Определение № 340 от 29.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. София, 29.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002105276 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 864 от 25.06.2023 г. по гр. д. № 249/2022 г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение № 1039 от 18.10.2024 г. по същото дело, е потвърдено решение № 260297 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 837/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените от [община] срещу Потребителна кооперация „Златица-91“, [населено място], искове: 1. положителен установителен иск за признаване правото на собственост на общината върху ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], парцел [№] в кв. 72, местност „Центъра“, както и на партерен етаж с обща застроена площ от 381,54 кв. м. от изградената в него четириетажна сграда с търговско предназначение с обща застроена площ от 502,42 кв. м., наименувана „комбинат“, заедно с 1/3 ид. ч. от мазета, с обща площ от 450 кв. м. и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата; 2. за прогласяване нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за наем, сключен на 01.02.2008 г. между [община] и ПК „Златица-91“, с предмет партерен етаж от процесната сграда-комбинат и 1/3 ид. ч. от мазетата и от общите части на сградата и 3. за прогласяване нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за доброволна делба, сключен на 31.10.2003 г. между [община] и ПК „Златица91“, с предмет триетажна масивна сграда с партер и мазета – „сграда – комбинат“, находяща се в кв. 72 по плана на [населено място]. Решението на първата инстанция е било потвърдено и в частта, с която е прекратено производството по предявения от [община] срещу ПК „Златица-91“ иск за признаване за установено, че общината е собственик на 1 останалата част от построената в имота четириетажна сграда с търговско предназначение – първи, втори и трети етажи, ведно със съответните идеални части от мазета и общите части на сградата.

Въззивният съд е приел, че ПК „Златица-91“ е възстановила правото си на собственост върху ПИ [№] и построената в него четириетажна сграда по силата на закона на основание § 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. и при условията и по реда на ПМС № 192 от 01.10.1991 г. Със заповед № 223 от 13.11.1998 г. на областен управител на Софийска област имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост и е разпоредено предаване на владението му на ПК „Златица-91“. Реституционното производство е приключило с решение № 2207 от 06.06.1995 г. на ВАС.

С договор за замяна от 02.10.2003 г. ПК „Златица 91“ е прехвърлила на общината правото на собственост върху 67 % от целия имот с идентификатор [№], ведно с построените в него сгради, срещу насрещна престация върху други недвижими имоти.

На 31.10.2003 г. е сключен договор за доброволна делба, с който въз основа на възникналата собственост при квоти 67 % за ищеца и 33 % за ответника са обособени два дяла от имот с административен адрес [населено място], площад „Македония“, кв. 72 и според квотата на съсобствеността [община] е получила дял първи, а ПК „Златица- 91“ е получила дял втори.

Прието е, че предмет на правния спор по настоящото дело е дял втори по договора за делба, представляващ партер със застроена площ от 381.54 кв. м., 1/3 от мазета и 1/3 от дворното място, възложен на ответната кооперация. По отношение на останалата част искът е недопустим, защото ищецът – [община], се легитимира като собственик въз основа на договора за доброволна делба.

Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че собствеността върху целия имот е принадлежала на ответната кооперация, която е възстановила правото си на собственост по силата на закона на основание § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. и при условията и по реда на ПМС № 192 от 01.10.1991 г. (отм.).; впоследствие се е разпоредила с идеална част от тази собственост чрез договор за замяна, а после съсобствеността е ликвидирана с договор за доброволна делба. Така придобитият от ответната кооперация обект на спорни права, които вече са били върху самостоятелен обект от етажна собственост, е отдаден под наем на ищеца. Ищецът – [община], не е доказал пълно и главно соченото от него деревативно възмездно основание. Посочените от двете страни придобивни основания намират своето правно изражение в ЗМСМА и ЗК и чл.79 ЗС. Първите два от тези закони създават право на собственост при наличие на фактите, предвидени във фактическия състав на правните норми, но при конкуренция на права действието на ЗК предхожда ЗМСМА, поради което последният е неприложим за онези имоти, които по силата на ЗК вече са били собственост на кооперацията. Такъв е настоящият случай. Двете страни са приели основанието на възникналите изключителни права за ответника върху целия имот с идентификатор [№], ведно с построената в него сграда, и въз основа на него са сключили друга правна сделка – замяна, която не е атакувана по съдебен ред относно нейната действителност.

За спорната част от имота ответната кооперация е въвела и евентуално възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност. Това възражение е основателно по следните 2 съображения:

Прието е, че не съществува пречка за придобиване по давност на процесния имот, тъй като той има частен характер. Обсъдено е решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд, обн. в ДВ бр. 18/04.03.2022 г., с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 ЗД ЗС / обн. ДВ, бр. 46/2006 г., посл. поп. ДВ, бр. 18 от 2020 г., и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗС /обн. ДВ., бр. 7/ 2018 г. /. Прието е, че след влизане в сила на конституционното решение на 08.03.2022 г. следва да се счита за неприложима за в бъдеще, т. е. от 09.03.2022 г., нормата на § 1, ал.1 ЗДЗС, според която давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.

Прието е, че владението, което ответникът осъществява от 09.03.2022 г., е релевантен факт към датата на приключване на устните състезания, защото е налице неприключило правоотношение по висящо производство, в предмета на което е включено и възражение за изтекла придобивна давност. Възражението на ответника задължава съда да посочи назад във времето кой период от владението е релевантен за оспореното придобивно основание.

След изложени разсъждения за правната уредба на чл.86 ЗС и на мораториума по § 1, ал.1 ЗД ЗС с техните изменения във времето, както и за действието на решението на Конституционния съд, въззивният съд е приел, че следва да се зачита давността, изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01. 2018 г. За правните субекти, които са осъществявали фактическа власт в периода от 1980 г. и правоотношението е висящо, в спор за собственост по заявено основание придобивна давност и към факта на владението е установен фактът на неговата продължителност от началния момент до приключване на устните състезания, следва че е изтекла придобивна давност и когато имотът е частна общинска собственост, защото владението не е прекъснато фактически, а юридически е изтекъл десетгодишен срок.

Това е станало в периода от 13.11.1998 г., когато е наредено предаване на владението, или от 31.10.2003 г., когато е сключен договорът за доброволна делба, или най късно от 01.02.2008 г. до 20.11.2019 г. - датата на предявяване на иска.

Прието е, че възражението на ПК „Златица-91“ за придобивна давност е основателно, дори ако договорите за доброволна делба и за наем са нищожни. Това е така, защото имотът се държи от собственика за ответника и осъществената фактическа власт от собственика не означава, че упражнява право на собственост. В хипотезата, в която имотът е собственост на общината /което не се установява от събраните по делото доказателства/, осъщественото от нея държане за ответника представлява своене за последния, което е правно релевантно към въведеното с възражение придобивно основание – давност, дори и ако имота е бил частна общинска собственост.

По отношение на установителните искове за нищожност на договора за доброволна делба 31.10.2003 г. и договора за наем от 01.02.1008 г., с който ПК „Златица – 91“ е отдала под наем на [община] партера със застроена площ 381. 54 кв. м. / с изключение на 29.12 кв. м.

3 помещение за магазин,/, както и 1/3 ид. част от мазетата с обща площ от 450 кв. м. и 1/3 ид. части от общите чести на сградата, съдът е приел следното:

Основанието на един договор се предполага до доказване на противното. За липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото то се предполага и съдът зачита основанието, ако не бъде оборена презумпцията за съществуването му. Следователно тежестта на доказване е за страната, която се позовава на нищожност на това основание по чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД. Неоспорената действителност на договора за замяна задължава съда да приеме, че е налице основание при сключване на договора за доброволна делба. С този договор, съсобствеността, възникнала със замяната, е трансформирана в право на собственост върху индивидуални обекти и един от тях е отдаден под наем. Разместването на блага по този договор също има основание, защото следва от предходен договор, в който страните са установили в отношенията си, че правото на собственост принадлежи на ответника. Доброволната делба би била нищожна, ако липсва съсобственост към момента на сключване на договора. Договорът за наем не е нищожен, дори и когато в качеството на наемодател се явява лице, което не е собственик. В разглежданата хипотеза ищецът твърди, че обекта на договора за наем е негова собственост и съответно, той може да ползва имота на по-силното основание – собственост. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в тази част, защото не е установено твърдяното от ищеца право на собственост върху обекта на спорни права.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община].

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като спорният имот е негова собственост, видно от писмените доказателства и съдебно-икономическата експертиза по делото. Въззивният съд не направил анализ на представените доказателства и не отговорил на възраженията в жалбата, с която е сезиран. Неясно било посоченото във въззивното решение, че ответната кооперация е станала собственик на основание давностно владение. Абсурдно било съдът да приеме, че кооперацията е собственик на основание реституция по § 1 ДР на ЗК от 1991 г. и влязло в сила решене № 22087/95 по адм. д. № 3233/94 г. на ВАС и същевременно да е собственик на основание придобивна давност.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с две решения на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не.

Сочи се също, че обжалваното решение е „явно неправилно“, поради което се иска допускането му до разглеждане „на основание т.3, предл. последно на чл.280, ал.1“.

Ответникът в производството ПК „Златица-91“ оспорва жалбата. Счита, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос, както и че не е налице основанието очевидна неправилност, като при това касаторът неправилно се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не е изложил никакви аргументи в какво се състои очевидната неправилност. Изложено е подробно становище по съществото на правния спор.