Решение № 1958 от 07.08.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1958 гр. Бургас, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120104662 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Виктори Проджектс“ ЕООД, ЕИК 126739914, против Д. К. Л., ЕГН **********, и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, ЕИК 202415091.

Ищецът твърди, че по силата на н.а. № *** г. на нотариус Г.С., е собственик на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. С., Община С., Бургаска област, с адрес на имота: гр. С.., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи по скица: № ***, ***, ***, ***, ***, ***, за който имот е отреден УПИ I-10447, 10409, 10449 с площ от 6232 кв.м., в местност А., землището на гр. С., Община С., Бургаска област, при граници: улица, улица, имот № 10425, имот № 10423, имот № 10410, който УПИ е образуван от бивши поземлени имоти № № 010450, 010424, 010409 и 010499 в същата местност и землище.

С Разрешение за строеж 111/05.06.2014 г. на дружеството било разрешено да построи жилищни сгради за сезонно обитаване - Сграда * (******) и Сграда * (*****).

Заявява се, че през 2014г., с н.а.№ ******** год. на нотариус Б.К., ищецът отстъпил в полза на приобретателя- изпълнител „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж върху всички самостоятелни обекти в „Жилищни сгради за сезонно обитаване“ Сграда * - ****** и Сграда * - *****, с обща разгъната застроена площ от 9300,99, с изключение на самостоятелно обособените обекти в двете жилищни сгради, подробно описани в пункт втори и пункт трети от посочения по-горе нотариален акт. Поради тази причина в разрешението за строеж, като титуляр, било вписано ответното дружество.

Сочи се, че поради неупражняване в срок на правата си по учреденото право на строеж от страна на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, същото се погасило по давност, което 1 обстоятелство било установено с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 947/2022 год. на Окръжен съд- Бургас, като към момента на постановяване на решението сгради А, В и С не били завършени в груб строеж и в тях нямало обособени самостоятелни обекти. Като титуляр на разрешението за строеж било заличено ответното дружество и такъв станал ищеца, който започнал довършване на сградата със собствени средства, и станал едноличен собственик на възникналите самостоятелни обекти в сградата. В тази връзка се заявява, че всички предходни тежести върху обектите, вписани по партидата на ответното дружество, не били противопоставими на ищеца. Въпреки това, обаче, последният бил уведомен от ЧСИ Г. М., че срещу носителя на погасеното право на строеж „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, било образувано изпълнително дело № 20227030400446 с взискател Д. Л., изпълнението по което било насочено срещу самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в сграда номер В210, който бил собственост на ищеца, а не на длъжника.

Твърди се, че вторият ответник никога не е бил собственик на имота, предвид на това, че в срока за реализиране правото на строеж не се е снабдил с удостоверение по чл.181 ЗУТ. В тази връзка, докато е бил титуляр на суперфицията, самостоятелни обекти не са възниквали, а и с погасяване по давност на правото на строеж същото погива, а не се трансформира.

След направени уточнения и конкретизации, с нарочна молба се сочи, че се моли да бъде признато за установено по отношение на Д. К. Л. и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, че изнесеният по молба на първия ответник на публична продан имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ Самостоятелен обект в сграда номер В210, не е собственост на длъжника по изпълнителното дело - „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД.

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор единствено от ответницата Л., с който се навеждат доводи за недопустимост и нередовност на исковата молба, като предвид направената конкретизация досежно предявеният иск, същите не следва да бъдат обсъждани.

Релевират се възражения и за неоснователност на иска. Сочи се, че процесният имот е бил собственост на втория ответник по силата на учредено в негова полза право на строеж и като суперфициар е бил собственик на обекта до влизане в сила на решението по гр.д. № 947/2022 г. Последното е било водено от ищеца против „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, без участието на Л., като е било прието за установено между страните по него, че правото на строеж се е погасило по давност, поради неупражняването му в срок.

Сочи се, че още преди влизане в сила на решението, на 06.06.2022 г. Л. била вписала възбрана върху правото на строеж, въз основа на издадена в нейна полза обезпечителна заповед по иск за парично вземане против „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, който бил уважен изцяло. В тази връзка било образувано изп.д.№ 446/2022 г. при ЧСИ Г. М., изпълнението по което било насочено срещу процесния обект.

Заявява се, че вписването на възбраната от страна на Л. предхожда вписването на исковата молба по гр.д. № 947/2022 г., поради което правата на ищеца й били непротивопоставими. С горните доводи се моли предявената претенция да бъда отхвърлена.

Ответното дружество не изразява становище по претенцията.

Съдът, като взе предвид становището на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената претенция е с правно основание чл.440 ГПК.

2

От представеният по делото н.а. № *********г. на нотариус Г.С., с рег.№ 396 на НК, се установява, че „Виктори Проджектс“ ЕООД е закупило УПИ I-10447,10409,10449 в м. А., понастоящем с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол. За този имот е било издадено разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г. от главния архитект на Община Созопол, с което на дружеството- ищец е било разрешено строителството на жилищни сгради за сезонно обитаване- сграда 1 (******) и сграда 2 (*****).

На 12.11.2014 г. с н.а. № 56, том IV, рег. № 8349, дело 612 от 12.11.2014 г. на нотариус Б.К., с рег.№ 290 на НК, ищецът е учредил в полза на ответното дружество право на строеж върху имота за построяването на всички самостоятелни обекти в сградите, за които е издадено разрешението за строеж, включително за строителството на процесния самостоятелен обект в сграда с № В210, с изключение на самостоятелни обекти, подробно описани в пункт 2 и 3 от нотариалния акт. Вследствие на учредената сепурфиция с нарочно решение, като възложител в разрешението за строеж е вписано „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД.

С решение № 481/31.03.2023 г., постановено по гр.д. № 947/2022 г. на Окръжен съдБургас, влязло в сила на 20.04.2023 г., е прието за установено по иска на „Виктори Проджектс“ ЕООД, че учреденото в полза на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж на сграда * - *****, е погасено по давност в полза на „Виктори Проджектс“ ЕООД, поради неупражняването му в законоустановения срок. Видно от приложеното гр.д. № 947/2022 г. на Окръжен съд- Бургас, исковата молба е вписана на 29.09.2022 г. Въз основа на съдебния акт по воденото гражданско дело ответното дружество е заличено като титуляр (възложител) в разрешението за строеж.

По делото е представен протокол № 12/12.03.2024 г., на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ, с който е констатирано, че строежът на „Жилищни сгради за сезонно ползване“, находящ се в ПИ *** /УПИ I-10447, 10409, 10449/ по плана на гр. С., извършван съгласно Разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г., е завършен на етап груб строеж.

Приложена е и обезпечителна заповед от 03.06.2022 г., издадена по гр.д. 778/2022 г. на Окръжен съд- Бургас, с която е допуснато обезпечение на предявените от ответницата Л. против „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД осъдителни искове за парично вземане, като е наложена обезпечителна мярка „Възбрана“ включително и върху правото на строеж на процесният самостоятелен обект в сграда № В210, вписана в CB-Бургас на 06.06.2022 г. Производството е приключило в полза на Л., на която на 08.12.2022 г. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който са били образувани последователно изп.д. № 446/2022 г. по описа на ЧСИ Г.

М., преобразувано в изп.д. № 546/2025 г. по описа на ЧСИ Д. Н., преобразувано в изп.д. № 1102/2025 г. по описа на ЧСИ Ив. М.. Изпълнението по делата е било насочено върху процесния апартамент № В210 в сграда 2, блок В. По изп.д. е била наложена възбрана, вписана на 21.12.2022 г. Публичната продан е спряна с Обезпечителна заповед на Окръжен съд- Бургас на 26.06.2025г.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а това се установява и от приложените доказателства, че на 12.11.2014 г. ищцовото дружество е учредило в полза на ответника „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж върху свой недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Созопол, за изграждането на жилищни сгради за сезонно обитаване – сграда * (******) и сграда * (*****).

От приложеното съдебно решение по гр.д. № 947/2022 г. по описа на БОС, влязло в сила на 20.04.2023 г., става ясно, че правото на строеж за сграда 2 не е било реализирано в предвидения в чл. 67 ЗС 5- годишен срок, поради което е констатирано, че същото е 3 погасено по давност.

Установява се от представената схема на самостоятелен обект в сграда /чл.42 от делото/, а и не е спорно между страните, че самостоятелен обект в сграда номер ******.

С оглед гореизложеното се налага извод, че към момента на завършването на строителството на сграда 2 в груб строеж, което е удостоверено с констативен протокол от 12.03.2024 г., „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД не е било носител на правото на строеж на тази сграда, а правото на собственост на построените вече самостоятелни обекти е възникнало в сферата на „Виктори Проджектс“ ЕООД. Това е така, тъй като за да се трансформира правото на строеж в право на собственост върху построените обекти, следва сградата, в която същите се намират, да е завършена на фаза „груб строеж“. Нито към датата на вписване на възбраната, учредена в полза на Л., нито към датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 947/2022 г. на Окръжен съд- Бургас, ответното дружество е било собственик на процесния обект, тъй като същият все още не е съществувал и не е бил придобил самостоятелност. Едва към 12.03.2024 г., когато е съставен констативния протокол, сградата, респективно обектите в нея са станали самостоятелни такива. Обстоятелството, че на 06.06.2022 г. е била вписана обезпечителна мярка възбрана върху правото на строеж на процесния самостоятелен обект в полза на ответницата Д. Л., не може да се противопостави на действителния собственик на имота в лицето на ищеца, тъй като към този момент имота все още не е съществувал в правния мир.

В практиката си /виж определение № 491 от 8.10.2018 г. по гр. д. № 1018/2018 г., II г. о./ ВКС приема, позовавайки се на ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК, че след като учреденото в полза на първоначалния суперфициар право на строеж не е било реализирано в петгодишния давностен срок по чл. 67 ЗС и се е погасило, самостоятелните права, придобити и вписани впоследствие върху същото право на строеж на всички трети лица, са се погасили. Посочено е, че преценката кога са вписани правата, произтичащи от наложената върху правото на строеж възбрана за обезпечаване на паричните му вземания срещу суперфициаря- в случая по време на висящността на гр.д. № 647/2022 г., не е решаваща, тъй като за отпадане правата на третите лица от значение е погасяване на правото на строеж в полза на собственика на земята /в този смисъл решение № 314 от 28.09.2012 г. по гр. д. № 1108/2010 г., I г.о., ВКС/. Съгласно установената съдебна практика, правните възможности неупражненото право на строеж да се върне в патримониума на собственика на терена са две- при разваляне на договора за суперфиция или при пряко позоваване на погасителната давност по чл.67 ЗС. При погасяване по давност на правото на строеж, собственикът на земята не дължи връщане на полученото срещу учреденото правото на строеж, а суперфициарят има право на обезщетение по чл.72 ЗС за подобренията, с които се е увеличила стойността на имота, като се погасяват всички права (право на строеж върху отделни обекти в сградата, ипотеки върху правото на строеж, в случая и възбрани), които трети лица са придобили от суперфициаря. В настоящият случай, след погасяване правото на строеж, ищецът не се явява правоприемник на длъжника, за да бъде обвързан от наложените спрямо последния ограничения. Съобразявайки мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 год. по тълк. д. № 1/2011 год., ОСГК на ВКС, с погасяване на правото на строеж по давност същото се е върнало в патримониума на собственика на земята и в този смисъл правото на собственост на ищеца се е възстановило в пълния му обем. В този смисъл „Виктори Проджектс“ ЕООД не се явява правоприемник на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и поради това не може да се приеме, че се касае за новопридобито вещно право от „Виктори Проджектс“ ЕООД, а за възстановено такова.