Определение № 746 от 06.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. Варна, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20253100601587 по описа за 2025 година Производството е по чл.323 ал.2 вр. чл. 345 от НПК

По жалба на П. И. Г. се атакува определение, с което е било оставено без разглеждане постановление рег. № 853/14.08.2025год. на прокурор от Апелативна прокуратура Варна и е било прекратено съдебното производство по ЧНД № 3415/2025год. по описа на ВРС VІ-ти състав.

С въззивната жалба /посочена от автора й като „възражение и мотивирана молба“/се счита определението на съда по ЧНД № 3415/25г за незаконно и се иска произнасяне по същество. Всъщност мотивите на това искане се заключават в определение на Окръжен съд Варна по ВЧНД №900/2007, което е било с предмет чл. 243 от НПК за проверка на определение на ВРС и потвърдено като правилно. От контекста на това определение от 2007г е извадено изречение, в което като се сочи, че вероятно има данни за други престъпления, като се указва на жалбоподателя, че единствената правна възможност за за разследване е само чрез прокурора.

Въззивната жалба срещу определението на съда е процесуално допустима, тя е в законоустановения срок за обжалване. Подадена е до проверяващия съд, като е била върната за администриране на ВРС. Жалбата е подадена чрез регистратурата на ВОС 14.10.25г и е в седмодневния срок за обжалване, защото съобщението на ВРС за определението на съда е получено лично от жалб . П.Г. на 07.10.2025г. По същество е неоснователна.

Съдът установи следното.

Производството пред Районния съд е било образувано по възражение от П. И. Г. ЕГН ********** срещу постановление рег. № 853/14.08.2025год. на АП Варна. Възражението, с първоначални оплаквания за лице, самонастанил се в имот и неспазване на условия по спогодба, е било оставено от съда без движение да се уточни претенцията. С уточнението се е доразвило оплакването, по което е имало произнасяния на прокуратурата и така жалб. Г. изяснил, че всъщност оплакванията му са насочени срещу Постановление № 1

853/14.08.2025г. на АП Варна с което не бил упражнен надзор за законосъобразно провеждане на разследване по пр. пр. № 3725/2025г. на РП Варна и пр. пр. № 4089 на ОП Варна. Иска от съда произнасяне по същество по предложението му за споразумение, алтернативно делото да бъде върнато на АП – Варна с указания за разследване на самонастанилото се според него лице, с което иска споразумение и сключване на спогодба с нея.

Пр. пр. № 3725/2025г. по описа на ВРП била образувана въз основа на изпратени от АП Пловдив материали – сигнал от П. И. Г. с оглед данни за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и приключила с постановление за отказ от 20.06.2025год. По жалба – сигнал от П. Г. постановлението на прокурора от ВРП било обжалвано пред прокурор при ВОП. С постановление от 16.07.2025год. п о пр. пр. № 4089/2025г. На ВОП б и л о потвърдено постановлението за отказ да се образува наказателно производство. Препис от постановлението на прокурора от ВОП П. Г. получил лично на 21.07.2025год.

С нова жалба - сигнал било атакувано и това постановление пред АП – Варна. С постановление от 14.08.2025г. прокурор при АП – Варна потвърдил постановлението на прокурора от ОП – Варна.

С определението за връщане на жалбата съдът приел, че:

-жалбата е недопустима, защото се изразява недоволство от акт на АП Варна, който не може да се проверява по никакъв процесуален ред от Районния съд;

- от съдържанието на жалбата, като е извлякъл оплакване срещу решението на прокуратурата да откаже образуване на наказателно производство, правилно съдът е стигнал до извод, че процесуалния ред пред него е по реда на чл. 213 от НПК. Затова е изследвал обхвата на тази разпоредба, сроковете за обжалване и правната легитимация;

- не е установил предпоставки за разглеждане на жалбата по този ред, тъй като по делото се е разследвало престъпление по чл. 313 от НК, а жалбоподателят няма качество на пострадал от това престъпление;

-престъплението по чл. 313 ал.1 от НК не е тежко и потвърждаващото постановлението за отказ не подлежи на проверка от съда;

- принципно може да се оспори постановлението на по-горестоящия прокурор, с което се потвърждава постановление на Районна прокуратура, но в тази хипотеза жалбата е просрочена, като е подадена три седмици след получаване на постановлението на прокурора от ОП Варна.

Законосъобразни изводи са направени от районния съд за пострадало лице по делото. Няма правна възможност да се обжалва постановлението пред съд, защото по дела, с правна квалификация по гл. ІХ от НПК принципно няма лице, което пряко и непосредствено да е пострадал от деянието, като отрицателният отговор води до извод, че редът за обжалване на акта на прокурора е само пред по-горния прокурор по реда на чл. 200 от НПК, което всъщност жалбоподателят е направил.

При изчерпателната проверката за допустимост на жалбата, която е счел 2 че реферира оплаквания по чл. 213 ал.5 от НПК, съдът мотивирано е направил оценката относно процесуалната легитимация на лицето. Кръгът от лица, които имат право на жалби са пострадалите, респ. и ощетените юридически лица, съгласно чл.74 от НПК, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от деянието, които вреди следва да се пряка и непосредствена последица от него. По дело, п о ко е т о се разследва документно престъпление, пострадали лица по смисъла на НПК няма , тъй като не може да има пряка и непосредствена последица, дори и пострадалия да смята така или обективно вредна последица за него да има, но тя ще е винаги опосредена, което изключва правата му като пострадал от евентуално престъпно деяние. Възможност за разширително тълкуване на понятието за пострадал в наказателния процес няма.

С оглед казаното, съдът намира, че след като не е налице пострадал, който да може да претендира за вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието, не може да се предизвика по реда на чл. 2 13 ал.5 от НПК съдебен контрол, а само пред по-горния прокурор. Жалбоподателят се е възползвал и от тази правна възможност и отново недоволен от постановлението на прокурора от АП- Варна, всъщност изразява пред съда несъгласие и с този акт. Той не може да се ревизира по този ред, тъй като и евентуалното престъпление, предмет на проверката е подсъдно на районен съд , съответно подлежат на разглеждане само актовете на ОП Варна.

Жалбоподателят е лице, което е направило съобщението и е извършена проверка, но отново няма право на жалба пред съда, тъй като престъплението, за което са събирани необходимите данни, не е тежко по смисъла та чл. 93 т. 7 от НК.

В заключение, съдът правилно не е взел отношение по съществото на жалбата, а като е преценил че липсва процесуална легитимация, я е оставил без разглеждане. Поради това и определението на ВРС за оставяне без разглеждане е правилно и следва да се потвърди и на основание чл. 323 и чл.

345 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1572/01.10.2025г по ЧНД № 3415/25г на ВРС 6 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4