Решение № 5614 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5614 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110207920 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Аско 77” ЕООД срещу наказателно постановление/НП/ № 694576-F687125/10.03.2023г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл. 33, ал.

1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти на МФ.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че административнонаказващият орган не е изследвал въпроса дали нарушението води до неотразяване на приходи и е допуснато съществено процесуално нарушение. Счита се, че така се препятства и съдебният контрол относно правилното приложение на материалния закон. Като ограничаване правото на защита се счита и непълното отразяване в АУАН и НП на приложимите нормативни актове.

Поддържа се, че е допуснато и нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Оспорва се 1 доказаността на нарушението. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Ч, която счита нарушението за доказано и моли за повърждаване на НП или за намаляване на санкцията, като бъде приложен чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2022г. в 14.10 часа служители на ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.

София, ул. „Иван Момчилов“ № 14, стопанисван от „Аско 77” ЕООД. При проверката е установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство модел „Compact M-02“ с рег. номер на ФУ № 4267763/07.05.20г., ИН на ФУ № DY504509, ИН на ФП № 36662983, притежаващо и с активирани функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Изваден е дневен финансов „Х“ отчет с № 012232/11.11.22г. с разчетена касова наличност в размер на 4.82 лева. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 219.40 лева съгласно изготвен опис на паричните средства. Установена е разлика в касовата наличност в размер на 214.58 лева, която представлява въвеждане на пари в касата, които не са отразени във ФУ.

Проверката е документирана с протокол за извършена проверка № 0474417/11.11.22г.

С оглед на тези данни св. С Г – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставил на жалбоподателя АУАН № F687125/30.11.22г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти на МФ. Актът е връчен на управителя на дружеството А. В..

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на „Аско 77” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. С Г.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Видно от чл. 193, ал. 2 ЗДДС и приобщената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. началникът на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления по чл. 185 ЗДДС.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са спазени изцяло изискванията на процесуалния закон- актът и НП са издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на процесуалните правила.

Несъмнена е волята и на актосъставителя, и на административнонаказващия орган при посочване на нарушената правна норма – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти на МФ. По еднопосочен и съответен начин и в АУАН, и в НП се сочи правилото за поведение, за чието неспазване е наказано дружеството. По този начин са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като изрично и в АУАН, и в атакуваното НП е посочена нормата, която е нарушена. Нормативният акт, чиято норма е посочена за нарушена, е индивидуализиран, така че не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Не е налице и допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на 3 управителя на дружеството и му е предявен, като същият е подписан и от свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Чл. 33, ал. 1 от Наредбата предвижда, че и звън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В настоящия случай се установи, че при извършената проверка е установена промяна в касовата наличност в размер на 214.58 лева, която представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. По този начин наказаното дружество не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС/ в редакцията към датата на нарушението преди изменението с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./ на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лева. Административнонаказващият орган е наложил санкция на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Липсват обаче каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. В тази връзка съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган следва да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 214.58 лв. във фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. Не са представени доказателства в тази насока, поради което наказанието е следвало да бъде наложено именно на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 ЗДДС и съответно размерът на наложеното наказание да е друг. Наличието или не на неотразяване на приходи има отношение единствено във връзка с размера на налаганото наказание, което във втория случай следва да е в по-малък размер и да се наложи във 4 връзка с алинея 1 на чл. 185 ЗДДС. Обстоятелството, че законът предвижда по-леки наказания в случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той въвежда резултата като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а само че при определяне на наказанието законодателят е взел предвид степента на обществена опасност на нарушението в зависимост от това довело ли е то до увреждане на фиска или не. Поради това когато липсват данни за неотразяване на приходи, отчетени във ФУ, това трябва да се констатира и вземе предвид с оглед налагане на полеките наказания, предвидени в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

При това положение, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 214.58 лева представлява приход от извършени доставки на услуги (продажба на стоки в търговския обект), то и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи.

С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева/ в редакцията към датата на нарушението преди изменението с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./, поради това че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен. Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

В случая е допустимо преквалифициране от въззивния съд на 5 санкционната разпоредба на извършеното нарушение от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС предвид изричната разпоредба на чл. 84, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения към датата на нарушението размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се отчете, че неотразената сума във фискалната памет на ЕТАФП не е голяма, което не обуславя само по себе си завишена степен на обществена опасност на извършеното нарушение. С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 3000 на 500 лева.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай" на административно нарушение, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретния случай съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с 6 регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. С оглед на това с неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане на сумата от 214.58 лева във функциониращото в търговския обект фискално устройство, съществено са засегнати обществените отношения, обект на защита от нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните постъпления и оборота в търговските обекти.