Решение № 178 от 10.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. гр. Хасково, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200325 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба, първоначално посочено от А. И. Ч. от град Хасково, като след дадени няколко поред указания, е уточнено, че същата се подава от името на представляваното от това лице дружество – „Интернет мъни клоудинг“ ЕООД, град Хасково срещу Наказателно постановление № 25 – 1253 – 001500/10.06.2025 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочили цялото административнонаказателно производство по установяване на административно нарушение и налагане на съответно наказание и така накърнили правото на защита. Отправя се искане за отмяна 1 на обжалваното наказателно постановление от съда.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател - „Интернет мъни клоудинг“ ЕООД, град Хасково, конституирано като страна в процеса заявява чрез упълномощения от представляващия го по закон А. И. Ч. процесуален предсатвител – адв. М.П., АК - Хасково, че поддържа подадената жалба. В хода по същество доразвива доводите си за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП, свързани най – вече с изискването за реквизити и правилно дефиниране на субекта на нарушение.

Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Заявява, в съпроводителното писмо становище по жалбата, като я оспорва, като при условията на евентуалност, отправя възражение за прекомерност на направените разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, след изпълнение на дадените указания, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 21.05.2025 г., свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Хасково били на работа, като в около 15:40 часа спрели за проверка движещ се по ул.

„******“ в м. Кенана на град Хасково, с посока на движение – изход на град Хасково, лек автомобил марка „***“, модел „*****“, с рег. № ****. В хода на проверката, контролните органи приели, че превозното средство, към датата на извършването й, било управлявано от А. И. Ч. от град Хасково, собственост на „Интернет мъни клоудинг“ ЕООД, град Хасково, което дружество било представлявано от него. След справка, контролните органи установили, че към 15:40 часа на 21.05.2025 г., за автомобила липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1 от КЗ. Срещу 2 лицето А. И. Ч., като водач на превозното средство, според отбелязването в него, бил съставен на същата дата – 21.05.2025 г., в негово присъствие, от свид. Д. Д. Б., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3941710, в който било записано, че актът се съставя при следните обстоятелства: в град Хасково, по ул. „******“, в местност Кенана към изхода на града управлява посоченото МПС, собственост на фирма „Интернет мъни клоудинг“ ЕООД, град Хасково, която фирма е собственост на водача, без да е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на проверката, с което виновно бил нарушил чл. 483, ал.

1, т. 1 КЗ – едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След предявяването му, А. И. Ч. подписал съставения АУАН, като в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа вписал, че няма такива.

След представяне на валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ от 21.05.2026 г. с разписка на лицето А. И. Ч. били върнати издаденото на негово име свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.

В рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 21.05.2025 г., според отразеното в приложената разписка, не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение на А. И. Ч. било връчено Наказателно постановление № 25 – 1253 – 001500/10.06.2025 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането на същия е наложена глоба в размер на 2000 лева, а по преписката е приложено в оригинал Наказателно постановление № 25 – 1253 – 001500/10.06.2025 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането на „Интернет мъни клоудинг“ ЕООД, град Хасково е наложена административна санкция – „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от 3 представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях, като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, като изложеното се отнася в пълна степен и за възприятията на тези свидетели за фактите, осъществени при съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение и след това.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, сред задължителни застраховки е „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“. По силата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор, а според чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Следователно, Д.ието, за което е наложено на административна санкция е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Въз основа на анализа на цитираните по – горе разпоредби, в контекста на нормата на чл. 683, ал. 3 от 4

КЗ може да се изведе, че законодателят е предвидил отделни и различни хипотези, когато едно лице е собственик на МПС и когато управлява чуждо такова и прави изрично разграничение на административнонаказателната отговорност в случаите, когато субект на нарушението е лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство и когато субект на нарушението е лице, което притежава моторно превозно средство, като и при двата случая от обективна страна се касае за моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, за което не е налице сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Разграничава се субектът и от гледна точка това дали е физическо лице, или лице, регистрирано като едноличен търговец или юридическо лице, което е принципно положение относно вида на санкцията. Във всички случаи, обаче, предвид една от основните функции на акта за установяване на административно нарушение, а именно повдигането на административнонаказателно обвинение следва да има идентичност между субекта, посочен в него, а в случая ясно е посочено, че към административно наказателна отговорност се привлича А. И. Ч., в качеството му на водач, тоест, физическо лице, а отговорността с издаване на НП е ангажирана по отношение на различен правен субект – юридическо лице, търговско дружество „Интернет мъни клоудинг“ ЕООД, град Хасково, на което е наложена административна санкция – „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като за тази разлика следва да се държи сметка без значение дали същото физическо лице е едноличен собственик на капитала на търговското дружество и негов законен представител. Във всички случаи, с ангажирането на отговорността на правен субект, различен от този, привлечен към административно наказателна отговорност с повдигане на административно наказателно обвинение, е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което в такава степен е засегнало правото на защита и възможността за упражняване на съдебен контрол, че се явява безусловно основание за отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество. Маркира се от съда единствено този, че недопустимо е с едно и също наказателно постановление да се ангажира последователно отговорността на различни правни субекти, каквито по – горе стана ясно, според прокараното разграничение са физическото лице А. И. Ч. и представляваното от него юридическо лице, като по – задълбочен коментар по 5 този въпрос не се налага.

В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно, е необходимо да бъде отменено от съда.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. М. П. в размер съобразно предвидения Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което налага да бъде обсъдено направеното възражение на другата страна за прекомерност. В случая, фактическата и права сложност на делото не надхвърля обичайната за този тип производства, а делото е приключило в повече от едно съдебно заседание с явяване на адвоката, която е пледирала обстойно и е налице трайна практика по въпросите, предмет на обсъждане.

Поради това, размерът на адвокатското възнаграждение, уговорено между страните, следва да бъде определен съобразно правилата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като този от 250 евро, след приложение на ЗВЕРБ, в какъвто е договорен и заплатен, следва да бъде присъден, в която преценка на практика се обхващат и обсъждат възраженията на наказващия орган за прекомерност.