Решение № 265341 от 10.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

............ гр. София, 10.08.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Кристина

Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 6687 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение

№

13076 от 15.01.2020 г., постановено по гр.д. № 51008/2019 г. по описа на СРС, 61 състав, е уважен предявеният от Ц.А.К. срещу „Е.С.Т.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 23 488,23 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на злополука, настъпила на 08.09.2016г., призната за трудова с разпореждане № 19712 от 20.12.2016г., издадено от НОИ - СУ „Социално осигуряване”, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението си решаващият състав на районния съд е отхвърлил предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта за сумата над 23 488,23 лева до сумата от 24 000 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца за сумата от 511,77 лева, представляваща здравни осигуровки, платени в полза на Ц.К. и обезщетение за забава за периода 01.09.2011 г. - 15.11.2015 г., с която сума ищецът неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на ответника, а в частта за сумата над 24 000 лева до сумата от 30 000 лева отхвърлил иска като неоснователен.

Срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 23 488,23 лева, ведно със законната лихва от 08.09.2016 г. до плащането, е постъпила въззивна жалба от ответника в производството „Е.С.Т.“ ООД. Оспорват се изводите на съда, че съпричиняването на вредоносния резултат вследствие на проявена от ищеца груба небрежност възлиза само на 20 пункта, както е прието с решението. Съдът не изложил мотиви защо приема този процент на принос. Според въззивника при достигане до заключение от страна на съда, че ако бе спазвал правилата за безопасна работа, ищецът не би се наранил – в момента на настъпване на инцидента ищецът не носел работното си яке, което се поддържа да било от термоустойчива материя – 90 % памук, и възприемането на толкова нисък процент съпричиняване било явна и груба необоснованост, материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Според въззивника районният съд е следвало да възприеме процент на съпричиняване между 65 – 70 % или дори повече – до 95 %.

На следващо място с жалбата са заявени оплаквания, че съдът приел необосновано завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди – към момента не била налице трайно намалена работоспособност у ищеца, след инцидента последният възстановил трудовите си функции, а белезите, останали от изгарянето можело да бъдат заличени посредством козметична операция. Средната пазарна цена на най-скъпите пластични хирурзи за извършването на такава не превишавала сумата от 5000 лева. Счита, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 6000 лева. От въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната от ответника част и да отхвърли иска, а в условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение до ¼ от определения с решението на СРС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца в производството, с която решението се обжалва в частта, с която съдът отхвърлил иска като неоснователен за сумата от 6000 лева. Неправилно според въззивника ищец СРС приел съпричиняване в размер на 20 %. В процеса на работа пострадалият се отдръпнал настрана, за да поеме малко въздух, да си почине и в този момент съблякъл якето си. Тогава станало възпламеняването. Оспорва се въззивната жалба, подадена от ищеца, като се сочи, че доводите, изложени в нея, противоречат на закона и събраните по делото доказателства. Заявеното искане е решението в обжалваната част да бъде отменено и на ищеца да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 6000 лева, ведно със законната лихва от злополуката до окончателното плащане.

След срока по чл. 263, ал. 3 ГПК по делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, депозиран от ответника „ Е.С.Т.“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Безспорно между страните по делото е, че към датата на настъпване на злополуката ищецът е заемал при ответника длъжността „общ работник“, както и че на посочената в исковата молба дата е настъпила злополука, която по надлежния ред е била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 19712/20.12.2016 г. на НОИ, ТП – София град.

В същото разпореждане, прието като писмено доказателство по делото, като механизъм на настъпване на злополуката е посочено следното: по време на технологичния процес по смилане и надробяване на материалите възникнал внезапен еднократен пламък, вследствие на което пострадалият получил изгаряне 25 % в областта на главата, шията, двата горни крайника и гърба.

От представената по делото медицинска документация – епикриза, болнични листове и амбулаторен лист от първично посещение от 02.05.2017 г. се установява следното:

Непосредствено след инцидента ищецът е постъпил в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, в тежко общо състояние, контактен и адекватен, с изгаряне в областта на шията, двата горни крайника и гърба. Епидермисът бил отслоен и свлечен, подлежащата дерма е пъстра с пръснати точковидни кръвоизливи, белеещи участъци. На 09.09.2016 г. ищецът е опериран под обща интубационна анестезия – ексцизирани са некротичните тъкани на горните крайници на обща площ 13 % и със свободен кожен трансплант е покрита обща площ от 2600 см. При изписването пациентът е бил афебрилен, присадката е била стабилна. Ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в резултат от злополуката за периода от 08.09.2016 г. до 06.03.2017 г.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“ при ответника, съгласно която заемащият я следва да спазва нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, по които е обучен и инструктиран, да използва коректно машините, съоръженията и средствата за индивидуална и колективна защита, да оказва съдействие за реализирането на всички мерки, свързани с осигуряване здравето на хората, да спазва трудовата дисциплина.

Видно е от служебна бележка № 108/11.12.2015 г., че на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 11.12.2015 г., в която връзка е представената и книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Представен е правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от работодателя на 30.10.2014 г., като срещу подпис ищецът е потвърдил, че е запознат със съдържанието му и е предупреден за задължението му да носи/ползва предоставените му лични предпазни средства и работно облекло. От съдържанието на представения правилник се установява, че за работниците е задължително да ползват ежедневно работно облекло – гащеризон, яке, обувки.

По делото е представен списък на работното облекло и личните предпазни средства. По отношение на длъжността „общ работник“ в полета вид, наименование и точна идентификация на личните предпазни средства, основни защитни качества от конкретни опасности и конкретни опасности, за които се прилага личното предпазно средство, е вписано, че работно яке лятно е има следните защитни качества: противозамърсяващ, противопрашен, вятъроустойчив, предпазва от следните конкретни опасности: прах, замърсявания, неблагоприятен микроклимат, а за каска, удароустойчива – ударозащитна, предпазва от удар от падащи предмети, отхвърчащи предмети.

От вписаните данни в личния картон на ищеца се установява, че са му предоставени следните лични предпазни средства: на 11.12.205 г. зимен костюм, летни обувки, каска, а на 17.08.2016 г. – маска и летен костюм.

Представен е протокол № 1/08.09.2016 г., от съдържанието на който се установява следното: в процеса на сортиране на отпадъци от отвеждащата транспортна лента на инсталация за надробяване на метални отпадъци – шредер, без обяснима причина се получава внезапно краткотрайно възпламеняване на мелницата на шредера и от пламъка са опърлени двама общи работници. Инсталацията е била технически изправна и след инцидента е продължила да работи.

Към протокола са приложени обясненията на пострадалия Ц.А.К., съгласно които в деня на инцидента му е бил проведен инструктаж. Преди стартиране на машината управителят му направил забележка, че не си е сложил каската. Ищецът си я поставил и започнал да работи. Времето било топло и К. си свалил горната дреха.

Към 11:00 часа от изхода на машината излязъл облак прах и пламък. Скочил настрани и усетил, че е опърлен по ръцете. Останалите, приложени към протокола обяснения на други служители на ответника, не са допустимо доказателствено средство съгласно правилата на процесуалния закон, с оглед което и не е допустимо въз основа на същите съдът да изгражда изводите си за фактите.

На

08.09.2016 г. сума в размер на 511,77 лева е заплатена в полза на НАП за здравни осигуровки на Ц.А.К. за периода 01.09.2011 г. – 15.11.2015 г.

Със заповед № 72/19.10.2017 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П.Б.и Н.В., служители на ответника.

От показанията на свидетеля Б.се установява, че си спомня инцидента, макар да не е бил пряк очевидец на същия. Като отишъл на мястото на настъпване на злополуката, свидетелят заварил ищеца гол до кръста, мажели го с олио. Закарал го в „Пирогов“, където му обяснили, че се налага операция, но не са заплатени здравните осигуровки на пострадалия. Същите били платени от работодателя. Свидетелства, че всеки ден се провеждал инструктаж по безопасност на работния процес, като това включвало оборудване с каски, ръкавици и работно облекло. От други работници свидетелят бил чул, че понеже било топло, работникът си свалил якето, от машината излязъл огън и пострадалият бил опърлен. Свидетелят видял обгаряния по ръцете, рамената и гърба, на врата. По дланите и главата нямало обгаряне. В период от 6 – 7 месеца след инцидента ищецът се върнал на работа, като не се е оплаквал от болки или проблеми с ръцете. Бил добре физически и изпълнявал задълженията си добре.

Свидетелят

В. е заявил, че не е пряк очевидец на инцидента. От показанията на последния се установява, че не разрешил на Ц. да влезе под душовете непосредствено след инцидента, а по препоръка на лекар го намазали с олио, след което го транспортирали до болница. В деня на инцидента бил проведен инструктаж, за което работниците се били подписали. Ц. е следвало да носи предпазното си облекло, а последният го бил свалил. Според свидетеля пострадалият бил опърлен, тичал към банята, но видимо му нямало нищо. Ищецът отсъствал от работа около половин година, като след завръщането си изглеждал нормално.

Тук е мястото да се подчертае, че показанията на тези свидетели не пресъздават лични техни впечатления относно начина на възникване на инцидента, а възпроизвеждат казано им от други работници, които не са били разпитани по делото. Доколкото свидетелите са работници при ответника, съдът следва да цени техните показания особено внимателно и с повишена критичност с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и да даде вяра на изнесеното от свидетелите, доколкото не противоречи на събраните други доказателства по делото и в частност на заключението на съдебно-медицинската експертиза.

От приетото по делото пред СРС заключение на съдебно – медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и личен преглед на ищеца на 03.12.2019 г. /повече от три години след злополуката/, се установява, че локално са установени хипертрофични белези с неравна /над и под нивото на кожата/ повърхност и пъстроват вид – от бледорозов до червен цвят, обхващащи широка площ от горните крайници за лява ръка – предна, външно-странична и задна повърхности на рамо, раменница и предраменница /без дисталната ѝ част и без дланта/ с приблизителен размер 44/14-19 см. За дясна ръка – предна и външностранична повърхност на рамо и раменница, външностранична и отчасти задна повърхности на горната и отчасти на средна трети на предраменница с площ 33/12 см. В областта на вътрешните повърхности на двете бедра – горна трета, има по един белег с по-светло розов цвят на кожата в правоъгълна форма и размер приблизително 6/4 см. – място за вземане на кожна присадка. Установена е набелязана хипертрофия на мускулатурата на лява предраменница, леко ограничение за пълното свиване на лява ръка в лакетна става, леко ограничено активно движение за отвеждане и ротация в раменна става.