Определение № 716 от 18.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20264100100493 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.118 ал.1 вр. чл.119 ал.3 вр. чл.113 от ГПК.

Предмет на производството са предявени от ищеца П. Т. П., чрез адв.Н.Д. и адв.Б. А., двамата от САК, против ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК 121076907, първоначално обективно кумулативно съединени частичен иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за сумата от 13 500 евро, частично предявени от сума в размер на 32 543,73 евро – главница, представляваща имуществени вреди, които ищецът търпи като поледица от настъпилото застрахователно събитие и частичен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 024,78 евро, частично предявени от сумата в размер на 4 881,04 евро, представляващи лихва за забава върху главницата, считано от 21.02.2025г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното й изплащане.

Видно от служебно изготвена справка от НБДН, ищецът П. Т. П. към релевантната дата на предявяване на ИМ в съда е с настоящ адрес в гр.Разград.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.118 ал.1 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като, съгласно чл.119 ал.3 пр.2 от ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

На основание чл.104 т.4 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. /12782,30 евро/, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

Претендираните от ищеца вземания за застрахователно обезщетение за имуществени вреди и за лихва за забава върху него произтичат от твърдения за възникнало между страните по делото застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, предоставящо покритие за МПС марка „Мерцедес“, модел по 1 което ищецът е застраховащ и застрахован, и има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13 ал.1 т.1 от ДР на ЗЗП, предвид което за предявените от ищеца искове на потребител, предмет на делото, е приложима подсъдността по чл.113 от ГПК, които се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, за която подсъдност по чл.113 ГПК, съгласно чл.119 ал.3 от ГПК възражение може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Видно от служебно изготвена справка от НБДН, потребителят – ищец към релевантната дата на предявяване на ИМ в съда е с настоящ адрес в гр.Разград, поради което предявените искове, предмет на делото, на основание чл.113 от ГПК не са местно подсъдни на сезирания ОС – Велико Търново, предвид което производството пред ВТОС следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на родово и местно компетентният, с оглед чл.113 и чл.104 т.4 и т.6 от ГПК окръжен съд по настоящия адрес на ищеца - ОС – Разград.

Обстоятелството, че процесното застрахователно събитие е настъпило на територията на община Стражица, която е в съдебния район на ВТОС, не обуславя местна подсъдност на делото на сезирания ВТОС, доколкото за настоящите искове, предмет на делото, които не са предявени на деликтно, а на договорно основание, е неприложима особената изборна местна подсъдност по чл.115 ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК предвижда изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането /КЗ/ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционен фонд и НББАЗ, които се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК е новела в текста на чл.115 от ГПК, озаглавен „Искове за непозволено увреждане“.

От буквалното тълкуване на самата разпоредба на чл.115 ал.2 ГПК и от систематичното й място – новела в чл.115 ГПК, уреждащ местна подсъдност по искове за непозволено увреждане, следва, че изборната местна подсъдност по чл.115 ал.2 КЗ е приложима само относно исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, т.е. само относно преките искове на увредено лице по чл.432 ал.1 КЗ срещу застраховател, чийто производящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице, но чл.115 ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ.

Така, с Определение №87/21.02.2020г. по ч.т.д.№2870/2019г. на ВКС, Т.К., I т.о., е прието, че особената местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правоизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. /Така също, Определение №60391/11.11.2021г. по ч.т.д.№2223/2021г.,Т.К., I т.о. на ВКС и др./.

Водим от горното и на основание чл.118 ал.1, ал.2 вр. чл.119 ал.3 вр. чл.113 от ГПК, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. д. №493/2026г. по описа на ОС – Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на родово и местно компетентният ОС РАЗГРАД.

Определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата страна – ищец с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред Апелативен съд – Велико Търново.

Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез процесуалните му представители.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3