Решение № 2438 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20253110111502 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от К. Н. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, срещу „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, бизнес център „България“, с която са предявени субективно съединени искове, както следва:

- за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437 да заплати на ищеца сумата от 30 лева, представляваща дадена без основание сума по недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договор за потребителски кредит № 2372958/07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.10.2025 г., датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното погасяване на сумата;

- за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899 да заплати на ищеца сумата от 115.59 лева /след допуснато изменение в размер на претенцията/, представляваща дадена без основание по недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.10.2025 г., датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното погасяване на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.04.2021 г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит №2372958 с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който е получил кредит в размер на 1 000 лева, с цел рефинансиране. Съгласно чл.4 от посочения договор, за обезпечение по 1 кредитно отношение е учредено поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.

Посочено е, че обезпечителният договор е сключен на същата дата, за което е заплатена такса в размер на 800 лева. Ищецът твърди, че за погасяване на задълженията по главното облигационно отношение е платил 1030 лева, а по договора за поръчителство 140 лева. Поддържа, че сключеният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Намира, че последният не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, тъй като е налице неяснота от какви компоненти се формира ГПР, какъв е неговия математически алгоритъм, дали в последния е предвидена стойността на неустойката. Счита, че липсата на яснота води до риска кредиторът да кумулира компоненти, което обуславя завишаването на дължимата цена. Сочи още, че е налице и нарушение на нормата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, тъй като част от стойността на ГПР е следвало да бъде таксата за поръчителство, която се претендира чрез договора за поръчителство. Счита, че същата е следвало да бъде предвидена в ГПР, тъй като е свързана с управлението на кредита, респ. e пряко свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Посочва още, че двете търговски дружества са свързани, тъй като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Счита, че по този начин печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършената търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ АД, с което се постига заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед на изложеното поддържа, че с договора за поръчителство не се цели обезпечаване на договора за кредит, а постигане на допълнително оскъпяване.

В исковата молба се поддържа и недействителност на договора за поръчителство, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Ищецът счита, че накърняването на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, формулиран изрично или проведен чрез създаването на конкретни разпоредби. Намира, че такъв принцип е този на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поддържа, че в настоящия случай е налице именно значителна нееквивалентност на престациите, тъй като чрез договора за поръчителство се претендира допълнителна сума, която е над 70% от сумата по отпуснатия кредит. Наред с това, счита, че клиентът не е получил насрещна престация за сключения обезпечителен договор. Нещо повече бил е заставен да го сключи и то с предварително избрано търговско дружество. Допълва, че договорът е нищожен, поради заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като неговата стойност е следвало да намери отражение в тази на ГПР, а наред с това чрез свързаността на търговски дружества, се постига скрита печалба за кредитора. Счита още, че договорът за поръчителство е недействителен на основание чл. 143, ал.1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията добросъвестност, справедливост, респ. води до неравновесие в правата на страните.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него иска като неоснователен. Не оспорва изложените в исковата молба фактически 2 обстоятелства по повод на сключените договори, а така още твърдението за предсрочно погасяване на задължението. Излага, че сключеният договор за поръчителство по съществото си е договор за поръчка, съгласно нормата на чл. 280 от ЗЗД, който има за цел да гарантира поетото задължение към кредитора. Поддържа, че възнаграждението за поръчителя всъщност отговаря на предоставената услуга, както и на поетия риск. Ответникът описва подробно механизма на сключване на договора за кредит, респ. на договора за поръчителство. Поддържа, че поръчителството е единствено възможност, но не и задължение, обуславящо получаването на кредита. Сочи, че отказът от използването на обезпечението, не би променило начина на оценка и одобрение на кредитното искане, още по-малко са обвързани с размера на отпускания кредит. С оглед на изложеното намира, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Освен това счита, че разходът не е бил предварително известен за кредитора, тъй като той възниква след сключването на договора за кредит. От друга страна намира, че сключването на договор за поръчителство не може да бъде квалифицирано като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. Поддържа че информацията свързана с договора за поръчителство е ясна, разбираема, в това число в частта за паричните задължения, доколкото дължимото възнаграждение е посочено. В този смисъл намира, че са използвани конкретни и еднозначни термини, които не биха затруднили средния потребител да се ориентира в текста и да разбере какво е неговото задължение както към кредитодателя, така и към поръчителя. Излага и становище, че не е налице „скрито оскъпяване“ на задължението само поради обстоятелството, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани търговски дружества.

Сочи, че същите всъщност са самостоятелни правни субекти, със самостоятелно имущество и предмет на дейност. В допълнение посочва, че възможността клиента да погасява задължението към „Ай Тръст“ ЕООД, чрез сметка на „Кредисимо“ ЕАД, не прави последния титуляр на сумата. Сочи, че дружеството получава само сумата от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД.

В законоустановения срок е депозиран отговор на искова молба и от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който предявеният срещу него иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства по повод на сключените договори, а така още твърдението за предсрочно погасяване на задължението. Намира, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Сочи, че в приложение № 1 към него, по ясен начин е посочен ГПР, както и че допусканията, от които е формиран са посочени в общите условия.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че в размера на последния не е включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че единственият разход, който е предвиден в ГПР е този за възнаградителна лихва. Така защото разходът не отговаря на изискванията на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като не е задължително условие за сключване на договора за кредит. В подкрепа на последното посочва текста на раздел III, т. 12 от договора, съгласно който използването на обезпечение е право, но не и задължение за клиента, така още чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от договора. В продължение сочи, че предоставянето на обезпечен или необезпечен кредит не се реализира по различна процедура.

3

Нещо повече, пред клиента, съгласно т. 13 от приложимите общи условия, стои възможността чрез телефонен разговор да се откаже от използването на обезпечението. От друга страна намира, че към момента на сключване на договора за кредит, кредиторът не би могъл да знае за допълнителния разход свързан с поръчителството. Така защото сключването на последния е последващо събитие, по което „Кредисимо“ ЕАД не е страна и не би могъл да предвиди какво би било дължимото задължение. Подробно разяснява, че сключването на двата договора се извършва в две различни платформи, които не са обвързани помежду си. В този контекст не оспорва свързаността на двете дружества-кредитор и поръчител, но подчертава, че това не изменя обстоятелството, че двете имат самостоятелна правосубектност. Наред с изложеното ответникът поддържа, че всъщност договорът за поръчителство има характера на поръчка, поради което не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Сочи, че „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на ищеца възложените от него действия, както и да отговаря пред кредитора солидарно с него за изпълнение на всички задължения по договора за кредит, както и за последиците от неизпълнението на задължението по него.

Намира, че дори и да бъде споделена тезата на ищеца за свързаност между двете дружества, то това може да доведе единствено до нищожност на клаузата за такса за поръчителството, но не и до недействителност на самите договори. От друга страна счита, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е недействителен, то последното не следва да влече недействителност на договора за кредит.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответниците не изпращат представител и не изразяват становище в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от представения договор и приложения към него погасителен план, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2372958/07.04.2021 г., по силата на който ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ищеца кредит от 1000 лева със срок за погасяване 13 месеца и месечна вноска в размер на 88.37 лева.

Съгласно чл.4 от процесния договор, кредитополучателят има избор да сключи или не договора, използвайки обезпечение. В случай, че иска да сключи обезпечен кредит, то видно от договора, последният има избор само измежду банкова гаранция и поръчителство. Последното чрез сключване на договор с доверено на кредитора търговско дружество в рамките на 48 часа от подаване на заявление за кандидатстване за кредит. Изрично е посочено, че в случай, че бъде одобрено обезпечението, в срок от 24 часа, бива окончателно разгледано искането за сключването на договора за кредит. Съгласно представения по делото погасителен план общо дължимата сума по кредита е в размер на 1148.81 лева, при приложим лихвен процент от 24.52 % и ГПР24.47 %. В последния изрично фигурира текст, съгласно който допусканията в ГПР са разписани в общите условия, като в тях са развити различни хипотези на редовно или забавено погасяването на кредитното задължение.