к.М. 4, Бизнес Парк С., сграда 6, сумата от 63лв. за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ...... за периода 07.04.14.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 345,66лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, осъжда П. И. Е., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД /понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/, с ЕИК ....., сумата от 103,80лв. – главница по договор за лизинг от 07.04.2017г. за устройство COOLPAD Porto S Dark Grey за периода м.09.- м.03.2017г., както и е осъден П. И. Е. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД /понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/, с ЕИК ....., сумата от 24,65лв. разноски, направени в хода на заповедното производство и сумата от 67,50лв. – направените по делото разноски.

Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото „Т.Б.“ ЕАД /понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/, чрез пълномощника му адв.В. Г. – САК, с която обжалва решението В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за незаплатени далекосъобщителни услуги за разликата над 63лв. до предявения размер от 345,66лв., или за сумата от 282,66лв., като са развити оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се допуснати от първостепенният съд редица процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Оспорва като неправилни изводите на първостепенният съд, че исковата претенция за неплатени далекосъобщителни услуги за сумата над 63лв. до 1 пълният предявен размер от 345,66лв. е останала недоказана. Излага, че ищецът е предприел пред първата инстанция необходимото, за да проведе пълно и главно доказване на установителната си искова претенция, като е сезирал съда с искане за допускане на СТЕ и ССчЕ. Сочи, че отмяната от първостепенният съд на определението за допускане на СТЕ, поради непосочване на ВЛ от ищеца, съставлява допуснато процесуално нарушение, увредило интересите на ищеца, както и оспорва като неправилни изводите на съда, че ССчЕ не е проведена, поради виновно поведение от ищеца. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният установителен иск за неплатени далекосъобщителни услуги. В условията на евентуалност, моли, в случай, че ответникът направи искане за присъждане на разноски във въззивното производство, същите да бъдат намалени до минималните размери по НМРАВ.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – от ответника П. И. Е., чрез назначения му особен представител адв.Л. Д. – Ч. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити съображения по съществото на спора.

В СЗ въззивникът „Т.Б.“ ЕАД /Й.Б.“ ЕАД/, с писмени молби - становища поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в молбите по делото.

В СЗ въззиваемата страна П. И. Е., чрез особения представител адв.Ч. – ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част потвърдено. По същество излага, че по делото не е доказано, че фактурираните телекомуникационни услуги са реално потребени от ответника.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

На основание чл.269 изр.1 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. На основание чл.269 изр.2 ГПК, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно, т.к. е постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия и изразената в него воля е напълно разбираема.

При проверка по реда на чл.269 изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

РС – П. е бил сезиран с предявен от „Т.Б.“ ЕАД /понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/ против П.

И. Е. по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 345,66лв. за неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ...... за периода от 07.04.2017г. до 14.08.2017г. по Договор за мобилни услуги от 07.04.2017г., сключен за мобилен номер ..................... по програма Стандарт 20,99лв. с тарифиране на интервали от 60 секунди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.05.2019г. до окончателното изплащане, както и кумулативно съединен с главния иск осъдителен иск за осъждане на ответника П. И. Е. да заплати на ищеца сума в размер на 103,80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.04.2017г. с абонатен номер ...... за устройство COOLPAD Porto S Dark Grey за периода м.08.2017г. до м.03.2019г.

2

С ИМ се твърди, че потребените от ответника мобилни услуги за исковия период от 07.04.2017г. до 14.08.2017г. са съгласно издадени фактури №7255461014/15.04.2017г. за отчетен период 07.04.2017г. – 14.04.207г. с начислени за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 294,99лв. с ДДС, платима в срок 30.04.2017г.; фактура №7256723333/15.05.2017г. за отчетен период 15.04.2017г. – 14.05.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 26,18лв. с ДДС, платима в срок 30.05.2017г.; фактура №**********/15.06.2017г. за отчетен период на потребление 15.05.2017г. – 14.06.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 26,10лв. с ДДС. Твърди се, ответникът – абонат е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 347,47лв., фактурирани за три последователни отчетни периода – м.04.2017г., м.05.2017г. и м.06.2017г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка за потреблението на ползвания номер. Сочи се, че с кредитно известие №7259429437/15.07.2017г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата – 7,00лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е дължима лизингова вноска в размер на 5,19лв. и е отразен неплатен баланс в размер на сумата 347,47лв. за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 345,66лв. Сочи се, че, поради неизпълнение от ответника на задължението му да заплати стойността на потребените и фактурирани мобилни услуги на стойност 345,66лв., ищецът на основание т.75 вр. т.19б в/ от ОУ на мобилния оператор, е прекратил едностранно сключения с ответника индивидуаленп договор за мобилни услуги и е издал по абонатен номер ...... на дата 15.08.2017г. крайна фактура №7260775299 с начислена обща сума за плащане в размер на 823,15лв. Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът П. И. Е., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Ч. – ВТАК, е релевирал възражение за процесуална недопустимост на предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск, поради липса на пълен идентитет в размера на предявеното вземане в заповедното и исковото производства, което е неоснователно, доколкото не съществува процесуална пречка ищецът да предяви установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК само за част от вземането, за което в негова полза е издадена заповед по чл.410 ГПК, какъвто е процесният случай. По същество е оспорил установителният иск по чл.422 ГПК като неоснователен и недоказан. Оспорил е всички твърдения на ищцовата страна. Оспорил е наличието на задължение, произтичащо от договор за мобилни услуги от дата 07.04.2017г.

Изложил е твърдения, че ответникът за процесният период не е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. Оспорил е ищцовото твърдение, че по силата на сключения договор за мобилни услуги ищецът реално е предоставил на ответника такива услуги, че същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите, правилно тарифирани, а от там и коректно фактурирани. Оспорил е ищцовото твърдение за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги като недоказано. Релевирал е евентуално възражение за погасяване с кратката тригодишна давност по чл.111 ЗЗД на ищцовото вземане по фактура №7255461014/15.04.2017г.

Първоинстанционното решение, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила в установителната част, с която е уважен частично предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 63лв. и в частта, с която е уважен осъдителният иск в размер на 103,80лв. за главница по главница по договор за лизинг от 07.04.2017г. за устройство COOLPAD Porto S Dark Grey за периода от м.08.2017г. до м.03.2019г.

Правно релевантните за висящия пред въззивната инстанция правен спор факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Безспорно установен по делото е факта на сключен между страните по делото Договор за мобилни услуги от 07.04.2017г., по силата на който мобилният оператор – ищец по делото се е задължил да предоставя на ответника П. И. Е. – потребител мобилни услуги по нов абонаментен план Стандарт 20,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди, за предпочетен номер ....., при стандартен месечен абонамент: 20,99лв. на месец и дата на издаване на фактура: на 15- ти всеки месец, като договорът влиза в сила на 07.04.2017г. и е сключен за срок от 24 месеца, т.е. до 07.04.2019г. вкл. При сключване на процесния договор за мобилни услуги от 07.04.2017г. на ответника – абонат е предоставен мобилен апарат 3 марка COOLPAD, модел Porto S Dark Grey, ведно със СИМ карта №..... с което ищецът е изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги /арг. чл. 23 б. „б” от ОУ/. Процесният договор за мобилни услуги от 07.04.2017г. е сключен между страните при ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на мобилни телефонни услуги, за които ответникът – потребител е подписан Декларация, че е получил екземпляр от ОУ и е съгласен с тях.

За потребените от ответника по процесния договор от 07.04.2017г. мобилни услуги ищецът за исковия период 07.04.2017г. до 14.08.2017г. е издал следните фактури:

1/фактура №7255461014/15.04.2017г. за отчетен период на потребление 07.04.2017г. – 14.04.207г. с начислени за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 294,99лв. с ДДС, от които: 22,15лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Стандарт;