Решение № 2383 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2383 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100508930 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 21.03.2022 г., постановено по гр. дело № 45561/2020 г. по описа на Софийския районен съд, е прието за установено по предявени искове по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на ответниците В. Б. Г.а и Д. Г., че на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД дължат сумата от 1 319,89 лв., представляваща незаплатена главница за топлинна енергия за периода от м. декември 2016 г. до м. април 2019 г. ; сумата от 131,05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 28.01.2020 г., както и законна лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на вземането; като е отхвърлен искът за сумата от 50,98 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. май 2016 г. до м. април 2019 г. и за сумата от 9,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.03.2017 г. до 28.01.2020 г. , както и за главницата за ТЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 540,38 лв. за периода от м. май 2016 г. до м. ноември 2016 г. и лихвата за забава върху главницата за ТЕ над уважения размер до пълния предявен размер от 199,01 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца

„Топлофикация София“ ЕАД в частта, в която е отхвърлен искът за сумата от 50,98 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. май 2016 г. до м. април 2019 г. и за сумата от 9,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.03.2017 г. до 28.01.2020 г. В 1 жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и нарушение на материалния закон. Излага се становище, че възнаграждение за дялово разпределение на дружеството – ищец се дължи въз основа на чл. 22, ал. 2 от ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД. Твърди се, че сумите са включени в издадените от дружеството фактури във връзка с потреблението на топлинна енергия от клиента, както и към извлечение от сметките. Поддържа се, че по същият начин е формирана и претендираната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответниците В. Б. Г.а и Д.

Г., с който оспорват жалбата като неоснователна и поддържат, че решението в обжалваната част е правилно, поради което се иска потвърждаването му в тази част.

В законоустановения срок по чл. 259 ГПК срещу решението е постъпила втора въззивна жалба от ответниците В. Б. Г.а и Д. Г. в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове. Във въззивната жалба се излагат доводи за нередовност на исковата молба, поради липса на индивидуализация на претендираните от ищеца вземания. На следващо място се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, тъй като по делото неправилно е било прието, че е налице договор между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице – помагач, поради което се оспорват като неправилни изводите на съда относно законосъобразността на извършените в имота измервания. Твърди се, че гаранционният срок на уредите за измерване е изтекъл през 2003 г., поради което се оспорва и заключението на съдебно-техническата експертиза. Заявява се, че тъй като общите условия на ищцовото дружество не са били публикувани на онлайн страницата му, същите не са обвързващи за ответниците. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в уважителната част и постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

По жалбата ответниците не е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество - ищец. Третото лице – помагач на страната на ищеца не е взел становище по депозираните жалби.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В. Б. Г.а и Д. Г., че на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД дължат сумата от 1./ 1 540,38 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на вземането;

2./ сумата от 199,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху 2 главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до 28.01.2020 г., 3./ сумата от 50,98 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м. май 2016 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на вземането и 4./ сумата от 9,16 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 03.03.2017 г. до 28.01.2020 г. В исковата молба се твърди, че на 07.02.2020 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед по чл.

410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. дело № 6487/2020 г. и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Срещу същата е било подадено възражение по реда на чл.

414 ГПК от длъжника, с оглед на което се обосновава правният интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,ал.1 от ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. **** /тавански/ - ателие. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕВР към Министерски съвет, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Заявява, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила Общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Монитор, в сила от 10.07.2016 г. Посочва, че в чл. 31, ал.

1 от ОУ е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят месечните дължими суми, който срок е 45 дни от датата на публикуването им на интернат страницата на дружеството, с изтичането на който клиентите се считат в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД се начислява лихва за забава. Заявява, че през процесния период е използвана доставената топлинна енергия и към датата на предявяване на исковата молба дължимите суми не са погасени. На следващо място сочи, че за сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, е бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с дружеството „Б.Б.“ ООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, което е изготвило прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период и изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове като недопустими и като неоснователни по основание и размер. Твърди се, че исковете са недопустими, тъй като се отнасят до неиндивидуализирани и 3 несъществуващи вземания. Твърди се, че претендираните от ищеца суми не са публикувани на интернет страницата му, съгласно общите условия, поради което не са изискуеми. Твърди се, че договорът, сключен с „Б.Б.“ ООД е недействителен, а също така, че не е действал в процесния период. Твърди се, че гаранционният срок на уредите за измерване е изтекъл през 2003 г., поради което се оспорва годността им да отчитат правилно. Заявява се, че фактурираните от ищеца суми не отразяват реално потребената енергия, а само прогнозната такава. Оспорва се и начинът, по който са извършени измерванията и отчитане на показанията на средствата за измерване.

Релевира се възражение за погасителна давност относно задълженията, възникнали преди 07.02.20217 г., съгласно чл. 111 ЗЗД. С оглед недължимост на главното задължение, считат, че не се дължат и акцесорните вземания за лихва. Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, претендират се разноски.

Фактическата обстановка по настоящото дело се извежда от приложените писмени доказателства. Видно от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 51, том VI, рег. № 8471, дело № 983/2006 г. на 17.11.2006 г. собствениците А.Л.-У. и Н.У.-П. са прехвърлили на ответника Д. Г. процесния недвижим имот срещу сумата от 7 500 лв. По делото е приложено заявление за откриване на партида при дружеството, депозирано от Д. Г. на 04.04.2012 г. Приложен е нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот, от който се установява, че Д. Г. в качеството си на ипотекарен длъжник и като представител на В. Б. – Г.а е ипотекирал процесния имот, придобит по време на брака, в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. По делото е представен протокол № 1 от 19.12.1998 г., с който ОС на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, е взело решение за сключване на договор с „Б.Б. ООД“, за която цел са посочили упълномощено лице – Д. Г., в изпълнение на което решение е сключен приложения договор № 312 от 08.07.2011 г., между ищцовото дружество и „Бруната“ ООД за извършване на услуга за дялово разпределение. Ищцовото дружество е представило извадка от сметките на длъжниците. С молба вх. № 25102992/16.06.2021 г. третото лице – помагач е представило преписи от индивидуални справки за ДР на ТЕ и формуляри за отчет на уредите.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, със заключението по която се установява, че общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като за процесния период е установено, че ФДР е „Б.Б.“ ООД. Според заключението на вещото лице начислената топлинна енергия е за два броя отоплителна тела с монтирани ИРРО, отчетите на уредите са извършени на 16.05.2017 г.; 03.05.2018 г. и на 14.05.2019 г. и в съответствие с нормативната база. Общо за процесния период е установена сума за изравняване в размер на 300,28 лв., изчислени са стойностите за ТЕ за сградна инсталация и, като е посочено, че сумата за доплащане от изравнителните периоди възлиза на 1 543,96 лв. Установено е , че сумата за дялово разпределение за процесния период е в размер на 50,98 лв. Вещото лице е констатирало, че за процесния период в съответствие с 4 нормативните изисквания начислените по прогнозни цени са изравнени след отчитане на реалното потребление. Установено е, че на общия топломер в абонатната станция е извършена метрологична проверка на всеки две години, че са налице свидетелства за метрологично проверки като проверката е с валидност до 17.05.2021 г.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, със заключението по която се установява, че не са налице данни за извършени плащания от ответниците, чиито задължения за топлинна енергия за процесния период възлизат на сумата от 1 591,36 лв. след извършени корекции и включени изравнителни сметки, от които 997,61 лв. главница за отопление и 246,07 лв. главница за топла вода и сумата от 199,01 лв. лихва за забава. Изчислено е, че стойността на изравнителните сметки за периода е в размер на 300, 29 лв. За дялово разпределение е изчислена сумата от 50,98 лв. със съответна лихва за забава в размер на 9,16 лв.