Решение № 293 от 05.03.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20254430103563 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД гр. *** против Х. А. А. от гр. Плевен. В молбата се твърди, че на 29.

12. 2020 год. около 09. 00 часа в гр. *** *** до дом № 79, ответникът като водач на лек автомобил марка „***”, модел ’’***”, per. № ЕН **** КА, при движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокра настилка/ е излязъл вдясно и се блъснал в ограда и дом № 79, с което реализирал ПТП с материални щети, след което напуснал мястото на ПТП. Твърди се, че видно от протокол за ПТП № ******/ 29. 12. 2020 год. Х. А. А. като водач на лек автомобил марка „***”, модел ’’***”, per. № ЕН **** КА е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака органите на МВР, когато посещението от тях е задължително по закон. Твърди се, че съгласно горецитирания протокол към водача е било взето административно отношение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като е съставен АУАН № GA ******. Твърди се, че ищецът е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите полица № BG/22/*******, валидна от 12. 10. 2020 год. до 11. 10. 2021 год. по отношение на вредите, които водачът на лек автомобил марка „***”, модел ’’***”, per. № ЕН **** КА, би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското законодателство. Твърди се, че във връзка с причинените имуществени вреди по ограда и дом № 79, находящи се в гр.

1

******” при ЗК „ЛИ“ АД е била образувана щета № 1401-1000-06-20-****/ 30.

12. 2020 год. Твърди се, че в съответствие с установените по вид и степен увреждания по силата на сключения застрахователен договор ЗК „ЛИ“ АД напълно е изплатило на ЕТ "АЕ- АЕ" застрахователно обезщетение в размер на 1 312, 46 лв. по банков път с платежно нареждане от 28. 01. 2021 год.

Твърди се, че с изплащането на обезщетението ищецът е придобил право на регрес спрямо виновния водач за сумата от 1 312, 46 лв. Твърди се, че ответникът не е заплатил горната сума, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Плевенския районен съд и е било образувано ч. гр. дело № 222/ 2025 год. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.

5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на настоящия иск.

В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за сумата от 1 312, 46 лв. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дела № 222 по описа за 2025 год. на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.

Вземането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД гр. *** произтича от разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, според която 2 застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния водач, когато той е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата. В конкретния случай наличието на всички елементи на описания по- горе фактически състав, пораждащ регресното право на ищцовото дружество, беше доказано по надлежния ред.

От приложената по делото застрахователна полица № BG/22/******* от 07. 10. 2020 год. на ЗК „ЛИ“ АД се установява съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на лек автомобил марка „***”, модел ’’***”, per. № ЕН **** КА. Видно е, че срокът на действие на застрахователния договор е от 12. 10. 2020 год. до 11. 10. 2021 год.

Безспорно по делото е, а и видно от приложените протокол за ПТП № ******/ 29. 12. 2020 год. и акт за установяване на административно нарушение № ****** от 29. 12. 2020 год., съставени от служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, че на 29. 12. 2020 год. в гр. Плевен, ответникът като водач на лек автомобил марка „***”, модел ’’***”, per. № ЕН **** КА, при движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокра настилка/ е излязъл вдясно и се блъснал в ограда и дом № 79, с което реализирал ПТП с материални щети. Както в протокола за ПТП, така и в съставения акт за установяване на административно нарушение е изрично посочено, че след настъпването на процесното ПТП ответникът не е уведомил органите на МВР и е напуснал местопроизшествието. Тук е мястото да се отбележи, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление /срв. решение № 85- 2009- II т. о., решение № 24- 2011- I т. о., решение № 98- 2012- II т. о. и много други/. Не на последно място следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по отношение на ответника е налице и влязло в сила наказателно постановление № 20- ***/ 08. 01. 2021 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на 3

МВР гр. Плевен, с което са му наложени административни наказания за редица нарушения, едно от които е свързано именно с напускането на местопроизшествието и неуведомяването на контролните органи.

Безспорно по делото е, че във връзка с настъпилото ПТП е била образувана щета № 1401-1000-06-20-****/ 30. 12. 2020 год. по описа на ЗК „ЛИ“ АД. Безспорно е, че по тази преписка щетата е била определена в размер на сумата от 1 312, 46 лв. и е била заплатена от ищеца с преводно нареждане от 28. 01. 2021 год. на собственика на увреденото имущество.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице всички предпоставки на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ и в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу застрахования за изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни разноски. В този смисъл предявеният от ЗК „ЛИ“ АД положителен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 38, 99 евро и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 383, 28 евро.

По така изложените съображения Плевенският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х. А. А. от гр. Плевен, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „****“ № 67А, представлявано от В.В.И. и В.В.М., сумата от 671, 05 евро /1 312, 46 лв./, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1401-1000-06-20-****/ 30.

12. 2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /13. 01. 2025 год./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Х. А. А. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „****“ № 67А, представлявано 4 от В.В.И. и В.В.М., сумата от 38, 99 евро, представляваща деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Х. А. А. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „****“ № 67А, представлявано от В.В.И. и В.В.М., сумата от 383, 28 евро, представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5