Решение № 60 от 27.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2083/2021
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 27.01.2022
- В сила
- 27.01.2022
- Състав
- Мирослава Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 244, ал.1 · Търговски закон
- чл. 247а, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 252 · Търговски закон
- чл. 252, ал.1, т.4 · Търговски закон
- чл. 252, ал. 1, т. 5 · Търговски закон
- чл. 252, ал.1 т.6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100902083 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 252, ал.1, т.4 от ТЗ.
Ищецът С.Г.П. твърди, че съгласно получено уведомление от НАП, чистата стойност на имуществото на ответното търговско дружество „СД Л.“ АД е спаднала под размера на вписания капитал и в срок от една година ОС не е взело решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване на дружеството. Наред с това се изтъква, че управителят К.Д. е бил заличен на 14.12.2006г., а мандатът на СД е изтекъл на 01.11.2018г., т.е. е налице бездействие в продължение на повече от шест месеца, като е налице несъответствие с разпоредбата на чл. 244, ал.1 от ТЗ. Предвид горното претендира да се постанови решение, с което да се постанови прекратяване на дружеството и ликвидация. В хода на производството поддържа иска чрез прокурор Стоев.
Ответникът „СД Л.“ АД, призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК,във връзка с ал.4 на същата разпоредба, като на актуалния адрес по седалище по ТР е залепено уведомление на 13.12.2021г., не е подал отговор на ИМ и не изразява становище по иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от справка по партидата на дружеството по публичния ТР, последните по вписания състав на Съвета на директорите на ответното дружество са вписани на 14.12.2016г., когато като член и представляващ е заличен К.П.Д. и са останали двама вписани членове на СД – Я.С. и П.М.К.. Съдът констатира, че г-н К. двукратно е заявявал заличаването си като член на СД, но е постановен отказ на АВ. Към настоящия момент и след заличаването на г-н К.Д. с вписване под № 20161214150233, съставът на Съвета на 1 директорите на ответното дружество не е попълнен, а съгласно отразеното мандатът му е бил до 01.11.2018г.
Съгласно уведомлението от НАП до СГП ответното дружество има неуредени публични задължения в общ размер на 396 355,11 лв., от които 208 368,60 лв. – главница и 187 966,51 лв., лихва, начислена към 19.08.2021г. Съгласно отразеното и приложената справка за данъчни задължения същите са по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ за период от 2013г.2014г. и 2015г.
Към молбата е представена справка за проучено имуществено състояние от АНП по чл. 212 от ДОПК към 30.03.2021г., в която се сочи, че няма данни за декларирани недвижими имоти, има едно декларирано МПС – бракувано съгласно описаното удостоверение от 04 РУП на СДВР. Отразено е относно проверка на други активи, както и банкови сметки, като само в една от банките са открити суми, които са запорирани от НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Прокурорът е активно легитимиран като ищец съгласно изричната разпоредба на чл.
252 от ТЗ да претендира по предявения конститутивен иск прекратяване на акционерното дружество при наличие на законоустановените предпоставки, които в конкретния случай се изразяват в неконституиране на задължителни дружествени органи поради спадане на броя на членовете на СД на ответното АД под законоустановения минимум в продължение на повече от шест месеца. От декември 2016г. съставът на Съвета на директорите на ответното акционерно дружество е под минималния и не са взети мерки за попълването му, като бездействието от страна на АД е продължило много повече от законово изискуемия срок от шест месеца, а именно повече от пет години. Предвид горното съдът намира, че от данните по делото безспорно се установява, че е налице хипотезата на чл. 252, ал.1 т.6 от ТЗ, а именно в продължение на повече от шест месеца, броят на членовете на Съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, а същият съгласно чл. 244, ал.1 изр.2 от ТЗ се състои най-малко от три лица. Очевидно е, че от края на 2016г. СД на ответното АД е в състав от две лица, като и на другите двама членове е изтекъл мандата, налице е бездействие, което следва да бъде санкционирано с прекратяване на ответното АД.
В исковата молба СГП се позовава и на второ основание за прекратяване по чл. 252 от ТЗ, а именно това по т.5, съгласно която дружеството се прекратява, когато чистата стойност на имуществото му по чл. 247а, ал.2 спадне под размера на вписания капитал, ако в срок една година Общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване. В случая видно от обявеното в ТР ответното АД е с обявен капитал от 200 000 лв., организиран в поименни акции всяка с номинална стойност 1 лв., като е отразено, че капиталът е внесен. Както постановява и ВКС в решението си по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №233/03.04.2019г. по т.д.№ 412/2018г., Първо ТО и др., единственото правно основание за прекратяване на акционерно дружество по чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ е спадане чистата стойност на имуществото му по чл. 247а, ал. 2 ТЗ под размера на вписания капитал. Решение на ОСА, за намаление на капитала, преобразуване или 2 прекратяване на акционерното дружество, с което се преодолява основанието по чл. 252, ал.
1, т. 5 пр. първо ТЗ, следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иска с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 5 вр. с т. 4 ТЗ, ако бъде взето в хода на висящото производство по този иск и следователно след изтичане на едногодишния срок, съгласно чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. второ ТЗ. В случая ответникът в ТР е обявил последно ГФО на дружеството към 31.12.2011г., скъставен на 01.03.2012г., подписан от съставителя М.С. и К.Д.- управител, като в същия стойността на актива на дружеството е общо 2789 хил.лв., от които само за група В – вземания – стойността е 1356 хил.лв. Отразените задължения в пасива – група В са общо 2362 хил.лв., от които краткосрочни – до 1 година – 230 хил.лв. При съобразяване на общата стойност на активите и пасивите по този последен баланс се получава разлика над 200 хил.лв. / 2789 -2362 = 427 хил.лв., т.е. цялата стойност на имуществото на дружеството превишава пасивите му с горепосочената сума, която е над размера на вписания капитал. Съдът намира, че въпреки представените от НАП документи, от които е видно, че дружеството има публични задължения в описаните размери, за които е наложен запор върху открити суми по банкова сметка, както и проверката, че няма недвижими имоти и други активи, подлежащи на регистрация, освен едно бракувано МПС, то горното не установява по безспорен и несъмнен начин, че чистата стойност на имуществото на ответното дружество превишава неговия капитал. Към имуществото на едно търговско дружество се причисляват освен ДМА, така и неговите текущи активи, а именно вземания –напр. от съконтрахенти. Няма данни какви и колко са вземанията на ответника към момента, за който се отнася и твърди изискумостта на публичните вземания, за да се приеме, че липсата на недвижими имоти и други установени от НАП активи сочи на извод за превишаване на чистата стойност на имуществото над записания капитал. Както е посочено по данни от последния счетоводен баланс дружеството има вземания в размер на 1356 хил. лв. и същите в значителна стойност превишават задълженията към НАП, които са в общ размер на 396 355,11 лв. или 396 хил.лв. Дори и при алтернативен баланс, в който към последните данни по счетоводен баланс на ответника да се добавят изискуемите публични задължения към НАП в размер на 396 хил. лв., и при отчитане на осчетоводените данъчни задължения, които са 212 хил. лв. в този момент, то не се получава разлика, която да надхвърля размера на внесения капитал от 200 000 лв. По този иск ищецът е този, които носи доказателствената тежест и следва при пълно и главно доказване да установи твърденията си, че чистата стойност на имуществото на ответника е спаднала под размера на записания капитал и е налице повече от една година бездействие на органите на дружеството. Установяването на горното изисква обоснован и пълен анализ на финансовото състояние на дружеството чрез съответните специални знания и проучване на счетоводни документи, а именно чрез експертно заключение, а само твърденията на НАП, отразени в писмото, дори и да показват, че няма събираемост на публичните задължения на дружеството, не установяват горната предпоставка на закона. Ето защо второто сочено основание е недоказано, но доколкото се установи, че броя на членовете на СД на ответното дружество е под изискуемия минимум повече от шест месеца, същото следва да бъде прекратено.
3
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на СГС дължимата държавна такса по делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иска на С.Г.П. на основание чл. 252, ал.1, т.6 от ТЗ във връзка с т.4, ответното акционерно дружество „СД Л.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, р-н Средец, ул. „*******
ОТКРИВА производство по ликвидация на дружеството.
ОСЪЖДА „СД Л.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, р-н Средец, ул. „******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес – гр.
София, бул.*******, сумата от 50 лв. / петдесет лева/ - държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за обявяване на откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4