Решение № 2907 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330100427 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. А. И. против „Вива Кредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за кредит *** № *** г., сключен между страните, е недействителен, като противоречащ на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.

11 и чл. 12 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит *** № *** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лева.

Твърди се, че в договора била уговорена клауза за заплащане на допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявката“, с която била нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че шрифта в договора не в предвидения в закона размер, както и че посочения в договора размер на ГПР не отговарял на действителния. Въз основа на изложеното моли съда да обяви договора за недействителен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, в който ответникът оспорва иска. Счита договора за действителен, като развива подробни съображения.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен 1 договор за потребителски кредит * * * № *** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 3 0 0 лева срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне сумата на 7 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 48, 81 лв., в която са включени задължения за главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 52 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 144, 55 лв.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.

20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Впрочем, изискваната от ответника такса в размер от 144, 55 лв. представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). При включването на вземането за такса ГПР по договора неминуемо ще превиши лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са 2 установили задължение за заплащане на възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане, както и неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Съдът намира, че установените в договора задължения за заплащане на неустойка и такса представляват допълнително възнаграждение за кредитора и последните следва да са включени при определяне на годишния процент на разходите. При невключване на посочените задължения в процентното изражение на годишния процент на разходите кредитополучателят е поставен в неравностойно положение, доколкото за последният не е налице яснота по отношение на разходите, които подлежат на начисляване по договора за кредит.

В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от деиствителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.

По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите не са включени всички задължения по договора за кредит. По така изложените съображения предявеният установителен иск следва да бъде 3 уважен.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски. Ищецът е доказал заплащане на разноски за държавна такса от 25, 56 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73 Г, по предявения от И. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Договор за потребителски кредит *** № ****** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на И. А. И., ЕГН ********** сумата от 25, 56 евро – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 427/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4