Определение № 143 от 20.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 20.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600198 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Г. А. И. срещу протоколно определение №651 от 16.06.2025г. по ЧНД №655 по описа за 202 5г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с ЧНД№287/2024г. на РС-Провадия, в размер на две години. Моли съдът да допусне условно предсрочно освобождаване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието на 29.07.2024г. като към 19.06.2025г. е изтърпял 1г.7мес.23дни, от които: фактически 10мес. и 20дни,арест.5мес. и 23дни и от работа 3мес. и 10 дни.

Неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на 4мес. и 7дни.

Изложеното сочи, че е налице едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“- осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание-чл.70,ал.1 от НК.

1

В началото на изпълнение на наказанието е проведена диагностика на рисковете при осъдения И., които са отразени в доклад по чл.154,ал.2 от ЗИНСЗС. Същият доказва дефицити по отношение на осъзнаване на правонарушението, образование и обучение, управление на финанси и доходи, злоупотреба с алкохол и умения за мислене, за чието преодоляване са били предвидени редица социално-възпитателни мероприятия.

Впоследствие текущ доклад от 21.03.2025г. констатира липса на поведенчески промени при осъдения, вследствие на сравнителна устойчивост на проблемните области в поведението и неговите нагласи. По отношение на личната характеристика на лишения от свобода се сочи, че същият е без осъзната вина, без мотивация за промяна, непостоянен в изпълнение на плана на присъдата. Докладът дава сведение за две награди и в обобщение сочи недостатъчна ефективност на постигнатите резултати по плана за изпълнение на присъдата.

Изводите в текущия доклад кореспондират с резултатите от системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарни заведения и се отразяват в индивидуалния план на присъдата и последващото препланиране.

Безспорно е обстоятелството, е осъдения е полагал доброволен труд, но за кратко време, като в същото време не е проявявал интерес към организираните трудови, спортни и културни дейности в условията на МЛС.

В положителна светлина за неговата личност следва да се оценяват заповедите, с които той е награждаван за спазване на режимните изисквания.

Тези награди обаче не следва да се ценят изолирано от цялостното поведение на И. в затвора и разгледани в обобщение с останалите прояви водят до извода, че не са сигурен индикатор за преодоляване на дефицитите в поведението, които са способствали наказаната деятелност и които в бъдеще обосновано може да се предполага, че могат да предизвикат рецидивни прояви.

Изложеното е в съзвучие с приложеното становище на затворническата администрация от което се установява, че лишеният от свобода не проявява критичност към извършеното и декларира само формална мотивация за промяна;че липсва стабилна мотивация за постигане на качествена промяна.

Според служителите на затворническата администрация, които имат пряк 2 поглед върху поведението на осъдения, приемане и участие в изпълнение на изготвения план на присъдата са само формални, което осуетява реалното изпълнение на заложените в плана задачи и корекционни цели, респ. възпрепятстват процеса на ресоциализация. Същите са категорични, че процеса на поправяне не е завършен и следва да продължи. Тъй като приложените становища не са източник на доказателствени факти, а дължимо по закон мнение на участник в производството, съдът съобрази всички представени доказателства.

Обективният прочит на доказателствените източници за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение към оценявания времеви период сочи, че въпреки констатирани положителни промени в поведението на осъдения, корекционния процес не е приключил, като очертаните проблеми в дефицитните зони все още не са преодолени в достатъчна степен. Независимо от наличните положителни промени, доказателствата сочат, че осъденият не приема отговорността за престъплението, като оправдава и омаловажава постъпката си; изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемни ситуации, липсва му постоянство за постигане на поставените цели и не се замисля за последиците от действията си. С изложеното настоящия съд се солидаризира с извода на проверявания, че поради наблюдаваните все още дефицити в поправителния процес, осъденият не е дал доказателства за изискуемите корекционни резултати в пълна степен.

Положителната тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност и осъзнатост.

Становището на въззивния състав е, че посочените писмени доказателства не оставят място за съмнение от необходимостта за продължаване на социалната работа и възпитателна дейност с осъдения, т.к. дефицитните зони не са преодолени и не е затвърдена нагласата за законосъобразен начин на живот. Във връзка с този извод е и индивидуалния план по чл.156 от ЗИНСЗС, съдържащ редица мероприятия за личната корекция на И. и доказват потребността от продължаване на социалновъзпитателната работа, за да се постигне индивидуалната цел на наказанието.

Посочените обстоятелства категорично сочат, че по отношение на И. не протича качествена промяна, която да позволи по-ранна ресоциализация. Все още осъдения и пенитенциарните мероприятия се намират в началото на 3 прогресивната система при изпълнение на наказанието, която се проявява чрез градиране на поощрителните мерки от изменение на режима в по-лек/чл.66,ал.1 от ЗОНС/, през зачитане на положен труд за намаляване срока на наказанието, преместване от един тип пенетенциарно заведение в друг тип /чл.64 и чл.64а от ЗИНСЗС/, помилване за част или за целия остатък на наказанието и едва тогава условно предсрочно освобождаване. За реализиране на този институт е необходимо процесът на поправяне да е приключен, така че по нататъшен престой в пенитенциарна среда да се явява безпредметен.

Такъв извод безспорно не може да се изведе от писмените доказателства по делото. Същото се потвърждава и от актуалния план за изпълнение на присъдата, който набелязва множество мерки за постигане на специалната цел на наказанието по чл.36 от НК.

Макар в поведението на осъдения да има известни индикации за трансформация в насока поправяне, изложените дефицити сочат, че специалната превенция не е реализирана и опасността от рецидив остава висока, т.е. реинтеграцията на този етап се явява преждевременна.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че изводът на първоинстанционния съд, че осъденото лице не е поправило трайно своите престъпни навици е правилен. Липсват категорични и убедителни доказателства за съзнателни положителни промени в съзнанието и поведението му, каквото е поставеното от законодателя задължително условие за приложение на института по чл.70 от НК.

Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №651 от 16.06.2025г. по ЧНД №655 по описа за 202 5г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано на 4 осъдения Г. А. И. условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с ЧНД№287/2024г. на РС-Провадия, в размер на две години, като законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5