Решение № 351 от 17.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500574 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Я. А. Р. против решение № 592 от 16.06.2025 г., постановено по гр.д. № 885/2025 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлена молбата й за промяна на фамилното й име.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на молбата. Излага съображения по същество. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество да се произнесе по молбата за исканата промяна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община Стара Загора.

Въззивната жалба е подадена от надлежно упълномощено лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, поради което тя е допустима и редовна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с молба от Я. А. Р., с която е поискано 1 съдът да постанови решение, с което да промени фамилното й име. Тя е твърдяла, че със съпруга й взели решение да носят „двойна“ фамилия и при сключването на брака той променил фамилното си име от Т. на Т.-Р., тъй като желаели фамилиите им да бъдат в тази последователност. Сега и тя желаела да промени фамилното си име на Т.-Р., което отговаряло на техните ценности и идентичност.

Първоинстанционният съд е приел, че молбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че молителката е родена на 12.02.1995 г. в гр. С.З. от майка Н.В. Р. и баща А.Г.Р.. При раждането си е получила като фамилно име името Р.. На 16.02.2025 г. молителката сключила граждански брак с Д.Т.Т.. При съставянето на акта за сключване на граждански брак той е заявил, че добавя фамилното име на съпругата си към своето фамилно име, а молителката – че запазва своето фамилно име, което е видно от удостоверението за сключен граждански брак.

От показанията на разпитаните пред съда свидетели Н.В. Р. – майка на молителката, и Д.Т.Т. – съпруг на молителката, се установява, че тя е искала да носи фамилията Т.-Р., но длъжностното лице по гражданското състояние отказало. Двамата съпрузи искали последователността на фамилното им име на е Т.-Р. и Т. - Р. заради звучността и защото това бил стар род.

Нормата на чл.19 от ЗГР предвижда, че промяна на собственото, бащиното или фамилното име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо или когато важни обстоятелства налагат това.

Това е така, защото името представлява постоянно словесно обозначение на дадено физическо лице, което служи за идентификацията и индивидуализацията му, поради което законът допуска то да бъде променено само по изключение, при наличие на важни обстоятелства. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и на обществения морал, следва да се приеме, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР ще са такива, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо носенето на името в частта, в която се иска промяната. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с изисквания на чл.14 ЗГР (и посочените в тях отклонения) относно начина на образуване на фамилното име на физическото лице, както и тези в нормата на чл.12 СК относно начина на образуване на фамилното име на встъпващите в брак. Посочените разпоредби на закона и кодекса са императивни, което ще рече, че адресатите им са обвързани да ги съблюдават, без да имат възможност да допускат отклонения от тях. Така, съгласно чл.12 СК при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Разпоредбата е ясна - исканата от встъпващия в брак съпруг промяна следва да се извърши при спазване на предписаната поредност – фамилното име на другия съпруг се добавя към фамилното име. Затова е правно 2 невъзможно молителката на носи като фамилия името Т.-Р., защото фамилното име Т. няма да бъде добавено към нейната фамилия, след като е на първо място. При стриктното приложение на нормата на чл.12 СК, ако молителката желае да добави фамилното име на съпруга си към своето фамилно име, нейната фамилия би била само и единствено Р.-Т..

В случая молителката сочи като основание да иска промяна на фамилното й име само желанието й за определена последователност на имената. Предвид на изложеното по-горе не може да се приеме, че е налице важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР, респ. не е налице основание за искана промяна на фамилно име на молителката. Действително от понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне, но това се отнася до собственото име на лицето, а не до бащиното или фамилното му име.

С оглед на тези съображения съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 592 от 16.06.2025 г., постановено по гр. д.

№ 885/2025 г. на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване - чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3