Решение № 3920 от 07.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3920 гр. Пловдив, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330115951 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. И., ЕГН **********, гр.

П., ул. „****“ № * против „Моят кредит” ЕООД, ЕИК 203939675, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 и във вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за кредит от *****г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.- платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит от *****г. в периода от 29.11.2021 г. -30.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е наследник на В. Н. И. който на ***** г. е сключил с ответника договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер от 350 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 39,70 %, ГПР – 41,31 %.

Съгласно чл. 12 от договора, същият е следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице, което отговаря на кумулативно определени условия.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 12 от договора, то същият дължал неустойка, визирана в чл. 12, ал.4 от договора в размер от 272,84 лв.

1

Твърди се, че кредитополучателят е усвоил изцяло заемния ресурс, но не е дължал плащания за неустойка

Счита, че са заобиколени материално – правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с предвиждането на цитираната неустойка, без да се нарушава максимално определения размер на ГПР се осигурява допълнителна печалба за кредитодателя.

Твърди се, че неустойката е недействителна, защото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Сочи се, че неустойката е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността.

На основание подробно изложените доводи се моли предявените искове да се уважат.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че с наследодателя на ищеца е сключен процесният договор за кредит с посочените от ищеца съществени елементи, както и соченото съдържание на клаузата на чл.

12 от договора.

Оспорва предявените искове като недопустими, като сочи, че с ищеца е сключено устно споразумение, по силата на което ответникът е опростил на ищеца задълженията за лихви и неустойка. Описва начина, по който е постигнато споразумение, чрез телефонен разговор със служител, като сочи, че е сключен устен анекс за опрощаване на лихвата и неустойката по кредита.

Ответникът посочва, че по договора за кредит са извършени две плащания, като сумата от 76 лв. е платена на 30.12.2021 г., а сумата от 274 лв. е платена на 14.02.2022 г. Общият размер на платените суми е 350 лв., като се сочи, че с второто плащане, което е направено вече от наследницата са погасени изцяло задълженията по договора, изразяващи се във връщане на предоставената в заем главница.

Счита, че не е нарушена и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото в ГПР не се включвали разходите, които потребителят трябва да плати при неизпълнение на задълженията си по договора.

Твърди, че съгласно чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Оспорва твърденията за противоречие с добрите нрави, като сочи, че клаузата е действителна и съобразена с императивните изисквания на закона и с функцията на неустойката.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим, поради и което следва делото да се насрочи за открито съдебно заседание. Възраженията за недопустимост на исковете подлежат на установяване, поради и което не може да се приеме, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и от приетия като писмено доказателство по делото индивидуален договор за заем № 60045 от 29.11.2021г. се установява, че същият е сключен между „Моят кредит“ ООД и В. Н. И. /наследодател на ищцата С. И./, в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставена в заем сума от 178,95 евро, със срок на заема 9 месеца, 9 бр. погасителни вноски, при лихвен процент: 39,70 % и ГПР на заема: 41,31 %.

Представено е и Приложение № 1 към сключения договор – погасителен план, видно от който падежът на първа погасителна вноска е 29.12.2021 г., а на последна погасителна вноска 29.08.2022 г.

В чл. 12 е уговорено, че заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита с физическо лице, което да сключи договор за встъпване в дълг или поръчителство. При неизпълнение на това задължение в чл. 12, ал. 4 е уговорена неустойка от 139,50 евро, дължима разсрочено с всяка вноска, съгласно погасителния план.

Не се оспорва, че заемополучателят е получил заемната сума.

Не се оспорва и качеството на наследник на С. Н. И., като същото се удостоверява от приетото по делото като писмено доказателство Удостоверение за наследници.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че при изчисляване на ГПР, посочен в договора са включени единствено дължимите възнаградителни лихви. При включване на неустойката при изчисляване на ГПР, се сочи, че ГПР би достигнал 494,80 %. Относно размера на платената по договора за заем неустойка, вещото лице посочва, че главницата е изцяло погасена, а дължимите лихви и неустойка са били опростени поради смърт на кредитополучателя. В съдебно заседание допълва, че дори първоначално някаква сума да е отразена за погасяване на неустойка впоследствие се нея е погасена главница и съответно няма суми за погасяване на неустойката. Установява се, че са извършени две плащания, както следва: сумата от 76 лв. на 30.12.2021 г. и сумата от 274 лв. на 14.02.2022 г.

Във връзка с твърденията на ответника, че не са събирани суми по клаузата за неустойка от ищеца и е постигнато устно споразумение за опрощаването им, са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Т. С. – зонален мениджър за гр. П. Св. С. посочва, че е говорила с ищцата по повод сключения договор през февруари *** г. Посочва, че В. е бил изтеглил кредит края на ноември *** г. и вноските били края на месеца. В края на месеца се свързали се него, била платена сумата от 76 лв., а изтеглената сума е 350 лв. В края на януари почнали да звънят, но нямало връзка с кредитополучателя. Изпратили консултант на адреса и разбрали, че преди няколко дни Виктор е починал. Казали им, че има роднина – сестра. Успели да открият сестра му – С.. Срещнали се на работата й в един магазин в К.

Обяснили й, че тя е наследник и отговаря за задълженията на В. и й казали, че й опрощават 3 лихва и неустойка, като трябва да заплати остатъкът от главницата – 274 лв., тъй като В. бил платил 76 лева. Тя се съгласила, но казала, че я търсят от други институции, да я изчакат и след една – две седмици ще се свърже. На 14.02. се срещнали втори път, като тя им се обадила. Сумата се сочи, че е платена и кредитът е приключен. Твърди, че обяснила за таксите – ГПР, лихва, като тя е била доволна, че не й искат повече пари извън главницата.

Твърди, че не е начислявана неустойка за забава, като кредитът не е бил в просрочие.

Посочва, че това не е изолиран случай, като при починал кредитополучател правят такива предложения към наследниците, тъй като те не са сключвали договора. Винаги е устна уговорка. Нямат практика да го оформят писмено. Твърди се, че е и в процесния случай и в практиката на дружеството винаги издават разписка с индивидуализиращи данни.

Кредитополучателят по процесния договор за заем е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Съдът счита за основателни доводите на ищеца, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 139,50 евро. Така предвиденият размер е 78 % от цялата заета сума и противоречи на добрите нрави. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени 4 възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с 90 % от заетата сума. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора.

На основание гореизложеното съдът счита, че искът за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка е основателен и следва да се уважи.