Решение № 4 от 17.01.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ямбол, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600339 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на М. М. , депозирана чрез служебно назначения й защитник адв.К. А., против присъда № 70/15.09.2022г.постановена по нохд № 20222310200300 по описа на РСЕлхово.

С обжалваната присъда подс. М. М. е призната за виновна в това, че на **.**.**** година, около 2,30часа в района на ГКПП- Лесово, обл.Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.с чл.54 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Призната е за виновна и в това, че на **.**.****г., около 2,30часа в района на ГКПП -Лесово, обл.Ямбол, трасе "Входящи автомобили и автобуси" съзнателно се ползвала пред длъжностно лице - Г. А. К. - ****** ******** на ГКПП-Лесово при ГПУ- Елхово при Регионални дирекция " Гранична полиция"- Елхово, от неистински официален документ - италиански визов стикер с № ********* , издаден на името на М. М., родена на *.**.****г., на който е бил придаден вид, че е издаден на **.**.****г.от надлежните органи на Република Италия, положен в ирански задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.****г., валиден до **.**.****г. на името на М. М., родена на *.**.****г. в ****, гражданка на ****, като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер, поради което и на основание чл.316, вр.с чл.308, ал.2, вр.с ал.1 и чл.54 НК е осъдена на 10 месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата е определено общо наказание за двете деяния в размер на 10 месеца лишаване от свобода, което н а основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.3 от НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба в размер на 100лева.

Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски, както следва: 263,44лв.в полза на Републиканския бюджет по сметката на РД "Гранична полиция"- Елхово и 39,53лв.в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС- Елхово, както и по 5лв.за служебното издаване на изпълнителен лист.

Разпоредено е вещественото доказателство ирански задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.****г., валиден до **.**.****г. на името на М. М., родена на *.**.****г. в ****, в която е положен италиански визов стикер с № *********, да се върне на подсъдимата М. М., след надлежно удостоверяване върху визовия стикер, че е невалиден.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда. Прави се искане да се приеме, 2 че деянието по чл.316, вр.с чл.308, ал.2, в.с ал.1 от НК представлява маловажен случай и на това основание следва да се преквалифицира като по чл.316, вр.с чл.308, ал.4, т.2 НК, след което да се приложи разпоредбата на чл.78а НК, като подсъдимата се освободи от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание глоба. Алтернативно се пледира наложеното наказание за това престъпление да бъде намалено от 10 месеца на 3 месеца лишаване от свобода. Прави се искане да се намали размера на определеното общо наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК да се намали от 10 на 3 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

Участващият по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Въззивницата- подсъдима участва в съдебното заседание, чрез служебно назначен защитник на първата инстанция адв.К. А., чрез която поддържа жалбата по изложените съображения. Пледира се за преквалифициране на деянието по чл.316, ал.1, вр.с чл.308, ал.2, в.с ал.1 от НК в такова по чл.316, вр.с чл.308, ал.4, т.2 НК, след което да се приложи разпоредбата на чл.78а НК. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание за престъпление по чл.316 от НК.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, становищата на защитника на подсъдимата и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319 ал.1 и чл.320, ал.5 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.

По несъмнен начин е установено, че подсъдимата М. М. е родена на *.**.****г.в гр. ***********, ******* ******** ****, с постоянен адрес гр.******, ****** гражданка.

Подсъдимата, заедно с майка си и брат си се установили в Република Турция от където решили да отидат в Република Италия. Тъй като не 3 разполагала с виза за влизане в Италия решила да се снабди с неистинска такава. За целта предала задграничния си паспорт № *********, издаден на **.**.****г., валиден до **.**.****г. на неустановено по делото лице, който срещу заплащане поставил в паспорта неистински визов стикер № *********, издаден на името на М. М., на който бил предаден вид , че е издаден на **.**.****г. от надлежните органи на Република Италия. Близките на подсъдимата също се снабдили с неистински визови стикери, поставени на задграничните им паспорти.

Подсъдимата и нейните майка и брат отпътували с автобус от Турция, през България за Италия на **.**.****г.. След като преминали успешно през турския граничнопропускателен пункт в

2,30часа на

**.**.****г.пристигнали на ГКПП-Лесово, на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси", с цел влизане в България. В хода на извършената проверка на документи за самоличност на пътниците в автобуса св. Г. К.****** ******** в ГКПП- Лесово към ГПУ- Елхово извършил проверка на представения от подсъдимата задграничен паспорт. Същия установил,че приложения към задграничния й паспорт винетен стикер № ********* е неистински.

От изготвената на досъдебното производство техническа експертиза от вещото лице Н. Г. е видно, че винетен стикер /разрешение за пребиваване/ с № *********, издаден на името на М. М. е изцяло неистински документ.

Същия не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.

От справката за съдимост е видно, че подсъдимата не е осъждана в България.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане на основание чл.279, ал.2, вр.с ал.1, т.1 от НПК.

Частичните самопризнания напълно кореспондират с останалите събрани доказателства, показанията на св.К., заключението на съдебнотехническата експертиза, показанията на вещото лице Г., както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Районният съд е 4 направил анализ на събраните доказателства и поради липса на оспорване в тази насока е ненужно да се преповтаря.

На основание горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимата е осъществила с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** година, около 2,30часа в района на ГКПП- Лесово, обл.Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.

Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в страната ни, както с оглед нейното гражданство, така и държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на св.К.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- "без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и целяла тяхното настъпване. Предприемайки влизане на страната, чрез използване на неистински винетен стикер била наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в друга държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това съзнавала, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за 5 неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел достигане в Италия.

Първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна и престъпният състав на чл. 316, вр.с чл.308, ал.2, вр.с ал.1 от НК, тъй като на **.**.****г., около 2,30часа в района на ГКПП -Лесово, обл.Ямбол, трасе "Входящи автомобили и автобуси" съзнателно се ползвала пред длъжностно лице - Г. А. К. - ****** ******** на ГКПП- Лесово при ГПУ- Елхово при Регионални дирекция "Гранична полиция"- Елхово, от неистински официален документ - италиански визов стикер с № *********, издаден на името на М.

М., родена на *.**.****г., на който е бил придаден вид , че е издаден на **.**.****г.от надлежните органи на Република Италия, положен в ирански задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.****г., валиден до **.**.****г. на името на М. М., родена на *.**.****г. в **** , гражданка на **** , като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер.

Престъплението по чл.316 НК е формално и се счита за осъществено при установяване на ползване на документ, който може да се счита за опорочен от гледна точка на автентичност и истинност на изявленията в него. Деянието е довършено когато лицето на което се представя узнае за него, без значение дали то е било заблудено или не относно автентичността и съдържанието на документа.

По делото не е спорно, че процесния документ- визов стикер удостоверяващ право на пребиваване в Италия има характер на официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК, тъй като се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. На документа е придаден вид, че изхожда от надлежен орган в Република Италия и че е и издаден на **.**.****г. От заключението на техническата експертиза е видно, че винетния стикер е неистински, което се кредитира напълно от съда, поради което не остава никакво съмнение, че същия наред с качество си на официален документ е и „неистински” по смисъла на чл.93, т.6 НК.