Решение № 75 от 23.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000500602 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 263346 от 22 ноември 2022г. по гр. д. № 8152/2018г.

Софийски градски съд, І ГО, 25 състав е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на С. Л. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилото на 15.10.2017г. ПТП на път III-811 в община Костинброд, причинено от водача на л.а. „БМВ 316И“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 17,40 лв. (седемнадесет лева и 40 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени от същото събитие, заедно със законната лихва върху последната сума от 19.06.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 26 000 лв., предявен като частичен иск от цялата претенция в размер на 30 000 лв.; осъдил ответника за заплати на ищеца и сумата 770 лв.

(седемстотин и седемдесет лева) – разноски по делото; осъдил ответника да заплати на адв. М. Н. на основание чл. 38, ал. 1 ЗА сумата 605,33 лв.

1

(шестстотин и пет лева и 33 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение; осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 1 014,32 лв.

(хиляда и четиринадесет лева и 32 ст.) – разноски по делото (включително и за адвокатско възнаграждение, в което е включен ДДС).

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца С. Л. М. срещу решението по гр. д. № 8152/2018г. на СГС в негова отхвърлителна част. С доводи за неправилност на атакуваното решение, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД поради неотчитане на всички получени от него увреждания и негативните последици от тях и несъобразяване с икономическата обстановка в страната към датата на увредата, иска отмяна на решението в атакуваната част и вместо това уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 20 000 лв.

Насрещната страна „Бул инс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.

За да постанови решението си в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 15.10.2017г., в размер на 12 000 лв., с оглед характера и тежестта на причинените му телесни увреждания, наложили и краткотраен болничен прием, търпените болки и страдания, в това число интензивни, неудобствата в ежедневието, продължителността на възстановителния период от около 2, 5 месеца, липсата на останали трайни последици, освен малък белег на слепоочието, скриващ се от косата, както и обичайното въздействие на ПТП върху психоемоционалното състояние на пострадалия на 28 годишна възраст.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в тази част.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 15.10.2017г. срещу 2 застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Ищецът е твърдял, че е получил травматични увреждания вследствие на ПТП – мозъчно сътресение без спомен за случилото се, навяхване на шията, прободна рана в дясно слепоочие, рани, охлузвания и натъртвания по лицето и тялото, изкълчване на дясна раменна става, а след проведено и болнично лечение, лечението му продължило за около 2 и половина месеца в домашни условия, имал и препоръки за щадящ двигателен режим и носене на шийна яка, болките нарушили и обслужването на битовите му потребности, продължавал да получава пристъпи на главоболие със световъртеж и гадене, чувствал немощ и изтръпване на ръката, останали му белези, изпитвал не само физически болки, но и емоционалното му състояние било негативно повлияно. Претендирал е заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. – с частичен иск при твърдян размер на вземането от 30 000 лв., като пред въззивния съд спорът е пренесен частично до размер на иска над 12 000 лв. до 20 000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение - възражение, което е в предмета и на въззивното производство.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя 3 е установена с необжалваното решение на първоинстанционния съд, обжалвано само от ищеца в негова отхвърлителна част.

Във въззивната си жалба ищецът поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на характера и тежестта на претърпените от него увреждания, в т. ч. на потенциалния риск от късни усложнения поради засягане, макар и в „ниска степен“ на мозъка, както и, че не съответства на болките и страданията му, техния период на проявление и интензитет, отразили се на ежедневието му и възможността да са самообслужва в негативен аспект; сочи се, че съдът не е отчел и начина на нараняването му с оглед изяснения механизъм на ПТП, недооценен останал и белегът на слепоочието му, неправилно било преценено, че засягането на емоционалното му състояние не е особено съществено; не бил отчетен и съгласно свидетелските показания дългият период на възстановяване и проявилото се главоболие, не била отчетена и икономическата обстановка и нивата на застрахователно покритие в страната, както и че животът му в активна възраст ненадейно се е променил. От своя страна ответникът е релевирал общи доводи в отговора си на въззивната жалба, че съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди в правилно приложение на закона.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че С. М. е пострадало лице от ПТП, станало на 15.10.2017г., от което са му причинени неимуществени и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ ).

От заключението на изслушаната по делото СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, е установено по делото и това не е спорно като факти във въззивното производство, че от процесното ПТП пострадалият ищец е получил следните травматични увреждания: контузия на главата със сътресение на мозъка със загуба на съзнание за неопределено време, прободна рана в дясното слепоочие, множество охлузвания по челото вдясно, навяхване на шийните прешлени, контузия на дясното рамо. От заключението е установено още, че на 4

15.10.2017г. след процесното ПТП ищецът е приет в болница, където са констатирани и горните увреждания. Той е изписан от болницата на същия ден по свое желание. На 17.10.2017г. отново е бил приет в болница с оплаквания от главоболие и световъртеж, свързани с черепно-мозъчната травма. Престоял е в болницата до 20.10.2017г., след което е изписан за домашно лечение. За навяхването на шийните прешлени му е била поставена мека шийна яка за срок от 30 дни. На дясното слепоочие вследствие на получената рана му е останал пожизнен белег с размери 2 см на 1 см.

Възстановителният период за получените увреждания е в рамките на общо два месеца и половина. В резултат на мозъчното увреждане през лечебния период ищецът е изпитвал упорито главоболие, световъртежи, безпокойство, светобоязън, имал е влошен сън, понякога е изпитвал гадене, но без повръщане. През първите 30 дни болките и страданията в областта на шийните прешлени са били най-интензивни. През остатъка от периода той е търпял само периодично главоболие със световъртеж, провокирано от преумора и промяна на времето. През периода на възстановяване пострадалият е бил неработоспособен за около 2, 5 месеца (видно и от представените болнични листове за 74 дни разрешен отпуск). След този период и към м.01.2020г. се е възстановил напълно според заключението на СМЕ. Поради липса на органични мозъчни увреждания от травмите при него няма да има бъдещи неврологични инциденти, е пояснено още в заключението, неоспорено от страните и възприето от първоинстанционния съд, от което следва да изходи и въззивният съд в решаващата си дейност.

За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.а – сестра на ищеца. Част от показанията на свидетелката, както е приел и първоинстанционният съд, потвърждават установеното от заключението на СМЕ. В показанията си тя е разказала, че през първите седмици след инцидента брат й е бил предимно на легло, нуждаел се от помощта от близките си и не бил в състояние да отделя необходимото внимание на 3годишното си дете. В тази част показанията й кореспондират на установеното от медицинската експертиза. Свидетелката е съобщила и, че брат й не искал да шофира след катастрофата, за която нямал спомен, което е било по-скоро преодоляно като последица (сега „не толкова“ отказвал да шофира ). Белегът не са виждал от косата му, но се усещал при пипане. Тъй като показанията на 5 свидетелката в качеството й на сестра на ищеца подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК – с оглед на всички други данни по делото, показанията й, че брат й не се е възстановил и към момента на разпита през м.11.2019г., тъй като продължавал да има главоболие, усещал гадене при физическо натоварване или продължително гледане на екран, продължавал да изпитва болки и от натъртванията, не са в хармония с възприетото заключение на СМЕ за продължителността на възстановителния период, съдът не им дава вяра в тази им част, поради което няма основание в конкретния случай, какъвто извод е направен и в обжалваното решение, да се приеме, че възстановителният период при ищеца е продължил значително подълго от обичайния и от този, за който на ищеца е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност.

При така приетото за установено, въззивният съд прави следните правни изводи по спорния въпрос за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди:

Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното ПТП подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК).