Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 16.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 176/2025
Вид
Решение № 15
Подписан
16.02.2026
В сила
13.10.2026
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000176 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 296/ 3.10.2025 г., постановено по т.д. № 182/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е отхвърлена молбата на „Агро ферт България” ООД, ЕИК 206948590, със седалище и адрес на управление: гр.

Сливен 8800, Промишлена зона, ул. „Самуиловско шосе“ № 1, представлявано от Васил Николаев Бояджиев - управител, и присъединеният кредитор „Алси 8“ ЕООД, ЕИК 102860416, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Пробуда“ № 79-81, представлявано от Николай Филипов Филипов управител, за обявяване неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, с начална дата 1.01.2024 г., откриване производство и обявяване на несъстоятелност, назначаване на временен синдик, постановяване на обща възбрана и запор на имуществото на „Камекс комерс“ ЕООД, ЕИК 123670847, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.

„Кооператор“ № 54, представлявано от Валентин Дамянов Каравълчев.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Агро ферт България” ООД и „Алси 8“ ЕООД, двете с адрес за връчване: гр. Бургас 8000, ул. „Гладстон“ № 1, вх.Б, ет.1 - адв. М. К., в която същото се 1 обжалва, като неправилно и незаконосъобразно, и се иска отмяната му, с уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Камекс комерс“ ЕООД.

В жалбата се излагат доводи, че вземанията на въззивника се основават на двадесет и една заемообразни сделки за периода 4.04.2023 г. – 12.12.2023 г., в общ размер на 2 800 000 лв., с начислени лихви в размер на общо 31 195 лв.

Твърди се наличието и на други задължения на „Камекс комерс“ ЕООД към присъединения кредитор „Алси 8“ ЕООД, за неизплатени трудови възнаграждения и за данъци. Изтъква се, че същите са доказани от приетата по делото експертиза и са самостоятелни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.

Оспорват се изводите на съда за неавтентичност на заемните договори, поради полагането на подписа на управителя на въззиваемото дружество чрез отпечатък с клише. Подчертава се, че за договора за заем и договора за временна финансова помощ липсват законови изисквания за писмена форма.

Посочва се, че основанието за паричния превод на сумата от 2 800 000 лв. е временна финансова помощ и заем, ответникът е получил парите, задържал ги е до момента, откъдето следва конклудентно да се заключи, че е приел даването им с това посочено основание.

Излагат се съждения за частично връщане от страна на въззиваемия на част от предоставената му сума, отразено в банкови документи и установено от първоначалната експертиза.

Обосновава се тезата, че завеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да се третира като покана за плащане, при позоваване на съдебна практика.

По отношение вземанията на „Алси 8“ ЕООД се сочи, че този възивник е доказал в производството съществуването на непогасени задължения по 44 фактури за периода от 15.07.2022 г. до 30.04.2024 г., дължими за стоки, услуги и наеми, за общо сумата от 3 340 000 105,18 лв., както и осем броя договори за паричен заем, сключени за периода от 6.07.2023 г. до 2.02.2024 г., за сумата от общо 455 000 лв., като се сочи, че това са надлежни търговски сделки, със съответното отразяване в данъчните 2 регистри, доказани със средствата, предвидени в закона. Навеждат се аргументи, че въззиваемият не е оспорил фактурите, нито е твърдял, че по тях няма изпълнени сделки. Подчертава се, че подписът на страните не е необходим реквизит на фактурата, като вид писмен документ, съгласно чл.6, ал.1, вр. чл 7, ал.1, ал.1 ЗСчет. Акцентира се на установеното от експертизата по делото обстоятелство, че фактурите са включени в дневниците на страните по ЗДДС.

Настоява се, че наличието на потвърждаване на салда е интерпретирано превратно от първостепенния съд, тъй като самото потвърждаване е писмен акт с правни последици, а е игнорирано от съда.

Липсата на редовно водено счетоводство е, по мнение на този въззивник, допълнителна индикация за невярност на твърденията и възраженията на въззиваемия. Сочи се, че настъпването на падеж, по отношение на тези вземания, следва да се свърже с предявяване на молбата за несъстоятелност, както е трайно застъпено в практиката на съдилищата.

Изразява се позиция, че се касае за банкови преводи, в които изрично, като основание, е посочено договор за заем, паричните средства по които са били приети от въззиваемия, изпратени му с това основание, и не са върнати до момента.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от „Камекс комерс” ЕООД, с адрес за връчване: гр.Бургас, ул. „Морска“ № 4, ет.1 - адв. И. Н., в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

Сочи се, че въззивните дружества не притежават качеството на кредитор спрямо дружеството – въззиваем, като последното не е неплатежоспособно.

Не доказани са претендираните от „Агро ферт България” ООД вземания, доколкото не е било установено паричните средства да са били дадени на основание на валидно сключен между страните договор за заем, с възникнало задължение за въззиваемото дружество да ги върне. Застъпва се тезата, че по делото не са били ангажирани писмени договори, доказващи, че твърдените правоотношения съществуват. Сочи се, че когато предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е 3 направено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало по заемен договор, в какъвто смисъл е установената съдебна практика. В допълнение, в тежест на твърдящия, че сумата е предоставена в заем, е да установи, при условията на пълно и главно доказване в процеса, всички елементи от фактическия състав на договора за заем.

Излагат се съображения, че когато един документ не е подписан чрез саморъчно изписване на писмени знаци, от които се състои подписа на автора му, а подписът е положен чрез отпечатък от печат щемпъл, то това е равнозначно на липса на материализирано волеизявление на съответния субект. При позоваване на установения по делото факт, че подписите върху оспорените двадесет броя лихвени листи към договори за паричен заем и потвърдително писмо за задължения/ вземания не са били положени от управителя Валентин Каравълчев, се сочи за правилен изводът на съда от първа инстанция за липса на валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което да е поето задължение за връщане на паричен заем. По отношение на представените по делото банкови извлечения се сочи, че те не са съставени в изискуемата от закона форма и не следва да се ценят, както и че те не обосновават връзка с предмета на делото.

В отговора се съдържат доводи, че представените от „Алси 8“ ЕООД фактури не отразяват действителни правоотношения, нито една от тях не е приета и подписана от страна на представител на въззиваемото дружество. Не се представят и договори за заем, както и пътни листи, товарителници или заявки по претендираните за предоставени транспортни услуги. Изразява се позиция, че е правилен е изводът на съда за недоказаност на претендираните доставки, като процесните фактури не са били счетоводени от дружеството въззиваем.

В обобщение се сочи, че по делото не са били събрани доказателства, че въззивниците са кредитори на дружеството - въззиваем по търговски сделки, както и че съществуват изискуеми вземания на тези търговци спрямо длъжника.

При позоваване на заключението на вещото лице, се изтъква, че коефициентите за ликвидност на дружеството - въззиваем са значително над референтните такива, което сочи, че то разполага с достатъчно активи за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите.

4

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на „Агро ферт България” ООД - кредитор на дружеството въззиваем, който се е позовал на неизпълнение на задълженията по сключени между тях търговски сделки и е навел доводи за неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника.

В производството е бил конституиран присъединен кредитор „Алси 8“ ЕООД, който също се е позовал на неизпълнение на задължения на длъжника, произтичащи от търговски сделки, и е пледирал за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Камекс комерс” ЕООД.

Дружеството – ответник по молбата и въззиваем в настоящото производство се противопоставя на откриване на производство за неговата несъстоятелност, като, и пред настоящата инстанция, оспорва материалната легитимация на молителя и присъединения кредитор като негови кредитори по търговска сдЕ.. На следващо място сочи, че разполага с достатъчно активи да покрива задълженията си, без опасност на кредиторите.

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

За установяване основателност на молбите за откриване на производство по несъстоятелност е необходимо, на първо място, да се установи, че иницииралите производството лица са кредитори с изискуеми 5 вземания, произтичащи от търговска сдЕ. с длъжника.

Въззивникът „Агро ферт България” ООД се позовава на двадесет и един договори за заем, сключени в периода 4.04.2023 г. – 12.12.2023 г., по силата на които е предоставил на длъжника суми в общ размер на 2 800 000 лв., по които са били начислени лихви в размер на общо 31 195 лв., от които твърди, че са само частично върнати 120 000 лв.

За доказване на вземанията си е представил лихвени листи, съответно два от 4.04.2023 г., от 15.05.2023 г., от 12.07.2023 г., от 15.08.2023 г., от 13.09.2023 г., от 14.09.2023 г., от 18.09.2023 г., от 19.09.2023 г., от 2.10.2023 г., от 10.10.2023 г., от 27.10.2023 г., два от 31.10.2023 г., от 16.11.2023 г., от 17.11.2023 г., от 11.12.2023 г. и от 12.12.2023 г., в които са обективирани данни за предоставени от „Агро ферт България” ООД на „Камекс комерс” ЕООД суми в общ размер на 2 970 000 лв. В двустранно подписаните от представляващите дружествата документи е налице признание за съществуване между тях на заемни договори за определени суми, с уговорена възнаградителна лихва от 3 %, сключени на посочените в лихвените листи дати.

Приетата като доказателство по делото разпечатка от движенията по банкова сметка на „Агро ферт България” ООД удостоверява наредени от титуляра преводи към дружеството – длъжник, на горепосочените дати, за сумите, фигуриращи в лихвените листи, със следните различия: на датата 4.04.2023 г. е наличен само един превод от 500 000 лв., налице са и два превода – от 24.04.2023 г. за 180 000 лв. и от 13.07.2023 г. за 150 000 лв., относно които не са представени лихвени листи. Като основание за шестнадесет от всички двадесет и един преводи е посочено „заем по договор“, а за пет от тях – финансова помощ. Несъстоятелно е поддържаното в отговора на жалбата оплакване, че банковите извлечения не са съставени в изискуемата от закона форма. Електронните документи, приобщени по делото, отговарят на изискванията на чл.65 от Закона за платежните услуги и платежните системи и чл.184 ГПК.