Решение № 149 от 08.07.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. ЛЕВСКИ, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20234410100760 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация от Е. О. М. от гр.Р. срещу Д. К. И. от гр.Б..

Ищецът твърди, че през учебната година, започнала на 15.09.2022г., бил ученик в 6 „в“ клас в училището към Затвора - гр.Б.. Ответницата Д. И. му преподавала в училището по предмета математика. Твърди, че през периода 10.11.2022г. - 23.12.2022г. ответницата го подлагала на дискриминация спрямо всички останали ученици лишени от свобода от 6 „в“ клас. Лишавала единствено него от активното желание на ищеца да участва в уроците по математика, подценявала добрите му качества, ищецът бил определен от ответницата като циганин и психично болен. Твърди, че причина за това поведение на ответницата било, че на 10.11.2022г. ищецът видял нейно нарушение, в качеството й на преподавател, в опит на И. да потърси интимен контакт с лишен от свобода ученик от 6 „в“ клас. Твърди, че с действията на ищцата същата унижила достойнството на произхода на ищеца, лишила го от възможността да докаже качествата си на много добър ученик по математика.

Твърди, че поради произхода му на циганин, ответницата го разграничавала 1 от останалите ученици, на които давала контролни по математика и им пишела добри оценки, а на него пишела двойки. С това на ищеца били нанесени морални неимуществени вреди.

Моли съда на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация да установи нарушението на ответницата спрямо него свързано с дискриминация.

Моли съда основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация да осъди ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 0,01 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска на основание чл.214, ал.1 ГПК).

Препис от исковата молба е връчен на ответника Д. К. И., който в законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор.

Не оспорва, че е учител в СУ „Димитър Митев“ в Затвора - гр.Б., както и че е преподавала на ищеца Е. М. по предметите Математика и Информационни технологии.

Оспорва твърденията в исковата молба, като не отговарящи на обективната действителност.

Сочи, че длъжността, която изпълнява, се заема след проведен конкурс, чиято цел е да провери професионалните, морални и етични качества на кандидатите, което изключвало по някакъв начин да бъдат проявявани расистки или дискриминационни действия и изказвания за етническата принадлежност или начин, по който ищецът се самоопределя. Сочи, че установяването и измерването на постигнатите резултати, и начинът на тяхното определяне са регламентирани в чл.117 и чл.118 от Закона за предучилищното и училищното образование, а именно: текущи изпитвания и изпити. При несъгласие на ищеца с поставените оценки, редът за оспорването им бил уреден чрез провеждане на повторно изпитване от учителска комисия, при което ищецът ще има възможност да покаже по-високи знания от оценените от ответницата.

Твърди липса на яснота относно конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и кога, къде, с кого, по какъв начин ищецът е станал свидетел на непрофесионални контакти от страна на ищцата с друг лишен от свобода, както и в какво те се изразяват.

Излага твърдения, че предявеният от ищеца иск вероятно представлява злоупотреба с правото му да търси правата си по съдебен ред. Като аргументи 2 за това сочи, че едва след година ищецът се е почувствал дискриминиран и предявил иска. Ищецът изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Б., като посещавал и СУ “Димитър Митев”, намиращо се на територията му, като ученик в VI клас. Със заповед № РД-09-64/03.01.2023г., на директора СУ “Димитър Митев”, на осн. чл.259, ал.1 от ЗПУО бил отстранен от училище до края на учебната 2022/2023г. В резултат на това, с цел да навреди на преподавателите, да урони престижа им и доброто им име като преподаватели пред учениците и пред колеги, да предизвика стрес, смут в работния процес, да затрудни общуването с колеги и преподавателската дейност, ищецът започнал да подава разнородни, тенденциозни и системни искови молби и жалби. По негов сигнал била образувана Прокурорска преписка към Окръжна прокуратура Плевен срещу ответницата за нарушения, извършени на работното й място, които твърди да са обидни и злепоставящи я. Преписката била прекратена като недоказваща извършено престъпление или нарушение.

Твърди, че аналогична на процесната искова молба била подадена от ищеца и срещу друг преподавател в училището - В. К., по която било образувано гр. дело 457/2023г. по описа на Районен съд Левски, по което ищцата била призована като свидетел.

Твърди, че ищецът Е. М. провел среща с друг лишен от свобода - Д. Х.

К., като го увещавал да дойде в съдебното заседание и да потвърди неговите твърдения срещу ответницата, за да бъде осъдена. Ищецът пратил на л.св. Д.

Х. К. книжа, които да предаде на ответницата от негово име, които съдържали оригинал на съобщение от съда до него, в едно с Разпореждане №599 от 18.12.2023г. по гр.дело 760/2023г., с което съдът назначава адв.Р. Р. за негов процесуален представител за осъществяване на правна помощ, както и „Обръщение“ от Е. М., описващо още веднъж случаи, в които се счита за дискриминиран, както и твърдение, че „колежките“ й ще свидетелстват в негова полза срещу ответницата. Посочвало се, че Д. И. била нападана от лишени от свобода и обект на вулгарни изказвания от тях. Завоалирано била отправена заплаха, че ако не му се извини публично в съдебното заседание, то нещата ще се развият неблагоприятно за нея. Посочва, че вече са образувани производства по негови искови молби срещу М. А. и П.А., също служители на училището.

Сочи, че ищецът не се е възползвал от правото си да потърси съдействие от Комисия за защита от дискриминация и защита по чл. 29 и сл. от ЗЗДискр., 3 уреждащи Защита при упражняване правото на образование и обучение, конкретно чл.31 „Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.”. Сочи, че ищецът е имал възможност да упражни това си право не само пред Директора на училището, но и пред Началника на Затвора - гр. Б..

Ответницата отрича да е отправяла каквито и да било обиди към ищеца, нито да е прилагала по-различно или по-неблагоприятно третиране в преподавателската си дейност, за каквито ищецът твърди.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

От ответника Д. К. И. е предявен срещу ищеца Е. О. М. насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД, приет за съвместно разглеждане от съда на основание чл.211 ГПК.

Ищецът по насрещния иск твърди, че след изключването на Е. М. като ученик в СУ „Димитър Митев,“ което довело до преместването му в Затвора гр. Враца по негова молба, същият започнал да подава искови молби и жалби срещу преподавателите в училището, вкл. и срещу ищцата по насрещния иск Д. К. И..

Била подадена жалба до Окръжна прокуратура - гр.Плевен за непрофесионално поведение, внасяне на забранени предмети на територията на затвора. По нея била образувана прокурорска преписка срещу ищцата, била посетена на работното й място от служители на Следствена служа към ОП Плевен, за да даде сведения и обяснения за случая. Прокурорската преписка била прекратена, тъй като не било установено и доказано извършено предстъпление или нарушение от страна на ищцата.

Въпреки прекратяването на преписката, тъй като била потърсена за обяснения на работното й място, образуваната такава била узната от колеги и ръководители, което уронило доброто име на ищцата, злепоставило я като професионалист и оценката на колегите по отношение на същата, като колега.

Твърди, че такъв ефект имало и завеждането на настоящото дело по първоначаланите искове от Е. М., в които изложил неверни, неоснователни и обидни твърдения.

4

Твърди, че М. не се задоволил само с упражненото си право на свободен достъп до съдебните органи, но търсил съдействието и на други лишени от свобода, за да предават на ищцата писма и книжа от негово име, търсейки да осъществи личен, макар и непряк контакт с нея. Твърди, че Е. М. увещавал Д.

Х. К. да дойде в съдебното заседание и да потвърди неговите твърдения срещу И., за да бъде осъдена. От Д. Х. К. получила оригинал на съобщение от съда до Е. М., ведно с Разпореждане №599 от 18.12.2023г. по гр.дело 760/2023г., с което съдът назначава адв. Р. Р. за негов процесуален представител за осъществяване на правна помощ. Получила с тях и „Обръщение“ от Е. М. към К., описващо още веднъж случаи, в които се счита за дискриминиран, както и твърдение, че „колежките“ на ищцата ще свидетелстват в негова полза срещу нея. Посочвал, че ищцата била нападана от лишени от свобода, и обект на вулгарни изказвания от тях. Завоалирано била отправена заплаха, че ако ищцата не му се извини публично в съдебното заседание, нещата ще се развият неблагоприятно за нея. Посочвал, че вече са образувани производства по негови искови молби срещу М. А. и П.А., също работещи в училището.

Ищцата твърди, че в следствие на постоянния тормоз и търсене на контакт с нея, които да доведат до нейни отрицателни психически преживявания, същата изживявала постоянен стрес, напрежение, непълноценен сън, главоболие в тяхно следствие, безпокойство до какво ще доведат образуваните срещу нея процеси, притеснения за отношенията с колеги и ученици в СУ „Димитър Митев“. Твърди, че нейни колеги добронамерено се интересували от това какъв е изходът на делото, до къде е стигнал процеса, ще бъде ли осъдена и ще изпълнява ли решенията на съда, което притеснявало ищцата и не знаела какво да отговори.

Засегнато било доброто й име, оценката и мнението на колегите й за нея като професионалист, както и авторитета й като преподавател пред другите лишени от свобода. У нея оставало усещането, че с предаването на разпореждането на съда за назначен процесуален представител по делото, както и настояването на Е. М. да узнае, че вече има образувани производства срещу други две служителки в училището, се цели да бъде сплашена и изнудена да уважи искането на Е. М. за публично извинение в съдебното заседание, за да оттегли иска си, което да я постави в изключително злепоставяща ситуация пред съдебния състав, който е безспорен авторитет.

Моли съда на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите 5 да осъди Е. О. М. да заплати на ищцата сумата от 1 250,00 лева за нанесени неимущесвени вреди в следствие претърпените отрицателни преживявания.

Ответникът по насрещния иск Е. М. оспорва същия, като неоснователен.

Навежда довод, чрез процесуалния му представиртел, че всеки гражданин на Република България може да търси защита по законен ред на правата, които счита, че са нарушени. Твърди, че с поведението си ответникът М. по никакъв начин не е причинил твърдените неимуществени вреди. Той е подал жалба до прокуратурата и искова молба до съда, защото е счел, че по някакъв начин са нарушени правата му, а не с цел да причини твърдените вреди. Във връзка с подадените сигнали от него до съответните компетентни институции са извършени съответните проверки, които са приключили с постановен акт.

Обстоятелството, че прокуратурата е образувала прокурорска преписка, която в последствие е прекратена, по никакъв начин не обосновава твърдението на ищцата по насрещния иск, че е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Аналогичен извод може да се направи и от останалите изложени твърдения. Моли иска да бъде оставен без уважение.