Решение № 927 от 04.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Казанлък, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510101923 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Б. И. К., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез пълномощника адв. М. Т. Старозагорска адвокатска колегия, съдебен адрес: **********, против Застрахователна компания „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от **********. Ищецът твърди, че е собственик на следното МПС - лек автомобил марка: „**********“, модел: „**********“, с рег. № **********. В тази връзка на 12.04.2025 г. около 13:30 ч. паркирал МПС-то на обособен паркинг, находящ се в **********, за да си свърши лична работа. Когато се върнал установил, че автомобилът му е претърпял ПТП по цялата дясна част.

С оглед на горното виновният водач - Г. М., който не бил напуснал мястото на инцидента, обяснил, че е виновен, тъй като не преценил добре габаритите на управляваното от него МПС, вследствие на което при извършваната от него маневра - движение на заден ход е нанесъл имуществени вреди. От своя ищецът страна незабавно се обадил на тел. 112 и компетентните органи на ОД на МВР - гр. Стара Загора, РУ-Казанлък се отзовали на подадения сигнал и разпитали страните. На въпроса дали има спор относно вината, водачът на лекия автомобил марка: „**********“, модел: „**********“, с рег. № ********** - Г. М. обяснил, че е виновен и подробно описал горепосочения механизъм. Служителите на ОД на МВР - гр. Стара Загора, РУ-Казанлък ги посъветвали да попълнят двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, който добросъвестно попълнили. Докато попълвали документа служителите на РУ-Казанлък направили снимки на 1 увредените детайли. Тъй като управляваното от виновния водач МПС имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответното Застрахователна компания „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, с полица № **********, която покривала настъпилото застрахователно събитие, позвънил до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП и предоставил всички необходими документи, които били изискани. В тази връзка, бил извършен оглед на собствения на ищеца лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизмът на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - Д.С., бил съставен Протокол № ********** за извършен оглед на МПС. Във въпросния документ се установили конкретните имуществени вреди по отношение на автомобила, както и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под № ********** и ищецът бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Видно от изготвения от страна на представител на ответника опис на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на лекия автомобил на ищеца, били както следва: 1. Предна броня - със степен на увреждане - боя; 2. Корпус стр. огледало д. - със степен на увреждане - подмяна + боя; 3. Врата предна дясна - със степен на увреждане боя; 4. Врата задна дясна - със степен на увреждане - ремонт лек + боя; 5.

Калник заден десен - със степен на увреждане -ремонт лек + боя; 6.

Облицовка задна броня - със степен на увреждане – боя. Твърди, че в следствие на гореизложеното получил обезщетение сумата в размер на 243,98 лева от ответника - Застрахователна компания „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049. Тъй като горепосочената сума не отговаряла на реално претърпените от ищеца имуществени вреди на собственото му МПС с рег. № **********, подал жалба на основание чл. 108, ал. 6 от КЗ, като поискал да му бъде доплатена реално дължимата сума. За съжаление получил имейл-отказ от ответника. Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.

За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Т.е. ще се дължи пазарната стойност на увреденото 2 имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.

432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователна компания „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от **********, да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 657,02 лева, след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал.1 от ГПК, за претърпени имуществени вреди, за застрахователно събитие – ПТП от 12.04.2025 г. за МПС, с марка „********** **********Д“, с рег. № **********, както следва: корпус странично огледало дясно - подмяна + боя, предна дясна врата - боя, задна дясна врата - ремонт лек + боя и заден десен калник - ремонт лек + боя, облицовка задна броня боя ведно със законната лихва, както следва: за сумата от 500,00 лева, законната лихва от 05.08.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на задължението и за разликата над 500,00 лева до 657,02 лева, законната лихва от 27.11.2025 г. – датата на предприетото изменение на иска до датата на окончателното изплащане на задължението.

От общата сума на претърпените имуществени вреди от ищеца следвало да се извади сумата от 243,98 лева, която е безспорно платена от ответника. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя следната банкова сметка: **********.

Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и претендираните от страна на ищеца вреди. Счита, че описаните от страна на ищеца в исковата молба вреди по лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********, не са в резултат на настъпилото ПТП на дата 12.04.2025 г., в **********. Именно вредите по предна броня, корпус странично дясно огледало, врата предна дясна, калник заден десен, облицовка задна броня и врата задна дясна, не кореспондирали на механизма на настъпване на процесното събитие. С оглед на изложеното, заявява, че оспорва претенцията на ищеца в тази част и твърди, че не дължи претендираното от негова страна застрахователно обезщетение. Твърди, че в тежест на ищеца да докаже наличието на причинна връзка между процесното събитие и настъпилите вреди. Счита, че не дължи застрахователно обезщетение, доколкото претендираните от страна на ищеца вреди са настъпили в резултат от друго събитие или събития преди датата на настъпването на процесното ПТП - 12.04.2025 г. При извършването на оглед на двата автомобила от страна на експерти на ответното дружество и съпоставянето на вредите по тях, и съобразяване с описания в изготвения протокол за ПТП механизъм, било установено, че претендираните от ищеца вреди нямало как да настъпят в резултат на процесното събитие. В случай, че лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ********** 3 е бил причинителя на описаните от ищеца вреди, то същите биха били различни по вид, степен и височина, в сравнение с претендираните. Видно от изготвения снимков материал по образуваната преписка, най-издаденият детайл на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ********** (както на предната, така и на задната броня) бил на височина около 50 см., като в настоящия случай не се намирали съответни щети по лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********, които да отговарят тази височина. След съпоставка на уврежданията по двете МПС, силата, посоката, височината на удара, съответствието на щетите и други било установено, че констатираните увреждания изключвали възможността да са настъпили при описания в Протокол за ПТП механизъм на събитието. В зоната на удара, в която би трябвало лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********“ да е ударил собствения на ищеца лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********, не се наблюдавали увреждания съответстващи на описания в исковата молба начин на настъпването на събитието. От друга страна, от следите оставени по уврежданията на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“ можело да се установи, че същите са настъпили в резултат от съприкосновение с друг вид обект (различен от МПС) с абразивна повърхност като бордюр, колона, стена и др. Оспорва претендирания от страна на ищеца размер на застрахователното обезщетение.

Сочи, че съгласно чл. 386, ал. 2, КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди, вследствие на събитието.

За заплащане на застрахователно обезщетение, следвало да се определи стойността на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата. В тази връзка намира, че претендираните от ищеца стойности на увредените части и материали, количеството труд, както и цената на сервизния час надвишават обичайните пазарни такива. Счита за известно на съда, че понятието „средни пазарни цени” означава усреднените цени, определени на свободния пазар за този вид услуги, при съобразяване на няколко алтернативни и независими източника. В настоящия случай, на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 243,98 лв. на дата 23.04.2025 г., преди датата на завеждането на настоящото производството, което се потвърждавало и от описаното от страна на ищеца в исковата молба. С писмо от 22.05.2025 г. от страна на ответното дружество е бил представен отговор на отправено от страна на ищеца възражение по отношение на изплатеното обезщетение, в което било посочено, че в размера на обезщетението е включена сумата за възстановяване на предна дясна врата и частично (50%) за задна дясна врата, поради факта, че детайлът бил за боядисване преди ПТП. Твърди, че неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва. В случай, че се претендират разноски от страна на ищеца - счита, че същите не следва да бъдат присъждани, доколкото ответното дружество не е 4 дало повод за завеждане на делото. Счита, че не са налице обстоятелствата за претендиране на адвокатско възнаграждение, доколкото не се представяли доказателства за заплатено такова, както и не бил представен по делото договор за правна помощ и съдействие, като в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове и да присъди на „Дженерали Застраховане” АД направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.