Решение № 3515 от 08.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3515 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330116697 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от К. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146, /Сграда А/, ет. 4, Бизнес център България и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146 /Сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на първия ответник да заплати ищцата сумата от 270,49 лв. - недължимо платена по нищожна клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***** г., а вторият ответник - сумата от 561,60 лв., платена при начална липса на основание по нищожна клауза за възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция от ***** г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - ***** г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за паричен заем № ***** г., по силата на който първият ответник предоставил на ищеца парична сума в размер на 1500 лева, при фиксирана лихва от 41,24 % и ГПР - 50 %. Общата дължима сума била 1975,04 лв., платима на 16 погасителни месечни вноски от по 123,44 лева всяка за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2020 г. По силата на чл. 4 от Договора ищцата следвало да предостави обезпечение на кредита, поради което бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство между нея и „Ай Тръст“ ЕООД, като между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ АД бил сключен договор за поръчителство, по силата на която последния обезпечил вземанията по кредита. За предоставянето на това обезпечение следвало да се заплати допълнителна сума като възнаграждение на поръчителя, платимо заедно с 1 погасителните вноски по кредита в размер на общо 1497,76 лева. Ищцата била платила всички суми по погасителния план.

В исковата молба се излагат съображения, че договорът за заем, за който, като потребителски кредит, се прилагали разпоредбите на ЗПК, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. В договорения ГПР не било включено възнаграждението на поръчителя, което било разход, която косвено е свързана с основния договор. Така, се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща краен размер на ГПР, като по този начин ГПР надвишавал 50%.

Клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор противоречала на материалния закон и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Възнаграждението на поръчителя ползвало Кредисимо ЕАД, последното е собственик на капитала на Ай тръст ЕООД. Клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя целяла единствено оскъпяване на кредита извън нормативно установения в чл. 19, ал.4 от ЗПК размер.

Посочено, че претендираният с исковата молба размер на претенциите е първоначален такъв. Претендира се връщане на недължимо платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение да предоставяне на обезпечение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва искът срещу него като неоснователен. Не се оспорва, че между ищцата и „Кредисимо” ЕАД е сключен описания в исковата молба договор за кредит при посочените параметри, както и че по договорът за поръчителство е заплатена сумата от 20 лева като възнаграждение.

Плащането обаче било направено по валиден договор и не следвало да се възстановява на ищеца. Не оспорва, че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от ***** г., в изпълнение на който „Ай Тръст“ ЕООД сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата. Сочи, че ищецът е могъл да избере да сключи и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Същият обаче сам бил избрал да сключи договор за поръчителство. Излага аргументи, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се взема предвид при изчисляването на ГПР по кредита, както и сочи, че наличието на свързаност между него и Кредисимо ЕАД само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Моли за отхвърляне на иска спрямо него. Представя списък на разноските, които претендира.

Постъпил е и отговор на исковата молба от „Кредисимо” ЕАД, с който се оспорва искът срещу него като неоснователен.

Не оспорва, че между него и ищцата е сключен описания в исковата молба договор за кредит със сочените параметри, както и че договорът е предсрочно погасен и са направени плащания в посочения размер. Счита обаче, че направените плащания са дължими. Излага идентични съображения с тези на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД, относно неоснователността на ищцовите твърдения за нищожност на процесните договори и клаузите в тях, че договорът за кредит не отговарял на изискванията на ЗПК и че 2 възнаграждението на поръчителя следвало да се вземе предвид при изчисляването на ГПР по кредита. Развива аргументи, че договорът за предоставяне на поръчителство е такъв за поръчка по чл. 280 от ЗЗД и уговореното възнаграждение по него не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Моли за отхвърляне на иска спрямо него. Представя списък на разноските, които претендира.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на ***** г., е допуснато изменение на исковете по размер, като искът срещу „Кредисимо” ЕАД е увеличен от 20 лв. на 270,49 лв., а този срещу „Ай Тръст“ ЕООД от 20 лв. на 561,60 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищцата следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

В тежест на всеки от ответниците пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание - в случая „Кредисимо“ ЕАД наличието на валиден договор за потребителски кредит № ***** г., а „Ай Тръст“ ЕООД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство от ***** г., сключен на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото няма спор, като тези обстоятелства се признават и изрично от ответниците, че между ищцата и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищцата е отпусната парична сума в размер на 1500 лв., при фиксирана лихва от 41,24 % и ГПР - 50 %, при общо дължи сума в размер на 1975,04 лв., платима на 16 погасителни месечни вноски от по 123,44 лева всяка за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2020 г., както и че между ищцата К. В. Й. и „Ай тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от ***** г. Горните обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № ***** год., Приложение ***** към същия, както и Договор за предоставяне на поръчителство от ***** г. и Приложение ***** към него. В раздел II, чл. 4 от Договора за потребителски кредит, е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрение на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение - одобрен от кредитора поръчител, видно от представения Договор за предоставяне на поръчителство от дата ***** год. г., сключен между К. Й. и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение ***** към същия, на 3 поръчителя се следва възнаграждение в размер на 93,61 лв. на месец за целия срок на договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на „Кредисимо” ЕАД.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл.

В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението - настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ***** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. За горната преценка дори не са необходими специални познания, доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя е 93,61 лв. на месец за срока на договора - 16 месеца, или общо 1497,76 лв., което е почти равно на главницата по кредита - 1500 лв. Следователно общата дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от посочената 1975,04 лв., а ГПР - по-голям от 50%.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит съдът намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

4

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от ***** г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.