Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 03.10.2025, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Наказателно дело от общ характер 279/2024
Вид
Присъда № 14
Подписан
03.10.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Светла Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14/03.10.2025 г. по НОХД № 279/2024г. на РС - Троян

Срещу подсъдимия *** от ** е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд, за извършено престъпление по чл.183 ал. 1 от НК за това, че за периода от месец май 2023г. до месец януари 2024година включително, в ** община Троян, област Ловеч, след като е бил осъден с Решение № **** на PC - Троян по гр. дело *** на Районен съд Троян, влязло в сила на 11.05.2023г., да изплаща издръжка в размер на 200.00 /двеста/лева месечно на малолетната си дъщеря **, родена на ***, чрез нейната майка ** съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски –9 /девет/ месечни вноски за периода - месец май 2023г. до месец януари 2024година включително, в общ размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева.

Подсъдимият *** се явява лично в с.з. и със своя защитник – *** Не оспорва изложената фактическа обстановка в обвинителния акт.

Представя вносна бележка от 02.10.2025г. на *****“, от която е видно, че е заплатил сума в размер на 2284.00 лева на ***, представляваща стойността на дължима издръжка за периода месец май 2023г. до месец януари 2024г. включително и разноските по образуваното изп. дело№ 36/2024 година по описа на ДСИ при РС-Троян.

В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия *** за виновен и същевременно обосновава становище, че на основание превилегированата разпоредба на чл.183 ал.3 от НК, подсъдимият не следва да се наказва.

По искане на ** като майка и законна представителка на малолетното дете **, в разпоредителното заседание съдът е конституирал ** като частен обвинител в процеса, с повереник **. *** по време на съдебните прения изразява становище, че ** е получила дължимата сума за инкриминирания период от време, представляваща стойността на дължимата издръжка. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК и съда да не налага наказание на подсъдимия ***.

Защитникът на подсъдимия -адвокат ** счита, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 НК и моли *** да бъде оправдан, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

***, ЕГН **********, е роден на *** в ***, *** *** със **** *** ** ***, с постоянен и настоящ адрес **, ***

Подсъдимият *** и свидетелката *** ** сключили граждански брак на 14.08.2021година, като преди това съжителствали на семейни начала, от което съжителство имат родена дъщеря- малолетната **, родена на *** През 2022година подсъдимият *** и свидетелката ** се разделили, като с Решение № **** по гр. дело *** на Районен съд - Троян, влязло в сила на 11.05.2023г., гражданският брак би прекратен поради настъпило сериозно и непоколебимо съгласие, на основание чл.50 от СК. С посоченото решение родителските права по отношение на малолетното дете ** били предоставени за упражняване на майката, а бащата – подсъдимия *** бил осъден да 1 заплаща на ** в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете ** по 200.00лева месечна издръжка, считано от 01.05.2022г. до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази издръжка.

След влизане в законна сила на съдебното решение *** не е изплащал дължимата издръжка, поради което на 14.02.2024година ** подала жалба и било образуваното ДП №103/2024година на РУП-Троян, в кода на което било установено, че *** е имал сключен трудов договор с ТД *** АД ***, считано от *** до 25.01.2024година и въпреки, че е получавал трудово възнаграждение, *** не е изпълнявал задълженията си да заплаща ежемесечно издръжка за малолетната си дъщеря.

Обвинението по настоящото дело е повдигнато за неизплатената издръжка за периода - месец май 2023г. до месец януари 2024г., като за този период не са изплатени 9/девет/ вноски, в общ размер 1 800.00 лева.

През периода, в който *** не е заплащал издръжката, за детето се е грижила майката ** която не излага да са настъпили вредни последици от неплащането и.

В хода на съдебното производство, с вносна бележка от 02.10.2025г. на *****“ е изплатил незаплатената дължима издръжка за малолетната си дъщеря в размер на 2284.00 лева за периода месец май 2023година до месец януари 2024година, в едно с дължимите лихви и разноски, по образуваното изпълнително дело №36/2024година на ДСИ при РС-Троян.

Предвид изложеното съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият *** е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал. 1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане по друг начин /напр. чрез пощенски запис/ на дължимите пари. Не остава съмнение, че за периода от май 2023 година, до месец януари 2024 година, включително /общо 9 месеца/, подс. *** не е изпълнил задължението си за ежемесечно изплащане на дължимата издръжка на малолетната си дъщеря.

Видно от приложената по делото справка от НАП-ТД „Велико Търново“, за инкриминирания период подс. *** и работил по трудово правоотношение, по силата на сключен на *** трудов договор, който е прекратен на 25.01.2024година. Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово затруднен /за което няма доказателства/, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Според съдебната практика / Решение № 188/2011 г. на ВКС по НД № 1157/2011 г. на ІІІ-то НО/, за реализиране състава на чл.183 ал.1 НК е без значение от обективна и субективна страна трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, неговото здравословно състояние, поведението и финансовите му възможности, както и поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права, предварителната уговорка между двамата родители да не се плаща издръжка и други. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на детето.

2

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение, като същата е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите, което обуславя специфичния режим на задължението, което следва да се изплаща месечно.

Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия, че същият не се е издължавал регулярно, защото не е имал възможност да вижда дъщеря си.

Паричното задължение е „носимо“ (чл. 68, ал.1, б. „а“ ЗЗД) и инициативата за погасяването му следва да изхожда от длъжника. Дори в случай на неизправност на кредитора (липса на дължимото съдействие от негова страна) това не освобождава автоматично длъжника от изпълнение на задължението.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно константата практика на ВКС – Решение № 361/21.10.2018г. по н.д. № 362/2018г. на III н.о. и много други – за съставомерността на извършеното са без значение поведението на родителя, на комуто са възложени родителските права (в случая св. **). В този смисъл – подсъдимият няма как да извини своето неизпълнение, с поведението на майката на детето си, че го е възпрепятствала в режима на лични отношения.

Конкретното поведение на *** не може да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 НК. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата, дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малко закъснение в даването на издръжката, нито за пренебрежимо малка сума на дължимата издръжка. Тъкмо напротив – касае се за забавяне от 9 месеца, през които *** е лишил дъщеря си от необходимия и финансов ресурс за издръжка.

Нещо повече, при изискана справка от РС-Троян се установи, че в РСТроян е образувано НОХ ****. по описа на съда, по внесен обвинителен акт срещу ***, с обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, което дело, към момента на постановяване на настоящата присъда не е било приключило с влязъл в сила съдебен акт, което сочи, че това не е негово единствено противоправно поведение - неиздължаване спрямо детето му.

Поради това съдът намира, че в конкретния случай приложението на чл. 9, ал.2 НК би било незаконосъобразно и необосновано.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият *** е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си, дъщеря му няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин ще бъде лишена от полагаемия им се финансов ресурс, но въпреки това, от волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно – лишавайки дъщеря си от издръжка за повече от два месеца.

3

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния процес, признаване на вината, изразяване на съжаление за извършеното.

Съгласно чл. 183, ал. 3 НК, виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, както и ако не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Както бе отбелязано и по-горе, от представената вносна бележка от 02.10.2025г. на *****“ е видно, че подсъдимия е изплатил незаплатената дължима издръжка за малолетната си дъщеря в размер на 2284.00 лева за периода месец май 2023година до месец януари 2024година, в едно с дължимите лихви и разноски по образуваното изпълнително дело №36/2024година на ДСИ при РС-Троян.

Съдът намира, че обстоятелството, че подсъдимият е внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, не означава, че той е невиновен.

Напротив, той е виновен, защото умишлено е забавил изплащането й в размер на две или повече месечни вноски и затова с присъдата, съдът призна подс.

*** за виновен. Съдът счита, че по делото не са налице доказателства, че за пострадалия са настъпили други вредни последици от забавянето на плащането, а подсъдимият *** не се е възползвал до този момент от привилегията на чл.183 ал.3 от НК, поради което и на основание чл.183 ал.3 вр.ал.1 от НК, съдът призна подсъдимият за виновен, но не му наложи наказание.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд - Троян:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 14 гр. Троян, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева и прокурора Р. К. Д. като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Наказателно дело от общ характер № 20244340200279 по описа за 2024 година

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Л. Г. - роден на 14.08.1994 г. в гр. ***, български гражданин, със средно образование, разведен, работи в гр. *** на трудов договор, осъждан, ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.

***, обл. Габрово, ул. „***” № 32, за ВИНОВЕН в това, че за периода от м. май 2023 г. до м. януари 2024 г., включително, в с. ***, обл. Ловеч, след като е бил осъден да издържа свои низходящи – дъщеря си М. Т. Г., родена на 16.06.2020 г., чрез нейната майка К. А. Б., с Решение № 86/11.05.2023 г. на Районен съд – Троян по гр. дело № 366/2022 г. на Районен съд – Троян, влязло в сила на 11.05.2023 г. да изплаща издръжка в размер на по 200,00 лв. (двеста лева) месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 9 (девет) месечни вноски за периода от м. май 2023 г. до м. януари 2024 г. в общ размер на 1 800,00 лв. (хиляда и осемстотин лева) престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК НЕ ГО НАКАЗВА, тъй като преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и е заплатил сумата 1 800,00 лв. (хиляда и осемстотин лева) на К. А. Б., като майка и законна представителка на малолетната М. Т. Г. и не са настъпили други вредни последици за същата.