Решение № 165 от 21.10.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. В., 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №

20221300500268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.1, във връзка с чл.528 от ГПК.

Образувано е по жалба от Ф. С. Р. , ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул. К.Б.* №*, ап.*, чрез процесуалния й представител адв.К.Б. против постановление от 20.07.2022г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при ВРС И.С. постановено по изп.д. № №1180/2016, с което е наложена глоба на жалбоподателката в размер на 400.00 лева с постановление от 21.07.2022г. е във връзка с насрочените изпълнителни действия по изпълнително дело № 20161320401180 за 20.07.2022г., изразяващи се в предаване на А.М. от Ф.С. Р. на П.М. за 10 дни през м. юли 2022г.

В жалбата се твърди, че постановлението, предмет на жалбата е незаконосъобразно. Излага, чe глобата е наложена на жалбоподателката за неоказване на 20.07.2022 г. на нужното съдействие за изпълнение на режима на лични отношения между бащата П.Г.М. и детето А.П.М. в съответствие с изпълнителен лист от 14.06.2021 г., издаден от ВРС по гр.д. № 2678/2018 г. на ВРС и по гр.д. № 28/2019 г. на ВОС като: не е изразила готовност писмено след получаване на поканата за доброволно изпълнение да предаде детето на бащата за 10 дни през летните месеци, както е посочено в призовката, без да представи писмени доказателства за основателна причина за липсата на готовност да изпълни съдебното решение, не е подготвила детето А.М. за срещите с П.М., не го е поканила да отиде с баща си през определеното от 20.07.2022 г. до 29.07.2022 г., включително с преспиване в гр. С.; не е дала достъп и възможност за среща между двамата на 20.07.2022 г. в 14 часа; не е посочила три имена, адрес за призоваване и квалификацията на психолога, задачите, които са му възложени при работата на последния с А.М.; при липса на доброволно изпълнение не е довела А.М. на насроченото принудително предаване, въпреки че е била надлежно призована да го стори; не е посочила актуалното местопребиваване на детето А.П.М. на ДСП, Отдел „Закрила на детето" - В., КСУДС - В., ДСИ при РС - В., взискателя П.Г.М.

1 и органите на МВР; лишила е детето си, А.П.М. от среща и общуване с баща му, вършейки обратното на това, което е задължена с изпълнителния лист.

Сочи се в жалбата, че за да бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 от ГПК следва на длъжника да е възложено, и то със съдебно решение задължение, което да не е изпълнено, което не било налице в настоящия случай. Актуалното съдебно решение- основание за издадения изпълнителен лист, не било възложило задължения на жалбоподателката, за неизпълнението на които й е наложена процесната глоба. Счита, че неизпълнението на задължения по предаване на дете не се санкционира по чл.527, ал.3 ГПК, която е обща разпоредба, а по чл.528 ГПК, която като специална разпоредба изключва общата. Развива доводи, че задълженията на жалбоподателката са лимитативно определени не в съдебното решение, а в закона- чл.528, ал.2 ГПК, и тя няма други задължения при изпълнение на съдебното решение за предаване на дете, включително и тези, за които и е наложена глобата, посочени в постановлението на съдебния изпълнител.

Относно конкретните прояви на неоказване на съдействие, посочени в постановлението се твърди, че майката не е длъжна да подготвя детето за срещите с бащата, а е длъжна само да му съобщи, че на конкретна дата трябва да пътува с баща си и да го предаде, ако няма пречки. Бащата трябва да кани детето и да го убеждава. Майката не била длъжна, да посочва актуално местопребиваване на детето си на различни държавни институции и на бащата. Сочи се относно задължението на майката да предаде детето за 10 дни през лятото, че на майката била изпратена противозаконна покана да предаде детето за периода от 20.07.2022 г. до 30.07.2022 г. Сочи се, че Ф. Р. не е била длъжна да изпълни доброволно поканата, тъй като съгласно съдебното решение да предаде детето на бащата за 10 дни, а не за 11. Видно от поканата, определеният период е за 11 дни /от 20.07.2022 г, до 30.07.2022 г./ и като такъв е незаконен, според жалбоподателя.

Сочи се, и че са били налице обективни причини детето да бъде предадено, предвид твърдия му и категоричен отказ да пътува с бащата.

Твърди се, че на 17.06.22г. детето било отвлечено от бащата, за което съдебният изпълнител е уведомен, поради което и майката обективно не е могла да изпълни задълженията си за предаване на дететона 20.07.2022 г.

Иска се делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, като се сочат доказателства за установяване нежеланието на детето да пътува с бащата и причините за това, полагането на усилия от длъжника да съдейства за упражняване на правото на бащата на лични контакти на територията на гр.В..

В мотивите си по обжалваното действие, ДСИ излага доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Сочи се, че с молба от 10.05.2022г. взискателят е заявил желанието си да вземе при себе си А.М. в съответствие със съдебното решение по гр.д.№2678/2019г.на ВРС и по в.гр.д.№28/2019г на ВОС, и издадения изпълнителен листна 14.06.2021г., периодите през 2022г. за осъществяване на личните контакти.

Излага се, че постановлението за налагане на глоба е за осуетяване на изпълнително действие, насрочено за 20.07.2022г., като не е налице осъществен режим на лични контакти между бащата и детето нито на определените от взискателя дати в молба от 26.05.2022г., нито на посочените в изпълнителния титул дати през м. юли 2022г. Посочва се в мотивите, че н асроченото принудително предаване на точно определена дата — 20.07.2022г. е в съответствие с искането на взискателя и параметрите сочени от изпълнителния лист. Съгласно изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от ВРС по гр. Д № 2678/2018г. на ВРС и по гр.д. № 28/2019г. на Вид. ОС / лист 308 от ИД/ П.М. има право да взима при себе си А.М. всяка първа и и трета седмица от месеца от 17ч. на петъчния ден - до 17ч. на неделния ден и два пъти по 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно 2 съгласие на родителите , след което да го връща на майката по местоживеенето му.

Изпълнителният титул не сочи други ориентири относно 10 дневните контакти между баща и син М. извън това, че те трябва да са два пъти през лятото и че не трябва да съвпада с годишния летен отпуск на майката.

Относно броенето на сроковете и насрочената дата за принудително изпълнение на 20.07.2022г., ДСИ посочва, че неизпълнението не може да бъде мотивирано с евентуалното неизпълнение от страна на взискателя и връщането на детето на 11-ия, а не на 10-ия ден. Излага също, че насрочената дата на принудително предаване е 20.07.2022г., а не всеки един от тези дни от 20.07.2022г. до 30.07.2022г. Предаването на детето е насрочено за след обяда и на практика денят на предаването 20.07.2022г. не е пълноценен ден, в който баща и син осъществяват режим на лични контакти. Не било реализирано предаване не за 11 дни, а за нито 1 ден. Възражението за по дълъг период на предаване не кореспондира с неявяването на длъжника и отказа да бъде предаден А.М. на П.М. за останалите дни, за които няма такова възражение. Изпълнителният титул сочи, че режимът на лични контакти може да бъде осъществен „ по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите“. Това е причината в призовката да бъде посочен този срок . Цитирания период 20.07.2022г. -30.07.2022г. е посочен от взискателя в неговата молба , отразена в поканата за доброволно изпълнение. От длъжника не е изразена готовност да се изпълни съдебното решение, на която и да е дата, за което и е налице изразено писмено несъгласие от страна на Ф. Ц. да предаде детето, на която и да било дата през м. юли 2022г., аргументирайки се с желанията на детето, и квалифицирайки като отвличане осъщественият през м. юни 2022г. контакт с бащата. Сочи се, че длъжникът с бездействието си и неводенето на А.М. на насрочените действия и изразената писмено позиция, че не следва да се насрочват такива срещи между баща и син поради нежеланието на Антъни да контактува с баща си прави невъзможно изпълнението на влязло в сила съдебно решение, поради което и е издадено обжалваното постановление.

В.ския ОС като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната.

Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.527, ал.4 от ГПК.

По отношение на искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание съдът намира същото за неоснователно по следните съображения. Независимо , че в чл.437, ал.1 ГПК, е предвидена такава възможност, искането е за допускане на писмени и гласни доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които са неотносими към спора в конкретното производство.

Представените към жалбата писмени доказателства - протоколи от съдебни заседания от 19.01.2022г. на АС В. по адм.д.№162/2021г. и от 10.06.2022г.по гр.д.№2162/2021г на ВРС не са относими към спора, тъй като са събрани в други производства, но и установяването на постоянно нежелание на детето да се вижда с баща си не е обстоятелство, което е част от предмета на доказване в настоящото производство. Искането по чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето също е неоснователно, с оглед характера на настоящото производство, касаещ обжалване на постановление за налагане на глоба на родителя, в което не се засягат права или интереси на детето.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

3

От доказателствата в приложеното изпълнително производство се установява, че съгласно изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от ВРС по гр. д № 2678/2018г. на В.ски районен съд РС и в.гр.д. № 28/2019г. на В.ски

ОС бащата взискател - П.М. има право да взема при себе си А.М. всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. на петъчния - до 17ч. на неделния ден с преспиване, както и първата половина на Коледната ваканция и първата половина на пролетната ваканция през нечетните години, на рождения ден на бащата-07.08., два пъти по десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, след което да го връща на майката по местоживеенето му.

С искане от 10.05.2022г. П.М. е съобщил на ДСИ при СИС при ВРС, че възнамерява да вземе сина си на следните дати: 20.05.2022г. до 22.05.2022г.,

18.06.2022г.- 28.06.2022г.,

20.07.2022г. до 30.07.2022г., 05.08.2022г. до 07.08.2022г., 19.08.2022г до 21.08.2022г.,от

02.09.2022г. до 04.09.2022г., от 16.09.2022г. до 18.09.2022г.

С молба от 26.05.2022г. взискателят П.М. е поискал насрочване на принудително изпълнение за датите от 03.06.2022г. до 05.06.2022г., 01.07.2022г. до 03.07.2022г., от 15.07.2022г. до 17.07.2022г.

С разпореждане от същата дата е постановено изпращане на сканирано копие до длъжника на посочените адреси.

Видно от покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена лично на 31.05.2022г. Ф.

С. е уведомена за желанието на длъжника за осъществяване на лични контакти с детето на посочените дати, включително от 20.07.22г. до 30.07.2022г.

С покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на адвокат Б.- пълномощник на длъжника на 22.06.2022г. Ф. С. е поканена на 15.07.22г.в 14.00ч. да се яви и доведе детето доброволно на детска площадка, находяща се в гр.В., до паркинга на съда и до ресторант “К.“, като предаде доброволно сина си А.М. с приготвен личен багаж на баща му П.М., след като предварително е подготвила сина си за това.При липса на доброволно изпълнение е насрочено принудително такова в 14.10ч. в сградата на РС В., ет., ст.*.