Решение № 47 от 25.09.2023, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Чепеларе, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Н.Г. като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20225450100236 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Д. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.

Ч., ул. „******“ №** чрез адв. Д.М. от АК - Пловдив, срещу „********“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „********“ * (********), ет.**, с която е предявен иск за прогласяване за нищожността на клаузата за неустойка в размер на 2556 лева, предвидена в чл.6 от договор за потребителски кредит № 202112080954***** от 08.12.2021 год., поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202112080954***** от 08.12.2021 год., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2000 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,44 % и годишен процент на разходите (ГПР) 48,84 % със срок на погасяване 18 месеца. Съгласно чл.6 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2556 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6 от договора за потребителски кредит № 1

202112080954***** от 08.12.2021 год. е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за неустойка от Договор за кредит № 202112080954***** от 08.12.2021 год. била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 2556 лева е в размер на 130% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 2000 лева. Посочва, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Твърди, че клаузата в чл.6 от Договора за потребителски кредит № 202112080954***** от 08.12.2021 год., според която се дължи неустойка при неосигуряване в срок обезпечения чрез гаранция или банкова гаранция се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не било свързано пряко с претърпените вреди /нямало данни за кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, било пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, както и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2

2005/29/ЕО. Налице е и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато е клаузата за неустойка уговорена в договор за потребителски кредит № 202112080954***** от 08.12.2021 г. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва обстоятелството, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 202112080954***** от 08.12.2021 год., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2000 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,44 % и годишен процент на разходите (ГПР) 48,84 %, общо дължима сума в размер на 2700 лева. Твърди, че уговарянето на неустойка не нарушава добрите нрави и не в противоречие на императивни правни норми. Ищцата е получила информация относно евентуалната дължимост на същата още преди да сключи договора за кредит. Освен това при преценка дали клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави следва да бъде отчетен интересът и на двете страни и по-конкретно да се вземе предвид, че при предоставяне на малки потребителски кредити, често същите не се изплащат в срок и кредитора не разполага с предоставените средства. Това води до необходимост от предоставяне на обезпечение, а при неизпълнение на задължението за това – от заплащане на неустойка.

Изискването на кредитора за предоставяне на обезпечение преследва законосъобразната цел да бъде създадена една привилегия, посредством която заемодателят да разполага с една по-висока степен на сигурност, че в случай на неизпълнение по договора ще може да събере вземанията си, включително чрез способите на принудително изпълнение. Оспорва твърденията, че неустойката представлява добавък към възнаградителната лихва. Твърди, че 3 нейният размер не следва да се включи в ГПР. Освен това ищецът е бил уведомен предварително за това задължение, поради което е имал достатъчно време да прецени кое обезпечение може да предостави и едва след това да пристъпи към сключване на договора. Оспорва твърденията, че неустоечната клауза заобикаля чл.33 ЗПК, тъй като същата обезпечава изпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.4, ал.3 от договора за предоставяне на обезпечение по кредита, поради което е ирелевантна по отношение на евентуалното неизпълнение от страна на потребителя на задължението за връщане на заемната сума в срок и изпадането му в забава. По така изложените съображения счита, че неустойката не е излязла извън присъщите й функции, поради което предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

В срока за отговор на исковата молба от „********“ ООД са предявени против И.Д.Б. насрещни осъдителни искове с правна квалификация по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми, произтичащи от договор за кредит №202112080954***** от 08.12.2021 год.:

1) сумата от 987,74 лева, представляваща непогасена падежирала главница по за периода от 09.01.2022 год. до 09.01.2023 год., ведно с обезщетение за забава, начислено върху сумата в размер на 978,74 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 2) сумата от 39,00 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху падежиралата главница за периода от 10.04.2022 год. до 02.02.2023 год.; 3) сумата от 679,75 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 09.02.2023 год. до 09.06.2023 год.; 4) сумата от 390,24 лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва за периода от 09.05.2022 год. до 27.01.2023 год.; 5) сумата от 17,17 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху падежиралата възнаградителна лихва за периода от 10.05.2022 год. до 02.02.2023 год.

Изложени са следните обстоятелства: съгласно сключеният между страните договор предоставената на заемателя парична сума е следвало да се върне на заемодателя ведно с договорната лихва на 18 броя анюитентни (равни) вноски, чиито падежни дати, размери на вноските и какво се включва в тях е описано в представеният погасителен план към договора. Договорът е предоставен на И.Б. за срок от 18 месеца за периода от 09.01.2022 год. до 09.06.2023 год. Ответника по насрещния иск не е изпълнил поетото от него 4 задължение да заплаща своевременно на падежните дати пълният размер на погасителните вноски, като е направил две плащания за погасяване на задълженията си по договора, както следва: на 09.01.2022 год. е заплатила сумата от 292 лева и на 08.03.2022 год. е заплатила сумата от 293 лева. С внасянето на тези суми И. Б. е погасила в последователност дължими възнаградителна лихва и главница. С оглед неизпълнението от страна на заемателя на договорните й задължения, за ищеца по насрещните искове е възникнало правото по чл.8 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем във връзка с което изрично е заявено, че с молбата се прави нарочно волеизявление за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем.

Моли за уважаване на предявеният насрещен иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск, чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор, в който оспорва основателността на исковите претенции. Твърди се, че сключеният договор за кредит има белезите на договор за потребителски кредит по см. на чл.9, ал.1 от ЗПК и спрямо него е приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, както и нормите на Европейското общностно право – Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди се, че сключеният договор за кредит №202112080954*****/08.12.2021 год. е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като липсвало посочени условията при които са определени ГПР – 48,84 % и годишен лихвен процент – 40,44 %, както и дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Твърди се, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва информация какви точно разходи се включват в посочения годишен процент на разходите и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Съгласно чл.

19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По този начин ответника Б. е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения 5 потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В случая, представеният към договора за кредит погасителен план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, съгласно който в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Липсата на тази задължителната информация по ЗПК, създава невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база, което е още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.