Решение № 331 от 23.06.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20251800500163 по описа за 2025 година

С Решение № 326 от 19.12.2024г., постановено по гр. д. № 1934/2021 г. по описа на Районен съд – Б., е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Х. К. Ц. с ЕГН **********, че П. М. Г. с ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ реална част от новообразуван поземлен имот 978.114 от кадастрален район 978 по плана на новообразуваните имоти в м. “Бела” в землището на с. В., Община Б., С. област, одобрен със Заповед № ОА-424/15.12.2003 г. на Областния управител на С. област, целият с площ от 4700,38 кв.м., при съседи: имот № 978.34 на Община Б., имот № 978.20 на Община Б., имот № 978.23 на Община Б., имот № 978.24 на наследници на Р.И.Н., имот № 978.31 на П. М. Г. и имот № 978.115 на наследници на С.С.Я., която реална част е с площ от 1771 кв.м., при съседи на реалната част: имот № 978.31 на П. М. Г., имот № 978.34 на Община Б. и останалата част от имот № 978.114, и която част е заключена между цифри 1-2-3-4-5-1 на скицата, приложена към заключението на вещото лице Пешев от 23.01.2023г., която, приподписана от решаващия съдебен състав, представлява неразделна част от решението.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Х. К. Ц. срещу горното решение, което жалбоподателят намира за неправилно и необосновано поради невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка и поради погрешни правни изводи. Счита, че неправилно БРС не бил взел предвид показанията на доведените от него свидетели. Намира, че те точно, ясно и категорично свидетелствали за релевантни за спора обстоятелства, а именно – че не съществува десетгодишен 1 период, през който ищецът да е владял имота трайно, непрекъснато и спокойно. Сочи, че от 2003 г., когато имотът бил възстановен на Г.Д.Й., 2020г., в която тя продала имота си на жалбоподателя, се е грижила за този имот, наемайки хора за почистването му, засаждайки дървета, посещавайки го, плащайки данъци за него и предупреждавайки П. Г. да премахне незаконно построената ограда от дървени летви. Акцентира върху това, че самият ищец бил започнал да премахва оградата. Прави извод, че поведението на ищеца не може да се квалифицира като давностно владение, тъй като не било трайно, непрекъснато и спокойно. Във връзка с това се позовава на показанията на свидетелите на ищцовата страна, които счита за фрагментарни и отнасящи се за различни периоди от време, а и частично неверни. Посочва противоречия в тези показания. Навежда довод, че, след като закупил имота от Г.Д.Й. през 2020г., решил да продаде част от него на З.И.З., като за целта на 08.06.2022 г. със заповед на кмета на община Б. бил одобрен проект за изменение на част от плана на новообразуваните имоти, като от имот № 978.114 с площ от 4700 кв.м. се образуват два нови имота с № № *** и площ 3617 кв.м. и имот № *** с площ 1083 кв.м. Изтъква, че от момента, в който З. е дал задатък, до момента на изповядване на сделката през 2022г., З. е посещавал постоянно имота, като в нито един момент не е виждал Г. да го ползва или да има претенции към него. Твърди, че З. бил уведомил още през 2020 г. Г., че е капарирал част от имота, но независимо от това, Г. инициирал настоящото производство, с решението по което се ощетява не само ответника Ц., но и собственика на новообразувания имот З., който, обаче, бил лишен от възможността да защити правото си на собственост. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли иска, като го признае за собственик на имота заедно със З.И.З.. Алтернативно моли съда да върне делото на районния съд за коригиране на исковата молба и привличане на З. като ответник по делото. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият П. Г. е подал отговор, с който моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства, а подадената срещу него въззивна жалба - без уважение. Счита същата за неоснователна и недоказана. Намира, че БРС е направил цялостен и задълбочен анализ на всички събрани гласни доказателства, и е изложил ясни мотиви, кои от тях счита за достоверни и кои - не, като е обяснил, защо дава вяра на едните, а другите не кредитира. Сочи, че този подход на съда е в съответствие с практиката на ВКС, която цитира (напр. Постановление № 1/53г.,

Решение № 737 от 09.07.1956 г. по гр. д.

№ 4080/1956 г., II гр. о. на ВС, Решение № 748 от 18.07.1956 г. по гр. д. № 4123/1956 г., II гр. о. на ВС, Решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 65/80 г., ОСГК, определение № 488 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 438/2009 г., г. к., IV г. о. на ВКС). Споделя извода му, че показанията на доведените от ответника свидетели Ч., К. и Н. са в по- голямата си част неясни, неразбираеми, неточни и неконкретни, поради което от тях трудно може да се извлече доказателствен материал. Анализира същите и намира, че те не опровергават тезата му за явно и несъмнено владение върху имота. Обосновава, защо визираните в тези показания обстоятелства не са прекъснали теченето на придобивна давност в негова полза. Във връзка с това се позовава на разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, съгласно която давността може да бъде прекъсната само с действията, изчерпателно изброени в нея, а именно - признаване на вземането, предявяване на иск или възражение и предприемане на действия за 2 принудително изпълнение. Прави извод, че всякакви други действия, включително покани - устни, писмени - не могат да прекъснат течението на давността, в който смисъл се позовава на Решение № 9 от 05.02.2015 г. по търг. д. № 4339 / 2013 г. на ВКС и Решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр. д. № 4234 / 2022 г. на ВКС. Счита, че устното „уведомление” (при това не от реституирания собственик, а от трето лице, макар и брат) не е прекъснало теченето на придобивна давност в полза на ищеца. Навежда и довод, че дори и при прекъсване на давността, започва да тече нова давност, а в случая от момента на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ през 2003г., когато се твърди, че е било отправено предупреждението към ищеца, до завеждането на иска отново е изтекъл правно релевантния 10-годишен срок за придобиване на собствеността по давностно владение от ищеца. Изразява съмнение за заинтересованост на част от свидетелите на ответника. Позовава се и на приетото по делото заключение по СТЕ, съгласно което за процесната реална част от новообразуван поземлен имот No 978.114 на място съществуват стари реални граници и част от ограда, а по линията 1-2 няма ограда. Така заснетите граници съвпадат с границите по плана 2003 г. в Техническата служба на с. В., като по този план по тези линии има изобразена ограда, съвпадаща с тази на място. Прави извод, че в плана от 2003 г. оградата е била заснета и отразена, т.е. е съществувала още тогава. Счита, че заключението по СТЕ потвърждава изцяло показанията на ищцовите свидетели. Подчертава, че процесната част от имот е била приобщена към собствения на ищеца новообразуван имот № 31, кадастрален район 978, по плана на новообразуваните имоти на местност „Бела“, землище на с. В., придобит от ищеца на основание § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е ползван общо като едно дворно място към сградата - бунгало на ищеца, в едни общи реални граници, материализирани на място с ограда. Заявява, че тези действия на ищеца несъмнено сочат на цялостно и общо ползване както частта по § 4а от ЗСПЗЗ, така и процесния терен с площ от 1771 кв.м., като свой собствен имот, явно, непрекъснато и спокойно, без владението му да е смущавано до закупуването на съседния имот от ответника през 2020 г. Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на обща ограда на двата имота, респ. че ищецът сам бил започнал да я премахва. В тази насока се позовава на заключението на СТЕ, съгласно което оградата е съществувала както към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти приз 2003 г., така и към момента на огледа от вещото лице. Прави извод, че правно релевантният 10годишен срок за придобиване на собствеността по давност е изтекъл. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, а подадената срещу него въззивна жалба - неоснователна и недоказана.

Възразява срещу приемане на представените с въззивната жалба доказателства. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и оспорва отговора. Счита, че районният съд е допуснал редица грешки. Изтъква, че делото е образувано срещу Х. Ц., въпреки че преди подаване на исковата молба З. бил уведомил ищеца, че е капарирал това място и ще го купува. От факта, че ищецът е знаел за предстоящата продажба, но въпреки това депозирал исковата молба само срещу Х. Ц. се получила явна несправедливост и било ощетено третото лице З., който не знаел, че се води такова дело. Счита, че П.в е трябвало в първоинстнационното производство да 3 коригира исковата молба по отношение на ответниците, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият не се явява. Представлява се от адв. Д., който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, а жалбата - без уважение, като претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Поддържа основанията, подробно изложени в отговора на въззивната жалба. Счита, че, независимо от последващото придобиване на имота в хода на делото, то продължава между същите страни и правилно е образувано срещу жалбоподателя, който е бил собственик на имота към този момент. Счита решението за правилно и обосновано. Изтъква, че по различните планове през годините същият спорен имот е бил ограден и е бил присъединен към имота по § 4 на ищеца.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

Неоснователно жалбоподателят претендира последицата по чл. 270, ал.

3, изречение трето от ГПК с аргумента, че третото лице Злати З., закупило част от процесния имот в хода на процеса, е следвало да бъде конституирано като страна по делото, поради следните съображения:

Доводи за придобиване на част от имота от страна на З. в хода на процеса са наведени несвоевременно едва с въззивната жалба, поради което въззивният съд не е допуснал събиране на доказателства за това обстоятелство.

Дори въз основа на представените с жалбата документи да се приеме, че през 2022г. З. е закупил имот, включващ част то спорната площ, следва да се има предвид, че исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е била подадена на 13.10.2021г. (т.е. преди продажбената сделка) и е била надлежно вписана. Ищецът не е бил длъжен да предполага 4 бъдещото сключване на тази сделка, нито да съобразява исковата си молба с третото лице – приобретател по нея. Точно обратното: З. е имал възможност да се информира чрез справка в имотния регистър, че имотът, който закупува, вече е предмет на съдебен спор. Поради това съдът не споделя довода на жалбоподателя, че се била получила „явна несправедливост“ и че било ощетено третото лице З., което не знаело, че се води такова дело.