Определение № 313 от 26.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 24.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000236 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, образувано по частна жалба на „Агро Номер Едно“ ООД със седалище гр.Добрич срещу определение № 78 от 01.03.2023г. на Добрички окръжен съд по търг.дело № 23/23г., с което на основание чл.638 ал.3 от ТЗ съдът по несъстоятелността е разрешил на кредитора „Обединена Българска Банка“ АД да продължи индивидуалното принудително изпълнение по изп.дело № 20197370400687 на ЧСИ с рег.№ 737 по реализация на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти.

На основание т.6 от тълкувателно решение № 182017г. от 03.12.2018г. по тълк.дело № 1/2017г. на ОСТК определението по чл. 638 ал.3 от ТЗ не подлежи на обжалване.

Обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а ал.1 и ал.3 от ТЗ. В чл.613а ал.1 от ТЗ са изброени изчерпателно актовете (решения и определения), които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК.

1

По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване. Доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл.274 ал.1 от ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. По отношение на определението по чл.638 ал.3 от ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки. Независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл.638 ал.3 от ТЗ, не е налице и хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.

С оглед на така изложеното съдът намира, че настоящето производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.дело № 236/23г. по описа на Варненски апелативен съд, търговско отделение.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3