Решение № 938 от 13.07.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 938

Монтана, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600288 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Мегаинвест-холд“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Ц. С. Ц., чрез процесуален представител адв. Н. С. от ВАК, против Решение рег.№ 27/14.04.2026 г., постановено по АНД № 20251610200223 по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2500116/14.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана.

С потвърденото наказателно постановление на „Мегаинвест-холд“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], и адрес за кореспонденция [населено място], [улица], в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1800,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, за извършено административно нарушение по чл.3, вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В касационната жалба се поддържа, че решението на Районен съд – Берковица е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил наведеното възражение за нередовно връчване на АУАН № 12-2500116/16.06.2025г. Поддържа, че актът не е предявен и връчен на представляващия дружеството или на надлежно упълномощено лице, а е изпратен по пощата и получен от лице, за което не е установено да има представителна власт или правомощие да получава кореспонденция от името на дружеството. Според касатора с това е нарушено правото му да подаде възражения и да представи доказателства в административнонаказателната фаза. Навеждат се и доводи за съществена непълнота в описанието на нарушението, тъй като в АУАН и НП не били посочени конкретните работници или служители, по отношение на които се твърди, че не е проведен ежедневен инструктаж. Поддържа се, че без индивидуализиране на лицата не може да се установи дали същите са полагали труд, дали са се намирали в трудово правоотношение с дружеството и дали изобщо спрямо тях работодателят е имал задължение за провеждане на инструктаж. Сочи се още, че нарушението било санкционирано по предположение, без да са описани всички обективни признаци на състава и без да е установено конкретно лице, чиито права по трудовото законодателство са нарушени. По тези съображения касаторът моли въззивното решение и наказателното постановление да бъдат отменени.

В съдебно заседание касаторът „Мегаинвест-холд“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Ц. С. Ц., чрез процесуален представител адв. Н. С. от ВАК, редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. К., оспорва жалбата като неоснователна. В постъпилия писмен отговор по касационната жалба поддържан в съдебно заседание се твърди, че решението на Районен съд – Берковица е правилно, обосновано и законосъобразно. Излага се, че при извършената на 30.04.2025 г. проверка на място в строителен обект „Ремонт на Републикански път III-162“ в участъка между [населено място] и [населено място], изпълняван от „Мегаинвест-холд“ ЕООД, от техническия ръководител на обекта е била изискана книга за ежедневен инструктаж на работещите в обекта, удостоверяваща провеждането на ежедневен инструктаж преди започване на работа. Такава книга не е била представена, като е декларирано, че се намира в офиса на дружеството. Поддържа се, че правилно е прието, че работодателят е допуснал до работа лица на строителния обект, без да са инструктирани по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Ответникът счита за неоснователни възраженията относно връчването на АУАН, като сочи, че дружеството е било надлежно поканено за съставяне на акта, негов представител не се е явил, а впоследствие АУАН е изпратен и получен на адреса на дружеството. Излага, че след връчването му касаторът не се е възползвал от правото си да подаде писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Оспорва и възражението за липса на индивидуализация на работниците, като поддържа, че нарушението е организационно и е извършено от работодателя, поради което не е необходимо поименно посочване на всяко лице, допуснато до работа без проведен инструктаж. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното търговско дружество. Предлага решението на Районен съд – Берковица да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, участвала във въззивното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. От данните по делото се установява, че съобщението за изготвеното решение е получено на 11.05.2026 г., а касационната жалба е подадена на 26.05.2026 г. чрез ЕПЕП, поради което, с оглед правилата за изчисляване на сроковете, същата е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата е процесуално допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 30.04.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект „Ремонт на Републикански път III-162“ в участъка между [населено място] и [населено място]. Обектът се изпълнявал от „Мегаинвест-холд“ ЕООД. При проверката от техническия ръководител на обекта З. Л. В. била изискана книга за ежедневен инструктаж, с която да се удостовери провеждането на ежедневен инструктаж преди започване на работа на всички работещи в обекта, пряко заети в дейности с висок производствен риск – строително-монтажни работи. Такава книга не била представена на място, като било декларирано, че същата се намира в офиса на дружеството в [населено място]. Въз основа на тези констатации контролните органи приели, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лица на строителния обект, без същите да са инструктирани по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд чрез проведен ежедневен инструктаж преди започване на работа. До дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН. След неявяване на негов представител на 16.06.2025 г. бил съставен АУАН № 12-2500116, а въз основа на него било издадено НП № 12-2500116/14.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1800,00 лв.

Въззивния съд е събрал и обсъдил писмените доказателства по административно наказателната преписка, както и гласните доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетелите по акта. Кредитирал е показанията им като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства. Приел е, че нарушението е доказано, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила, а наложената имуществена санкция е правилно индивидуализирана. С тези мотиви районният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира, че решението на Районен съд – Берковица е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол. Не се установяват основания за обезсилване или прекратяване на производството.

По същество решението е правилно.

Настоящият касационен състав изцяло споделя основните фактически и правни изводи на районния съд, като намира, че същите са формирани след пълно и обективно обсъждане на относимите доказателства. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно установената фактическа обстановка, приложимите материалноправни норми и неоснователността на наведените възражения, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към тях, като във връзка с оплакванията в касационната жалба намира за необходимо да изложи и следното:

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при връчването на АУАН. От данните по делото се установява, че дружеството е било поканено да изпрати свой представител за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, но такъв не се е явил. В тази хипотеза правилно актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Последващото изпращане и получаване на акта на адреса на дружеството не обосновава извод за накърняване на правото на защита. Касаторът не е ангажирал доказателства, че получената на адреса му пощенска пратка не е достигнала до дружеството или че лицето, приело кореспонденцията, е било външно за неговата организационна структура. Само по себе си възражението, че получателят не е бил изрично упълномощен, не е достатъчно, за да се приеме, че връчването е нередовно, още повече когато става въпрос за кореспонденция, адресирана до юридическо лице и получена на негов адрес.

В тази връзка следва да се отчете, че преди съставянето на АУАН до дружеството е изпратена покана изх. № 25054423/04.06.2025 г. с посочена дата и час за явяване пред контролния орган. Същата е получена на адреса на дружеството, от представител на дружеството, на 06.06.2025 г. в 13:56 ч., но негов представител не се е явил за съставяне на акта. Едва след това АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и е изпратен за връчване, като е получен на адреса на дружеството на 19.06.2025 г. в 13:31 ч. от Д. Ш. – специалист. При тези данни не може да се приеме, че контролните органи са препятствали участието на дружеството в административно наказателното производство или че са накърнили правото му на защита.

Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че същият адрес е използван в хода на производството, а наказателното постановление е достигнало до дружеството и е било обжалвано в срок. Следователно правото на защита е било реално упражнено, включително чрез съдебното оспорване пред две инстанции. В случая не е налице такова нарушение при съставянето или връчването на АУАН, което да е довело до неяснота на обвинението или до невъзможност касаторът да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неоснователно е и оплакването, че нарушението не е описано с необходимата конкретика поради липса на поименна индивидуализация на работниците. Предмет на административнонаказателното обвинение не е лично нарушение на отделен работник или служител, а неизпълнение на организационно задължение на работодателя да допуска до работа лица само след провеждане на необходимия инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Именно работодателят е адресат на задължението по чл. 3, вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., а не отделният работник.