Решение № 3664 от 21.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3664 гр. Пловдив, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113973 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу З. Я. М., ЕГН **********, с адрес: ****, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 о т ЗЗД и чл. 86, ал. 1 о т ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата З. Я. М. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД следните суми: 990,82 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.12.2020 г. – 09.02.2024 г. за обект на потребление, находящ се в ***и 107,53 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 28.02.2021 г. – 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед ****г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 4784/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирала в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб. № *** Посочва се, че ответницата З. М. е подала заявление с вх. № *** г. за промяна на партида, с приложено 1 удостоверение за наследници на нейния наследодател, който бил титуляр на партидата. Същата подала и декларация, в която заявила партидата да се води само на нейно име. Сочи се, че отношенията между дружеството и неговите клиенти се уреждали от публично известни Общи условия. Твърди се, че за периода 04.12.2020 г. – 09.02.2024 г. отчетът в имота на потребителя, находящ се в гр. Пловдив, ул****е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото дружество – при условията на липсващо измервателно средство. Предвид липсата на измервателно устройство било начислявано количество вода за двама обитатели по 5 куб.м (общо 10 куб.м). Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията за заплащане на потребените в имота услуги за периода 04.12.2020 г. – 09.02.2024 г., равняващи се на сумата в общ размер на 990,82 лв. , за които са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Претендира се и мораторна лихва в размер от 107,53 лева за периода 28.02.2021 г. – 31.01.2024 г., начислена върху главницата. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Било образувано ч.гр.д. № 4784/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр.с. , по което била издадена Заповед *****. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за претендираните суми, ведно с разноски – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК , поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 о т ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител адв. С. Х., в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Инвокира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. В тази връзка твърди, че задълженията за водоснабдяване и канализация са периодични такива и за тях се прилага кратката тригодишна погасителна давност. На следващо място, посочва, че в исковата молба са изложени бланкетни твърдения за липса на измервателно устройство в имота, които според ответната страна не се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Излага, че не става ясно на какво основание точно ищцовото дружество твърди, че измервателно устройство липсва. Поддържа, че не са налице доказателства за това ищецът да е уведомявал ответницата за това обстоятелство чрез даване на предписание вследствие на осъществени от представители на ищеца проверки на място. Твърди, че не е ясно и защо ищецът е начислявал служебно стойности за двама обитатели (общо 10 куб.м вода на месец). Сочи, че представеният по делото карнет е нередовно воден и 2 не отговаря на законовите изисквания, доколкото отчитането на потребените количества вода следвало да се установи от ищеца в присъствие и чрез подписване на карнета от страна на потребителя. Поддържа, че клаузите от Общите условия на ищцовото дружество, уреждащи служебното начисляване на стойности, се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и като такива не обвързват ответницата.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, в случай че същото надвишава минимално предвидения размер.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове :

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГП. Видно от приложеното ч.гр.д. № 4784/2024 г. по описа на Районен- съд Пловдив, IV бр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу З. Я. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжникапо реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл.

154, ал. 1 от ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през процесния период от време; че ответникът е потребител (собственик или позвател на водоснабдения имот) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ****че ищецът е изправна страна по договора (че е доставил съответното количество вода и същото е надлежно измерено, отчетено и фактурирано); твърденията си за начина на отчитане на консумираните ВиК услуги и размера на начислените в тази връзка суми; липсата на водомер в 3 процесния обект.

За уважаване на акцесорния иск за мораторно обезщетение в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника, както и размера на дължимата мораторна лихва за посочения в исковата молба период.

Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от действащата Наредба ***, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответницата има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Според чл. 3 от Наредба ****, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Легално определение за понятието „потребител“ е дадено и в пар. 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Следователно налага се правния извод, че „потребител“ на ВиК услуга може да бъде само лице, което е притежател на вещни права вещно право на собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот.

П о делото е представено Заявление от ***. за промяна на партида, депозирано от ответницата З. Я. М. по отношение на процесния имот, находящ се в гр.***, ул. ****. Същото е входирано под вх. № ****г. при ищцовото дружество и в него З. Я. М. е декларирала, че е собственик на процесния водоснабден обект, находящ се в гр.****, в качеството си на наследник на титуляра на партидата, както и че в имота живее един човек – „бр. живущи – 1“. С посоченото заявление ответницата е изразила изрично желание да бъде вписана като единствен титуляр на партидата на процесния водоснабден имот.

Видно от представената от ответницата Декларация по чл. 59, ал. 3/чл.

62, ал. 2 от ОУ от ****г., същата е декларирала, че останалите наследници отсъстват, поради което не могат да сключат споразумение по чл. 62, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора. Така представените Заявление от ***. и Декларация по чл. 59, ал. 3/чл. 62, ал. 2 от ОУ от ***. не са оспорени досежно тяхната автентичност в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 от 4

ГПК.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответницата, в качеството си на съсобственик на процесния недвижим имот, има качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено правоотношение.

Обстоятелството, че ответницата е съсобственик на процесния водоснабден обект, а не изключителен негов собственик, не рефлектира върху надлежното възникване на продажбеното правоотношение.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № ***г., като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД потребителят е обвързан от Общите условия на дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от **** г. в срок от 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са наведени подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.