Решение № 1237 от 10.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300501951 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 2057/29.04.2025г. постановено по гр. д. №19604/24г. по описа на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. П. П., ЕГН **********, **** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *** ***, като погасена по давност сумата от 6356, отразена в справка ЦКР към БНБ с изх. № *** г. по кредит с № *** представляваща вземане по договор за кредитна карта от 01.05.2005 г., сключен с „Юробанк България“ АД, за което вземане е образувано 181/2019 г. по описа на ЧСИ М.К. с рег. № ***и Район на действие – ОС – Пловдив.

Жалбоподателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище в ***, чрез юрисконсулт М. М. моли съда да отмени решението и постанови друго, с което отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на заплатените разноски от насрещната страна.

Въззиваемата страна К. П. П., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнителното дело № 317/12г. по описа на ЧСИ М. К. е образувано на 01.06.2012г. срещу длъжника К. П. П. за вземане на взискателя „Юробанк И Еф Джи 1

България“ ЕАД по договор за кредитна карта, сключен на 01.05.2005г. Следователно по отношение на това дело ще намери приложение ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, а посоченото дело е точно такова, погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането. Ето защо погасителна давност за посоченото вземане може да тече най – рано от 26.06.2015г. След тази дата по изпълнителното дело е подадена молба на 10.03.2016г. за конституиране на нов взискател – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, който е правоприемник на първоначалния взискател на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

Това действие обаче не представлява конситуиране нов взискател, нито присъединяване на кредитор, поради което не е прекъсващо давността, в който смисъл са мотивите на Решение № 50069/03.07.2024г. по т. д. № 1470/22г. на ВКС, ІІ т.о.

До прекратяване на делото, което е извършено с Постановление на 03.06.2019г. други изпълнителни действия, които да прекъсват давноста не се извършвани.

На същата дата (03.06.19г.) взискателят е образувал друго дело при същия съдебен изпълнител - № 181/19г., по което е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът узнава за извършеното прехвърляне на вземането и в този момент настъпват последиците по чл. 99, ал.4 от ЗЗД, а това е станало на 04.10.2022г. В т. 10 от мотивната част на ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС изрично е указано, че образуването на изпълително дело не е изпълнително действие, което да прекъсва давността. Обстоятелството, че с Разпореждане от 19.06.2019г. по същото изпълнително дело е наложен запор, не може да обоснове извод, че е извършено действие годно да прекъсне давността, тъй като налагането на запор е произвело действие след уведомяването на длъжника за цесията от 18.01.2016г., което както се посочи по – горе е станало с получаването на поканата за зоброволно изпълнение от длъжника на 04.10.22г., както е посочено в мотивите на цитирното по – горе Решение № 50069/03.07.24г. по т. д. № 1470/22г. на ВКС, ІІ т.о.

Следователно от момента, в който е започнала да тече погасителна давност – 26.06.2015г. до получаването на поканата за доброволно изпълниение – 04.10.2022г. са изминали повече от пет години, в които по изпълснителното дело не са извършвани годни за прекъснат давността изпълнителни дейстия, поради което вземането на взискателя е погасено по давност.

Ето защо предявения иск е основателен и следва да се уважи.

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сумата 1 600лв. разноски, като възражението на въззивника за прекомерност съдът 2 намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, която налага преценката на две изпълнителни дела, съобразяването на тълкувателни решения и съдебна практика на ВКС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№

2057/29.04.2025г. постановено по гр. д.

№19604/24г. по описа на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *** *** да заплати на К. П. П., ЕГН **********, *** сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3