Решение № 206 от 21.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20215300502919 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ЕИК 115884292 чрез пълномощника адв. С.М. от АК Пловдив против решение № 260011/08.01.2021г., постановено по гр. д. № 63/2019г. по описа на РС Асеновград, IV гр. с., с което се осъжда „КОПСИС-ТРАНС“ ООД да заплати на И.. В. Т., ЕГН **********, 10 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки, стрес и страдания, вследствие на трудова злополука от 15.05.2018г. в автобус на превозвача „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на 1550 лева.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната ответника ЗК „Лев инс“ АД, гр. София.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Оспорва се приетото от районния съд относно механизма на увреждането, като се поддържа, че по 1 делото не било установено противоправно поведение на шофьора на автобуса, съотв. не било налице основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.Неправилно за обосноваване на изводите си районният съд кредитирал и изслушаните по делото първоначална съдебно-медицинска и съдебна авто-техническа експертизи.Иска се решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена.Претендират се разноски за двете инстанции.

С отговора по чл. 263 от ГПК се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Конституираното трето лице-помагач не е изразило становище по жалбата, не изпраща представител и в насроченото съдебно заседание.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки, стрес и страдания вследствие на причинено непозволено увреждане на 15.05.2018г. в автобус на фирмата-превозвач „КОПСИС-ТРАНС“ ООД и акцесорен иск за законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата живеела в гр. Пловдив, а работела в районен съд Карлово на длъжността „******“ и всеки ден пътувала с автобус за работа.На 15.05.2018г. сутринта в 8, 00 ч. също се качила на автобус № 4 от спирка на бензиностанция М** в гр.

Карлово, като закупила билет на превозвача „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ЕИК 115884292.В автобуса нямало свободни места и като правостояща се хванала за дръжката на една от седалките.В този момент автобусът рязко потеглил и тя се опитала да се задържи, при което ръката й изхруптяла в дясното рамо и 2 почувствала остра и силна болка, станало й лошо, притъмняло й пред очите и паднала на пода в автобуса.Хората около нея я вдигнали и й помогнали да седне на седалката.Тогава усетила, че не може да движи дясната си ръка, а до спирката, на която слизала за работа, ръката й се поддула.На работното си място уведомила прекия си ръководител за претърпения инцидент и тъй като болките станали нетърпими, повикала сина си, който я закарал в „ДКЦ I Пловдив“ ЕООД.Там била прегледана, направили й снимка и се установила фрактура на туберкулум майор.Издали й амбулаторен лист № 001880/15.05.2018г. и болничен лист за временна неработоспособност № Е 20170474791/16.05.2018г. с отразена диагноза: „*****“ за период от 14 дни от 15.05 до 28.05.2018г.Като причина било записано: злополука-трудова по чл.

55, ал.2 от КСО.Впоследствие след проведени вторични прегледи й издали още два болнични листа за временна неработоспособност от ортопедотравматологична ЛКК със същата диагноза, за период от 28.05 до 27.07.2018г.За ПТП-то бил съставен констативен протокол, а злополуката била декларирана в ТП на НОИ с Декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-142/18.05.2018г.С разпореждане № 5104-15-158/01.06.2018г. на ТП на НОИ декларираната злополука от Районен съд Карлово, при която пострадала И. В. Т. на 15.05.2018г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО.Превозвачът „КОПСИС – ТРАНС“ ООД, ЕИК 115884292 към момента на инцидента имал валидна задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“ към ЗАД „Армеец“, но било отказано заплащане на исканото от ищцата застрахователно обезщетение, тъй като не била налице трайно намалена работоспособност, а застраховката не покривала настъпилото събитие.Поради това ищцата претендира обезщетение от превозвача за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в силни страдания, болки, стрес, страх при пътуване с обществен транспорт, обездвижване на дясната ръка, увреждане на крайника за дълго време, затруднения в обслужване на личния тоалет, храненето, невъзможност за писане и работа на компютър, което налагала професията й.След падането в автобуса силната болка в рамото и ръката причинила на ищцата дори временна загуба на съзнание.Травмата била изключително болезнена и налагала сериозна лекарска намеса и дълго лечение, физиотерапия и рехабилитация.Острият етап на травмата продължил от датата на увреждането – 15.05.2018г., поне до 27.07.2018г., като след проведеното 3 лечение тя продължавала да има силно ограничени и болезнени движения, в резултат на счупването на дясна раменна кост.За посочения период ползвала болничен отпуск, тъй като изобщо не била способна да работи професията си.Болките в раменната част и затрудненията в движенията продължили до края на м. септември 2018г.През периода на лечение приемала обезболяващи лекарства.И до днес при промяна на времето, резки движения, вдигане на тежко, ищцата изпитвала силни болки в раменната част.Ищцата твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като вредата се изразявала в причинена й телесна повреда в автобус на ответника на 15.05.2018г., в резултат на злополука във връзка с превоза.Налице била и причинна връзка между деянието и вредите, както и противоправност на деянието, тъй като ответникът носел отговорност за действията и бездействията на лицата, на които възложил извършването на превоза, както и за недостатъците на превозното средство.И тъй като отговорността при договора за автомобилен превоз е обективна, вината се презюмирала.

С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК искът се оспорва по основание и размер.Не е спорно, че дружеството е превозвач, осъществяващ обществен превоз на пътници, вкл. на 15.05.2018г. по вътрешноградска линия № 4, както и че на посочената дата е сключен валиден договор за превоз с ищцата, за което е издаден превозен билет, като превозът е извършван с автобус на дружеството м. „Мерцедес“, модел 0550 X, рег. №****.Не се оспорва и настъпването на инцидент по време на превоза, квалифициран от надлежните органи като трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО, както и наличието на отказ от страна на ЗАД „Армеец“ да изплати обезщетение по сключената застрахователна полица

№

BG/11/218000001606 от

08.01.2018г.Оспорват се твърденията на ищцата, че инцидентът е настъпил при рязко тръгване на автобуса от автобусната спирка на бензиностанция „****“ в гр. Карлово, вместо което се твърди, че инцидентът е настъпил при рязко спиране, наложило се поради обстоятелството, че лек автомобил е засякъл изненадващо пътя на автобуса при потеглянето му, като спирането било с цел предотвратяване на ПТП.

Третото лице-помагач също е оспорило наличието на вина от страна на водача на застрахования в дружеството автобус за настъпване на процесното събитие.Оспорени са и твърденията на ищцата, че е пострадала при рязко 4 потегляне на превозното средство, в което се е возила като пътник.В тази насока и третото лице-помагач поддържа, че тя е пострадала при рязко спиране, дължащо се на непозволена маневра на друг автомобил, водачът на който с действията си е засякъл тръгващия от спирката автобус.

Относно механизма на настъпване на увреждането, по отношение на който страните спорят, в първоинстанционното производство са изслушани първоначална и повторна съдебно-медицинска експертиза, авто-техническа експертиза, разпитани са свидетели.

По реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание ищцата е обяснила, че се е качила от средната врата на автобуса, купила си билет от контрольора и веднага, още преди тръгването на автобуса, както била на второто стъпало, посегнала и се хванала за дръжката на първа дясна седалка.Качвайки се на горното стъпало, за да влезе в салона на автобуса, същият потеглил, а ръката й останала на дръжката и паднала.След това хората в автобуса я вдигнали и я сложили на първата седалка, която била празна.Не помни какво е станало след това, защото загубила съзнание от болка.Свестила се една спирка преди да слезе.

В първоинстанционното производство е дал показания като свидетел Р.

П., който работел в ответното дружество до края на 2019г. като ***на автобус – вътрешноградски превози.Управлявал автобус по линиите Карлово – Сопот и си спомня за инцидента.Твърди, че по време на движение лека кола засякла пътя на автобуса и той натиснал спирачките, за да намали скоростта и да предотврати удара, след което продължил без да спира, като само намалил скоростта.От кондуктора накрая на курса разбрал, че има пострадало лице.Твърди, че не е имало викове.

Свидетелката Г. К. през периода 01.02. – 13.08.2018г. работила в ответното дружество като **** и обслужвала градския автобус по линия № *.Спомня си инцидента с пътничката, но твърди, че не е видяла точно как се е случило.В този момент тя била в задната част на автобуса и въвеждала лични данни за карта на друга пътничка, когато чула писък и се обърнала.Тогава видяла, че жената е паднала близо до задните стълби, а хората от автобуса й помогнали да стане.По думите й автобуса бил тръгнал, когато чула писъка, но не си спомня със сигурност.

Като свидетел е разпитан и Г. И., който е син на пострадалата.Същият е 5 посочил, че тя живее в гр. П., но работи в гр. К. и пътува всеки ден с автобус до там.След инцидента била в болничен отпуск за период от около два месеца и половина.Същия ден му се обадили по телефона и той отишъл да я вземе.Намерил я свита, тъй като ръката я боляла и била посиняла.От направената рентгенова снимка се установило, че ръката й е счупена и й сложили шина.Болките й били силни и пиела обезболяващи.Не можела да се обслужва сама и сестра му ходела да й помага в продължение на два месеца и повече.За храненето се опитвала да се справя с лявата ръка.Последно тази година ходила на рехабилитация в гр. С., тъй като ръката още я боляла.Преди това ходила на рехабилитация в гр. Д..

Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитана и С. Н., която работела в РС Карлово и познавала ищцата.В деня, когато станал инцидента с нея, св. Н. сутринта била пред сградата на съда и пиела кафе с колеги.Ищцата идвала от автобусната спирка и минала бързо покрай тях, без да ги поздрави, което й се сторило странно.Когато се качила при нея, видяла, че е пребледняла.Споделила й, че е паднала в автобуса и мислела, че си е извадила рамото.Помолила я да остане при нея, тъй като от болка не била на себе си.Държала си ръката плътно до тялото.Чакала сина й да дойде да я вземе.Впоследствие отсъствала от работа около два месеца и половина.Споделяла й, че трудно е преживяла случилото се, имала нужда от помощ за ежедневни неща.През зимата св. Н. забелязала, че ищцата трудно си сваля якето.Говорили си, че вече внимава в автобуса и има страх, когато се качва в него.