Определение № 432 от 28.09.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Силистра, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500302 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Разпореждане № 675/08.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 396/2023г. на РС – Тутракан, с което съдът отказва изцяло да издаде заповед за изпълнение по заявлението с вх. № 3108/26.07.2023 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – цесионер, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против И. А. И. с ЕГН ********** за следните суми: 384,14 лева главница, 32,74 лева възнаградителна лихва (30.04.2021-31.12.2021), обезщетение за забава 90,75 лева (01.05.2021-26.07.2023), законна лихва от подаване на заявлението на 26.07.2023, дължими по договор за кредит № 2323123, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, и договор с „Ай тръст“ ЕООД – цедент, за предоставяне на поръчителство.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. В подкрепа на тезата си жалбоподателят застъпва становище, че в заповедното производство съдът не събира доказателства, нито има възможност да определи точния размер на ГПР по договора.

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на частната жалба:

Съдът след анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, приема последната за неоснователна по следните съображения:

1

Заповедният съд отхвърлил изцяло депозираното заявлението с вх. № 3108/26.07.2023 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – цесионер, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, т.к. като заявителят не изпълнил указанията, дадени му с Разпореждане № 628/28.07.2023 г. по делото и така не отстранил нередовностите на заявлението – основание за отхвърляне по чл.

411, ал.2, т. 1 ГПК. Приел, че по делото е останало неизяснено как е сключен процесният договор, като не е представено и доказателство за съгласието на длъжника, ако и да не е изразено писмено, нито как е усвоен заемът, което има значение за проверка дали е възникнало задължение за връщането му. Не се представя справка за извършените погасителни плащания, която по принцип не е задължителна в заповедното производство, но ако съдът приеме, че следва да приложи чл. 23 от ЗПК, не би могъл без нея. Не е представено заявлението на длъжника, от което да е видно, че е решил да представи обезпечение, което обстоятелство е важно, тъй като според клаузите на договора, в този вариант лихвата е различна. Освен това според калкулатора, който ползва съдът, разходите за поръчителя, който е свързано лице с кредитодателя не са включени в ГПР и така е заобиколена забраната по чл.

19, ал. 3 от ЗПК.Отделно - огромна част от клаузите на двата договора са неравноправни.

Разпореждането е правилно. С Разпореждане № 628/28.07.2023г. заповедният съд указал на заявителя да: 1) представи всички договори във връзка с договор 2323123/17.12.2020 - приложения към заявлението, вкл.

СЕФ, подписани от посочените в тях лица, или ако се твърди, че са сключени по ЗПФУР - да представят доказателство за съгласието на длъжника за сключването на договорите за кредит и за поръчителство, а ако не представи такива доказателства да обясни по какъв начин длъжникът се е идентифицирал пред кредитора и поръчителя и по какъв начин техните служители са се убедили в идентификацията на представилото се за длъжника лице; 2) посочи по какъв начин е усвоена главницата по кредита от длъжника и в какъв размер; 3) посочи изрично дали са извършвани някакви погасителни плащания по заема, ако да - да представи справка за тях; 4) представи заявлението на длъжника за кандидатстване за кредит, в което да е посочил, че ще представи обезпечение; 5) обясни включени ли са разходите за поръчителя от по 40.54 лева на месец в ГПР от 21,95%; 6) обясни в каква връзка са Ай тръст ЕООД и Кредисимо АД, извън договора за поръчителство, и по-точно не е ли Кредисимо едноличен собственик на капитала на Ай тръст ЕООД, а ако е така - как точно се разпределя финансовия риск от предоставянето на поръчителство от дъщерното дружество, след като икономическият риск остава за него, а оттам и за кредитора, и не представлява ли всъщност този договор за поръчителство скрито възнаграждение за кредитора, при което то със сигурност да е трябвало да се включи в общите разходи по кредита, оттам в ГПР, ако не е сторено; 7) даде становище за неравноправност на договора за кредит и за поръчителство; 8) даде становище за противоречието на клаузата за револвираща лихва и поточно относно неограничените периоди на револвиране с чл. 33, ал. 2 ЗПК;

9) даде разяснение дали претендираната възнаградителна лихва е формирана 2 при приложение на начина указан в общите условия за револвираща лихва и неограниченост на периодите.

Заявителят не представил изисканото уточнение, като в писмена молба изложил вижданията си за целите на заповедното производство.

На първо място, в т. 14 или друга част от заявлението изобщо не е посочено, че процесните Договори за кредит № 2323123, сключен с "Кредисимо" ЕАД, и договор с „Ай тръст“ ЕООД – цедент, за предоставяне на поръчителство, са сключени при спазване на изискванията на ЗПФУР, нито е уточнено как е усвоен заемът. Предвид това по делото действително са останали неизяснени повдигнатите в т.1 и т.2 на Разпореждане № 628/28.07.2023г. въпроси.

Дори да се приеме, че въпреки липсата на изпълнение на дадените указания по т.1 и т.2 от Разпореждане № 628/28.07.2023г., нередовност на сезирането няма, то остават повдигнатите от съда въпроси, че посочения в договора ГПР от 21, 95% не е действителния по причина, че в него не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Той е сключен със свързано, по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, лице на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД, тъй като “Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на “Ай Тръст” ЕООД, и поръчителят е предварително одобрен и заложен като такъв, при избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит. Същото практически с оглед свързаността на лицата прикрива допълнителна възнаградителна лихва по договора за заем. В тази връзка подробно изложените мотиви на заповедния съд въззивната инстанция преценява като правилни и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, без необходимост да ги повтаря излишно. Горното обосновава извода, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК да се посочи действителния ГПР по договора за потребителски кредит, поради което на основание чл.22, ал.2 от ЗПК следва да се приеме, че договорът е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. Жалбоподателят не е изпълнил указанията по т.3 от Разпореждане № 628/28.07.2023г., поради което съдът няма как да уважи заявлението дори за част от главницата.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 675/08.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 396/2023г. на РС – Тутракан.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4