Решение № 22132 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22132 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110168491 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника A. И.

М. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, за които има издадена Заповед за изпълнение № 25528/09.09.2022 г. по чл 410 ГПК по ч.гр.д. № 46208/2022 г., а именно: 521.47 лева., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за м.05.2018 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ж.к.

***; 98.34 лева., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2019 г. – 02.08.2022 г.; 27.50 лева, представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.07.2019г. до м.04.2021г. и 5.31 лева – лихва за периода от 31.08.2019г. до 02.08.2022г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.08.2022 г./ до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на процесния топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.

Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия.

1

Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.

Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

Сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания за предявяване на настоящия иск. Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в издадената заповед за изпълнение.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. И. М., чрез назначения от съда особен представител адв. Ю. С., с който исковете се оспорват като недоказани и неоснователни. Твърди се, че по делото не се доказва притежаваното от ответника качество на потребител на топлинна енергия. Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалното им уважаване задължението да бъде разсрочено.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕППД не взема становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 46208/2022 г. по описа на СРС, 76 св, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже 2 положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти, сключен на 28.11.1968 г. се установява, че процесният имот е придобит от М. И.а И.. /л. 18/ От представените по делото удостоверение за наследници на купувача по сделката /л.17/ се установява, че неин единствен наследник по закон е дъщеря й А.Н.Г..

От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници на А.Н.Г. /л. 123/, починала през 2014 г. /т.е. преди началото на исковия период/, се установява, че неин единствен наследник по закон е синът й А. И. М. – ответник по настоящия иск.

С оглед на това, съдът намира за установено по делото, че в рамките на исковия период собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява ответникът А. И. М..

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, последният, като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът на ответника да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на 3 топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и на разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на сумата от 521.50 лева /т.е. повече от заявената цена на главния иск/

От приетата по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в рамките на исковия период не са извършени плащания от потребителя.

Предвид изложеното, съдът намира, че искът за главница за потребена топлинна енергия за сумата от 521.47 лева се явява изцяло основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 27.50 лв., поради което и този иск се явява изцяло основателен.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него 4 прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

В конкретния случай, установява се по делото от изготвената съдебносчетоводна експертиза, че размерът на дължимото обезщетение за забава възлиза на сумата от 99.80 лева, поради което съдът намира, че предявеният иск за сумата от 98.34 лева се явява изцяло основателен.

По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:

По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.

Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.