Решение № 513 от 29.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Стара Загора, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530100254 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка със ЗПК за обявяване нищожност на клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение в размер на 1112,01лв. и на клаузата за неустойка за забава в размер на 250,00лв. по Договор за паричен заем №.......г. съединени с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 1362,00лв., представляваща неоснователно заплатена неустойка по процесния договор.

Исковете са предявени от Е. А. И. от гр.Стара Загора срещу „Сити Кеш“ ООД гр.София. С исковата молба се твърди, че на 16.11.2021г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем №... за сумата 1000,00лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 49,63%. Съгласно договора, ищцата следвало да предостави обезпечение - баннкова гаранция или поръчител, като при неизпълнение на условията визирани него, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1112,01лв., изплащана разсрочено заедно с погасителната вноска. Освен това била предвидена и неустойка за забава в размер на 25% от заемната сума или 250,00лв. Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, като издължила договорените суми на месечни вноски, общо в размер на 2600,00лв.

Ищцата счита, че клаузите от договора, регламентиращи заплащане на неустойки са нищожни, поради противоречие със закона – чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от 1 неизпълнението и при спазване на критериите, заложени в т.3 от Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС по тълк.дело №1/2009г. По силата на чл.92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, като можела да има и санкционна функция.

Предвидената неустойка в размер на 1112,01лв. за непредставяне на обезпечение била загубила присъщата си обезщетителна функция, доколкото тя била близо в по-голям размер от заемната сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Тя водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Неустойката за забава от своя страна била уговорена наред със заплащането на мораторна лихва. Клаузите за неустойка не били индивидуално уговорени, и съответно неравноправни. Те противоречали на добрите нрави и били в разрез с принципа за добросъвестност, създавали значително неравновесие в отношенията между страните. В конкретния договор били предвидени ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение. Явно било, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като бил поставил ограничения и бил дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - три дни след сключване на договора. На практика клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката се кумулирала към погасителните вноски като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатявала неоснователно. Ищцата заплатила посочените неустойки, които били включени в погасителния план. Счита обаче, че поради нищожност на съответните клаузи, не дължи същите и сумите следва да й бъдат върнати от ответника.

Ищцата моли съда да прогласи за недействителна клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение в размер на 1112,01лв. и на клаузата за неустойка за забава в размер на 250,00лв. по Договор за паричен заем №.......г. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1362,00лв., представляваща заплатена без основание сума за неустойка по Договор за паричен заем №......г. Претендира разноските по делото.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове. Неоснователни били претенциите на ищеца за обявяване недействителността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, нарушаваща договорното равноправие между страните и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, както и за връщане на платени суми по договора. Клаузите на Договор за паричен заем №.....г. били съобразени с всички изисквания на ЗПК, по отношение на формирането на ГПР били спазени всички закрепени в ЗПК изисквания.

2

Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Той бил сбор от разходите, които представлявали цената за предоставената на потребителя услуга, а неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор, като двете понятия не бивало да се смесват, те нямали обща правна характеристика и функция. Разходите, които се включвали в ГПР били такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлявала лихва и главница към всеки един падеж. Неверни били твърденията, че неустойката представлявала добавка към възнаградителната лихва. Обстоятелството, че страните договорили неустойката да бъде изплащана на части с падежите по договора не водело до превръщането й в лихва. Тази уговорка била изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределяла задължението му във времето с падежни дати същите, като за главница и лихва. С индивидуално уговорените параметри по договора потребителят е бил наясно предварително и е имал възможността да се откаже без каквито и да било последици за него, както още при сключване на договора, така и след това. Неоснователни били и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. ЗПК предвиждал единствено административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си и липсата й не можела да бъде нищожност на клауза, с която се уговаряла неустойка. Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си обезпечение.

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки, и е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК без никакви други отрицателни последици. Очевидно било с оглед процесуалното поведение на ищеца, че той е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент и била с фиксирани параметри за срока на договора и противоречие с добрите нрави не били налице. От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност следвало и неоснователност на иска за връщане на даденото по клаузата за неустойка, поради което в полза на кредитодателя било налице валидно правно основание да получава и задържи плащанията по договора.

Моли съдът да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

От изявленията на страните и представените по делото писмени доказателства /извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем №....г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/ съдът намира за безспорно, че между ищцата Е. А. И. и ответното дружество „Сити Кеш“ ООД е бил сключен договор за паричен заем №.....г. От представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити се установява, че с горепосочения договор ответното дружество е предоставило на ищцата сума в размер на 1000,00лв. за срок от 10 месеца, която сума ищцата се е задължила да върне при определен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите 48,41%.

Видно от Приходен касов ордер №3124201 от 15.04.2022г., на същата дата, ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 50,00лв. Видно от разписка №0300023754195898/07.11.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300023222279324/13.09.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 100,00лв.

Видно от разписка №0300022593865802/09.07.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300022266599514/06.06.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300021978702564/07.05.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 100,00лв.

Видно от разписка №0300021690915429/05.04.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300021474288548/13.03.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300021288825733/23.02.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 100,00лв.

Видно от разписка №0300020816242262/05.01.2024г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300020275551690/08.11.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на

100,00лв.

Видно от разписка

№0300019975899508/06.10.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество, сумата в размер на

100,00 лева;

Видно от разписка

№0300019817508762/19.09.2023 г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300019413999977/04.08.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 100,00лв.

Видно от разписка №030001882597690/05.06.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 100,00лв. Видно от разписка №0300018615057204/03.05.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на

100,00лв.

Видно от разписка

4

№0300018388013756/07.04.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на

100,00лв.

Видно от разписка

№0300018103632971/06.03.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на

100,00лв.

Видно от разписка

№0300017859359748/07.02.2023г., на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на