Решение № 4165 от 20.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4165 гр. Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110105159 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба, с която от С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу „Е*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че за ответника не съществува право на принудително изпълнение срещу ищеца, поради погасяването по давност на вземания в общ размер на сумата от 12 101,65 лв. /дванадесет хиляди сто и един лева и шестдесет и пет стотинки/, включваща 9 907,82 лв. главница, 968,04 лв. договорна лихва, 625,65 лв. наказателна лихва и 600,04 лв. разноски, обективирани в изпълнителен лист от 12.05.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 2973/2008 г. на ВРС, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът С. Д. С. твърди, че предвид неизпълнение на задълженията му по правоотношение с „*“ ЕАД по договор за кредит, през 2008 г. банката се е снабдила с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2973/2008 г. на ВРС, след което е попада молба за образуване на изп.д. № 179/2008 г. по описа на ЧСИ * по което ответникът през 2010 г. е конституиран на мястото на първоначалния взискател, като сочи, че последното валидно извършено изпълнително действие по това дело, което е прекъснало теченето на погасителната давност спрямо него, е било на 20.02.2017 г., когато съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя му. Излага, че с разпореждане на съдебния изпълнител от 16.04.2020 г. изпълнителното дело е прекратено, като за него е налице правен интерес да установи спрямо ответника, че за последния не съществува право на принудително изпълнение за процесното вземане по изпълнителния лист, поради погасяването му по давност. Моли съда за решение в този смисъл и присъждане на разноските по делото. С допълнителна молба уточнява, че от страна на ответника са налице опити за извънсъдебно събиране на вземането, чрез звънене на мобилния номер на ищеца, изпращане на кратки съобщения и др.

Ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим. Не оспорва, че е изтекла давността по отношение на вземането и е погасено правото на принудително събиране. Твърди, че не е предприемал действия, с които да 1 засегне правната или материалната сфера на ищеца. Счита, че не е дал повод за образуване на делото. В евентуалност, по същество признава иска, като не оспорва, че за него не съществува право на принудително изпълнение за процесното вземане.

С допълнителна молба ищецът С. Д. С. моли за решение при условията на признание на иска и за присъждане на сторените разноски за държавна такса.

С молба преди съдебно заседание ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска.

С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа признанието на иска и твърди, че не е дал повод за образуване на делото.

Съдът е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника. Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен. Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат.

Предвид признанието на иска и с оглед на това, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, то разноските следва да се възложат в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът изрично е указал на ищеца с доклада по делото, че не сочи доказателства за това, че ответникът е дал причина за образуване на делото и го е предупредил, че ако не представи такива, ще възложи разноските в негова тежест. Не бяха представени доказателства по делото, че ответникът е претендирал от ищеца процесната сума след прекратяване на изпълнителното дело. В този смисъл и ответникът не е дал повод за образуване на делото и заплатената от ищеца държавна такса в размер на 484,06 лв. остава в тежест на последния. Самото съществуване и държане на изпълнителния лист от страна на ответника поражда правен интерес за ищеца да търси защита, съобразно практиката на ВКС, но не и право да претендира разноски, след като ответникът не спори извънсъдебно, че вземането е погасено по давност и че за него не съществува право на принудително изпълнение

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, и „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, че за ответника „*“ ЕООД не съществува право на принудително изпълнение срещу ищеца С.

Д. С., поради погасяването по давност на вземания в общ размер на сумата от 12 101,65 лв.

/дванадесет хиляди сто и един лева и шестдесет и пет стотинки/, включваща 9 907,82 лв. главница, 968,04 лв. договорна лихва, 625,65 лв. наказателна лихва и 600,04 лв. разноски, обективирани в изпълнителен лист от 12.05.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 2973/2008 г. на ВРС, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2