Решение № 6 от 04.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 471/2022
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 04.01.2024
- Състав
- Елена Захариева Калпачка
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.3, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20225300900471 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове от Г. А. Х., ЕГН **********, П. П. К., ЕГН ********** и М. П. К., ЕГН ********** и тримата от гр. ***, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, гр. София, да заплати на Г. А. Х. и П. П. К. обезщетения в размер на по 200 000 лв., както и сумата от 120 000 лв. на М. П. К., за претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на Р.П.К., ЕГН **********, дъщеря на първите двама ищци и сестра на последния, настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г., в с. Чоба, ул. „П. К. Яворов“, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. номер ***, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, до окончателното им изплащане.
Ищците посочват, че при настъпилото ПТП Р.П.К. е пътувала като пътник на предна дясна седалка в управлявания от Х.Т.К. лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. номер ***, като водачът причинява ПТП, при което пострадалата е получила съчетана множествена травма на гръдния кош и корема, свързана с разкъсвания на белите дробове, на аортата и на черния дроб, довели до излив на кръв в гръдната и коремната кухини, остра вътрешна кръвозагуба и като последица до настъпване на смъртта и. При удара водачът Х.Т.К. също е починал, поради което образуваното ДП № 330/2020г по описа на РУ - Раковски и пр. пр. № 9741/2020 г. по описа на ОП - Пловдив за престъпление по чл. 343, ал.З, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК е прекратено, поради смърт на извършителя.
1
Ищците Г. и П. К. посочват, че са загубили първородната си дъщеря едва на ** години, с която имали изградена изключително силна, трайна и дълбоко емоционална връзка, тъй като сами отглеждали двете си деца и в семейството им всеки е разчитал на другия, което още повече ги е сплотило. Никога не се били разделяли, посрещали празниците заедно като щастливо семейство. И двамата ищци продължавали да изживяват изключително тежко случилото се, преживеният шок довел до загуба на апетит, безсъние, безразличие към ежедневието, нежелание за живот, тъй като вече не споделяли ежедневието с дъщеря си. Двамата се чувствали самотни, будели се нощем, избухвали в плач, имали пристъпи на тревожно разстройство и страх. Чувствали мъка и задушаване от това, че няма да видят детето си пораснало и щастливо, постигнало многото си цели, които имала, нямало да имат неговата подкрепа, обич и помощ в старините си.
Ищецът М. П. К. посочва, че е загубил сестра си, с която били изградили особено близка и трайна житейска връзка, а отношенията им били изпълнени с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост – той споделял една стая с нея през целия си съзнателен живот, двамата си споделяли всичко в ежедневието, помагали си взаимно, тя се грижила за по - малкия си брат и той разчитал на нейната подкрепа. Поради това не можел да приеме внезапната й загуба, не можел да я прежали и продължавал да изживява изключително тежко случилото се, което за него е шок и е загубил апетит, страдал от безсъние, безразличен бил към ежедневието, затворил се е в себе си. Чувствал се самотен, избухвал в плач, получавал пристъпи на тревожно разстройство и страх и мъка, че няма да може да види сестра си повече, няма да има нейната подкрепа, обич и помощ в живота си.
За обезщетяване на претърпените от тях болки и страдания, на основание чл.
380 КЗ, ищците твърдят да са предявили претенции пред ответника, чиято отговорност възниква по сключената за процесния лек автомобил застраховка „Гражданска отговорност“, действала към датата на произшествието, който получил претенциите на 04.03.2022 г., като отказал да изплати обезщетение на М. К., а от Г. Х. и П. К. изискал представяне на допълнителни документи, след получаване на които не се произнесъл.
Липсата на обезщетяване обусловила правния интерес на настоящите претенции за обезщетяване на ищците, върху които те претендират и обезщетение за забава от датата на уведомяване на ответника - 04.03.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 429 ал. 3 КЗ.
Молят да бъде осъден ответника да им заплати претендираните обезщетения, както и сторените по делото разноски, включително да бъде определено и адвокатско възнаграждение на пълномощника им, осъществил безплатна правна помощ и процесуално представителство по делото, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С подадения от ответника отговор заявява, че счита исковете за допустими, но ги 2 оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, не оспорва механизъма на настъпване на ПТП и това, че смъртта на Р.К. е в причинно следствена връзка с него.
Счита, че за ищеца М. К. не са налице възприетите предпоставки в практиката на ВКС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му Р.К., тъй като не установява особено близка връзка с нея и действително претърпени вреди от смъртта й. Ответникът оспрова изцяло претенцията му за обезщетение, тъй като традициите в нашето общество са такива, че обичайно между брат и сестра се изграждат отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ.
До навършване на пълнолетие децата са част от едно общо семейство, но тези отношения не са достатъчни, за да се формира извода, че преживелия съребрен роднина, брат, има право на обезщетение за неимуществени вреди. За да се приеме, че между брат и сестра е налице особено силна емоционална връзка е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма по интензитет близост, считана за нормална за съответната родствена връзка - например израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или други подобни факти и обстоятелства, в който смисъл е съдебната практика, като оспорва наличието на такива твърдения в исковата молба.
Счита, че присъждането на обезщетенията по размер следва да бъдат съобразени с принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, като претендираните намира прекомерни. Ответникът оспорва твърденията за изключителна близост и привързаност в семейството, тъй като починалата Р.П.К. от 15.12.2020 г. до 19.12.2020 г. не се била прибирала при семейството си, въпреки че била ученичка на ** години, а обикаляла с приятелки по съседните села по кьщи за гости и организирани купони.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Р.П.К., тъй като съвместно с водача на лекия автомобил Х. К. били употребили сериозно количество алкохол - бира и уиски и въпреки това се е качила и се е возила при тежко повлиян от алкохола водач с установена концентрация на алкохол в кръвта от 2.34 промила, съгласно постановлението за прекратяване на наказателно производство от 05.11.2021 г. Поради това ответникът сочи, че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и настъпилите вреди, които до голяма степен са резултат от противоправното й поведение, поради което и на основание чл. 51. ал. 2 ЗЗД счита, че обезщетенията за вреди от непозволено увреждане следва да бъдат намалени с 50 %.
Намира претендираните обезщетения за завишени по размер и предвид икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - 19.12.2020 г, счита, че макар човешките страдания и човешкия живот да са неоценими са пари, като 3 справедливият размер би бил от 120 000 лева, който да бъде намален с процента на съпричиняване, който ответникът определя на 50%.
По делото са конституирани Й. Х. К. и Т. С. К. и двмата от ***, като трети лицапомагачи на страната на ответника „БУЛ ИНС“ АД. Същите считат, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността им, оспорват качеството си на наследници на сина си Х.Т.К., причинил порцесното ПТП, като твърдят да са направили отказ от наследството му, не изразяват становище по исковите претенции.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства – актове за раждане на Р. и М. К., се установява,че ищците Г. Х. и П. К. са родители на Р.П.К., а М. К. е неин брат.
Установява се от приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.12.2020 г., че обект на огледа е ПТП – лек автомобил, блъснал се в бетонен стълб на улично осветление, в с. Чоба, обл. Пловдив, ул. „П. К.
Яворов“. От приложеното към делото досъдебно производство № 330/2020г по описа на РУ – Раковски, преписка вх. № 9741/2020 г. по описа на ОП – Пловдив, е видно, че същото е било образувано за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.
1 НК, извършено на 19.12.2020 г., със съставянето на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, на осн. чл. 212, ал. 2 НПК. ДП № 330/2020г по описа на РУ – Раковски, преписка вх. № 9741/2020 г. по описа на ОП – Пловдив, е било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.11.2021 г., като в акта е прието, че е причинено ПТП от водача Х.Т.К., управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. номер ***, по платното за движение на ул. „П. К. Яворов“, с. Чоба, със скорост от 120 km/h, като, по субективни причини, водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила, следствие на което е напуснал платното за движение и е настъпил удар между л.а. „Фолксваген Голф“ и стълб от електропреносната мрежа. Прието е в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, че основната причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е движението на лекия „Фолксваген Голф“ със скорост около 120 km/h, в населено място, при която водачът Х.Т.К. е загубил контрол върху управлението на автомобила и е напуснал на платното за движение, след което е настъпил удара в в бетонен стълб. Установено било по досъдебното производство и наличието на 2,34 промила алкохол в кръвта на водача. В постановлението на прокурора е прието, че в досъдебното производство са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.343, ал. 3, б. Б, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от Х.Т.К., който на 19.12.2020 г., в с. Чоба, обл. Пловдив, след употреба на алкохол, при управление на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф”, е нарушил правилата за движение, в резултат на което е предизвикал пътно4 транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.П.К., като единствената причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е, че водачът К., поради движение с несъобразена и изключително висока скорост, е загубил контрол над автомобила и е предизвикал удар със стълб, но наказателното производство е прекратено, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като извършителят на съставомерното деяние е починал.
Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството за наличие на валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. номер ***, към датата на ПТП, 19.12.2020 г., по договор, сключен с ответното застрахователно дружество, което се установява и от приетата справка по делото, описания механизъм на настъпване на ПТП, както и, че смъртта на Р.К. е в причинно следствена връзка с него, датата на предявяване на претенциите на ищците за обезщетяване пред ответника – 04.03.2022 г., видна и от известията за доставяне на покана за изплащане на обезщетения.
От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р С., приета без възражения на страните и възприета от съда, се установява, че смъртта на Р.П.К., ЕГН: **********, е в резултат на съчетаната, множествена травма на гръдния кош и корема, свързана с разкъсвания на белите дробове, на аортата и на черния дроб, довели до излив на кръв в гръдната и коремната кухини и настъпване на смъртта поради остра вътрешна кръвозагуба. Установените травматични увреждания били причинени от най-общото действие на твърди, тъпи предмети, като е налице причинно-следствена връзка между възникналото пътно-транспортно произшествие на 19.12.2020 г., в което пострадалата е участвала като пътник вътре в купето на лек автомобил, возеща се на предна дясна седалка, и причинената съчетана, множествена травма на пострадалата, а също и между нея и причината за смъртта на Р.П.К.. В заключението е посочено, че от данните по досъдебното производство, приложено по делото, е видно, че в пробата кръв, взета при изследването на трупа на Х.Т.К., изследвана по газхроматографския метод е установено наличие на етилов алкохол в концентрация в кръвта 2,34%о, което отговаря на средна към тежка степен на алкохолно опиване. Клиничната картина и нейната тежест при острата алкохолна интоксикация зависи от количеството и качеството на консумираните спиртни напитки и от комплекса от фактори - екзогени и ендогени, към които спадат и индивидуалните особености на личността, респ. толерантността към алкохола (която бива метаболитна и функционална), поради което за всеки индивид и за всяко време алкохолна реакция е различна, като се влияе, от една страна, от самия индивид, и от друга - от фактори, извън него. Острата алкохолна интоксикация представлява симптомокомплекс от психични, вегетативни и неврологични разстройства, обусловени от психотропното действие на алкохола. Алкохолът оказва влияние върху психичната дейност, 5 сензорните възприятия, скоростта на реакцията, координативните движения, физическата и умствената работоспособност и др. Настъпват и промени в почерка, говорът става неясен, фъфлещ, съдържащ обикновено примитивни, често повтарящи се думи и мисли. Понякога отделни думи се изпускат, поставят се неправилни ударения на сричките, често се долавя трудно произнасяне на групи от близки съгласни. При високи концентрации говорът е неразбираем. Миризма на алкохол в издишания въздух при концентрация 1,2%о се усеща у всички консумирали, като при топло време тя се усеща при по-високи концентрации, отколкото при студено време или при пребиваване в хладно помещение. В издишания въздух се усеща както миризмата на самия алкохол, така и на продуктите на неговия разпад, а също и естествените и изкуствените примеси в напитката. Дадено е заключение, че несъмнено при концентрация на алкохол в кръвта 2,34 %о промили пияното състояние е доловимо за околните, независимо от силната индивидуалност на повлияването от етиловия алкохол. Установява се също, че установената концентрация от химическото изследване на взетата пробата при аутопсията на водача е приблизително равна на тази при смъртта му по време на ПТП.