Решение № 109 от 25.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000500745 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 13447/2019 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 200735614:

- на основание 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, сумата от 12 782.30 /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/ евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща главница по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София;

- на основание чл. 92 от ЗЗД, сумата от 27 697.67 /двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и седем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, с левова равностойност 54 700.00 /петдесет и четири хиляди и седемстотин/ лева., представляваща неустойка по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на 1 нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, изчислена като 0.2 % на ден за всяка просрочена вноска по главницата, за периода от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г.;

- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 10 338 /десет хиляди триста тридесет и осем/ лева;

С решение № 265912 от 10.12.2021 г., постановено по гр.д. № 13447/2019 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Софийски градски съд е допълнил решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по същото дело и осъдил ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 200735614, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, законната лихва върху главницата от 12 782.30 /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/ евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 16.10.2019 г.;

Решение № 265064 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 13447/2019 г. от Софийски градски съд се обжалва от ответника Р. Т. Р., ЕГН ********** с доводи за нищожност, недопустимост и неправилност.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното първоинстанционно решение е материализирало волята на съда, която е толкова неясна, защото разкрива едновременно особеностите, както на първоинстанционното, така и на въззивното производство, поради което моли да се обяви неговата нищожност.

При условията на евентуалност в посочения ред моли да се обезсили решението на първоинстанционния съд и да се прекрати делото, а също така да се отмени изцяло решението и вместо това да се отхвърлят предявените искове, тъй като не дължи връщане на сумата по договора за заем, а уговорената клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е извън присъщите й обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, преценени към момента на сключване на договора.

Претендира присъждане на направените в двете инстанции деловодни разноски.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е изразил становище по основателността на жалбата.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – „ФИНАНС ХОЛД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 200735614 е предявил против Р. Т. Р., ЕГН **********:

- иск с правно основание 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и иск по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на сумата от 12 782.30 /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/ евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща главница по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 16.10.2019 г.;

- иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на сумата от 27 697.67 /двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и седем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, с левова равностойност 54 700.00 /петдесет и четири хиляди и седемстотин/ лева., представляваща неустойка по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, изчислена като 0.2 % на ден за всяка просрочена вноска по главницата, за периода от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г.;

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с ответника са сключили Договор за заем № 0203/05.12.2014г., обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София.

Ищецът твърди още, че:

- реално е предоставил на ответника /заемателя/ сумата от 12 782.30 /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/ 3 евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, която е следвало да върне на 12 равни месечни вноски, съобразно приложения по делото погасителен план за срок от една година;

- заемателят не е направил погасителни плащания, поради което дължи връщане на главницата в пълния размер, както и уговорената неустойка, в размер на сумата от 27 697.67 /двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и седем евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, с левова равностойност 54 700.00 /петдесет и четири хиляди и седемстотин/ лева., представляваща неустойка по Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., изчислена като 0.2 % на ден за всяка просрочена вноска по главницата, за периода от 16.10.2016 г. до 15.10.2019 г.;

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Р. Т. Р., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 33/, с който оспорил допустимостта и основателността на предявените искове и поискал да се прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност да се отхвърлят исковете.

Ответникът поддържа, още, че процесният договор се предхожда от договор за заем, сключен с ищеца през 2013 г.;

- в деня, в кой е получил и изтеглил заема по Договора от 05.12.2014 г. е предал на служители на ищеца сумата от 11 000 лева, която следва да се прихване от цената на първия иск;

- на 23.12.2015 г. е превел на взискателя сумата от 2000 лева и прилага банковия документ, от който се установява, че основанието за превода е процесния договор от 05.12.2014 г.;

- ищецът е образувал заповедно производство за същите суми, които са предмет на предявените искове, издадена е била Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, образувано изп.д. № 20199190400178 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ;

- връчена му е поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител.

- подал е възражение по чл. 414 от ГПК, като заявителят не е подал исковете по чл. 422 от ГПК и съдът е обезсилил Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, прекратено е изпълнителното производство;

- предявените искове имат за предмет паричните суми, които са били посочени в Заявлението до заповедния съд;

- искът за неустойка е погасен по давност, тъй като Договорът за заем е бил срочен за една година до 10.12.2015 г., а исковата молба е подадена на 16.10.2019 г.;

- клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите 4 нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, преценката за която следва да се направи за към момента на сключване на договора ;

Ищецът с допълнителна молба /л. 45 от първоинст. п-во/ е оспорил твърденията на ищеца, че последният със сумата от 11 000 лева е погасил задължения по Договора от 05.12.2014 г.

Признал обстоятелството, че е било образувано ч.гр.д. № 10460/2019 г. в РС София, била е издадена Заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и образувано изп.д № 178/2019 г. по описа на ЧДИ , вписан под № под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, които са прекратени. Оспорил каквато и да е връзка между прекратеното ч.гр.д. № 10460/2019 г. и образуваното по осъдителните искове гр.д. № 13447/2019 г. по описа на СГС.

Ищецът е подал отговор по допълнителната искова молба – л. 53, в който изложил твърдения, че едновременно с получаване на заемната сума с платежно нареждане на 13.12.2014 г. е наредил обратно сумата от 2 925 лева, представляваща вноска по предходния договор.

Приложил копие от платежния документ.

От фактическа страна:

Приложените поделото писмени доказателства установяват, че ищецът и ответникът са сключили на 05.12.2014 г. Договор за заем № 0203 от 05.12.2014 г., който е обезпечен с Договор за ипотека от 05.12.2014 г., извършен с нотариален акт № 139, т. Х, рег. № 23132, дело № 1069 по описа за 2014 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София.

Заемодателят /ищецът/ е реално предоставил на ответника /заемателя/ сумата от 12 782.30 /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/ евро, с левова равностойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, която последният се задължил да върне на 12 равни месечни вноски, съобразно приложения по делото погасителен план /л. 13/, за срок от една година – до 10.12.2015 г.

Заемателят е направил само едно погасително плащане след изтичането на падежа, което се удостоверява с приложеното на л. 36 от първоинст. п-во платежно нареждане от 23.12.2015 г. със сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, което е било предназначено да погаси първите две вноски.

5

Платежното нареждане има всички реквизити – наредител /ответника/, получател /ищеца/, а като основание за превода е посочено „по договор 0203/05.12.2014 г., за месеците 01 и 02 2015 г.“.

Страните по делото са уговорили в чл. 7 неустойка за просрочие, която за случая, при който не е обявена предсрочната изискуемост на договора за заем е 0.2 % /нула цяло и две десети процента/ на ден за всяка просрочена вноска по лихва или главница от размера на просрочената сума, за всеки просрочен ден до пълното погасяване.

Ищецът е образувал заповедно производство за връщане на заема и за неустойка, произтичащи от процесния договор, които са предмет на предявените искове.

Издадена е била Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и образувано изп.д. № 20199190400178 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ – л. 37 – л. 39 .

ЧСИ е връчил на длъжника /ответника/ покана за доброволно изпълнение.

Длъжникът е подал е възражение по чл. 414 от ГПК, но заявителят не е подал исковете по чл. 422 от ГПК, поради което съдът е обезсилил Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, както и прекратил заповедното производство;